Лъвовете в сянката на братя Николови

България прие за национални герои волейболистите - световни вицешампиони във Филипините. Но истерията около братята Александър и Симеон Николови в известна степен остави в сянка другите впечатляващи играчи, без които този триумф нямаше да е възможен. Дори капитанът на Италия Симоне Джанели предупреди още преди мача с българския отбор на финала, че те ще внимават с всички: "Трябва да сме концентрирани върху братя Николови, защото те са страхотни, но на терена са шестима и дори седем с либерото. Имат и добри смени. За нас ще бъде много трудно, защото те играят много добре."

Джанлоренцо Бленджини ръководи перфектния отбор, в който всеки състезател със своите уникални качества и постижения забравя егото и става част от цялото. Всички те се чувстват като едно семейство и всички са братя в битките си като национали.

Капитанът Алекс Грозданов, който стана и най-добър централен блокировач на световното, всъщност можеше да се бори за медали по вода вместо на мрежата. И в неговите вени тече шампионска кръв. Той е син на Емилия Грозданова - бивша шампионка по гребане на България. Някога майка му го записва на волейбол, защото расте висок и за да не изкривява стойката си. Така Алекс започва да тренира волейбол в "Левски" в залата в софийския кв. "Люлин" - люпилня за национали. Негова първа треньорка е Весела Братоева - сестра на близнаците Георги и Валентин Братоеви, които станаха четвърти на олимпийските игри в Лондон през 2012 г. Още в началото майката на Алекс и неговата треньорка провеждат важен разговор за неговото бъдеще, в който се обсъжда важният въпрос дали ще стане волейболист от него, или по-добре да започне да тренира гребане. Вече знаем какъв е бил отговорът тогава, за радост на цялата нация.

Грозданов не е просто капитан, а психологическият двигател на националния отбор. Мечтае след края на спортната си кариера да се радва на спокоен дом, веранда с гледка и семейството край себе си.

Най-опитният от тима на Бленджини е посрещачът Мартин Атанасов, който отпразнува 29-ия си рожден по най-впечатляващия начин - с класиране на финала във Филипините. Атанасов също е потомствен атлет. Той е син на бившия волейболист Петър Атанасов, а като малък е трябвало да реши дали да избере футбола, или волейбола, но избира да продължи семейната традиция. Иначе със сигурност е щял да стане футболист, защото не се вижда извън спорта.

На 12 години започва да тренира в Испания, а не в родната България. По това време там професионално играе баща му Петър. След завръщането си у нас Мартин се присъединява към Левски, където се научава на шампионски дух и воля. После преминава в друг клуб от българския елит - Добруджа 07.

След като спечелва Суперлигата и достига до финала за Купата на България, Мартин прави следващата стъпка в кариерата си и се присъединява към турския Токат Беледийе Плевне. След това играе за немския Фридрихсхафен, френския Шомон, турския Зираат Банккарт и руския Локомотив (Новосибирск). През изминалия сезон се изявява в гранда Галатасарай (Истанбул), но сега продължава кариерата си в Суперлигата на Италия, като ще играе за италианския Веро Волей (Монца).

"Държа очите си широко отворени и се опитвам постоянно да се уча от останалите. Винаги има как нещата да станат по-добре", признавал е той.

Мартин Атанасов е сигурен, че националният ни отбор в този си състав има сили да вземе медал и от олимпийските игри в Лос Анджелис през 2028 година.

И докато повечето играчи от рано са започнали да каляват таланта си на мрежата, Илия Петков започва своята кариера като на шега, и то на късните 16 години. 202-сантиметровият волейболист от Добрич впечатли с бързи атаки, железни блокади и стабилен сервис, нареждайки се сред най-добрите на шампионата.



Всъщност той тренира спортни танци, когато един ден родителите му предлагат да пробва с волейбола, защото са ремонтирали залата в Добрич. Илия отива с нагласата просто да се разтоварва с този спорт, но прави впечатление в залата. Така семейството му и треньорът Петър Пенев го подтикват да се захване сериозно с топката. Той пък много бързо се влюбва във волейбола.

Дори не успява да изживее "детството" си на мрежата, тъй като още на следващата година го взимат при мъжете. Заради отдадеността си на играта дори прекъсва само след година образованието си по графичен дизайн, което започва в Нидерландия.

Сега Петков е развълнуван за новия сезон, защото вече играе за италианския елитен волейболен клуб Юаса Батери Гротадзолина, след като имаше силна година във Франция, защитавайки цветовете на Спейсър Тулуза. Илия влезе в топ 10 на използваните центрове и направи 145 успешни атаки, като добави 22 успешни блока и 14 аса. В Юаса Батери Гротадзолина той си партнира с друг български национал - Георги Татаров, който стартира втората си година в отбора.

22-годишният Татаров само преди дни стана най-резултатният играч в страхотен мач и победа на неговия клуб Юаса Батери Гротадзолина над носителя на Купата на Италия Кучине Лубе (Чивитанова) в малкия финал на турнира "Йези Къп 2025". Георги не спира да доказва таланта си на международна сцена. Определян е за универсален волейболист. Неслучайно Бленджини призова именно този свой войник в напечената битка, когато САЩ поведоха на България с 2:0 гейма на световното. Татаров успява да вземе напрежението, което е върху Алекс Николов, позволявайки му да се рестартира и да завърши мача с 29 точки, а самият той също се записва с ключови отигравания.



Георги започва да тренира в родния Кърджали с екипа на Арда. Талантът му бързо е забелязан. Още на 14-годишна възраст получава покана да тренира с мъжкия национален отбор - знак за огромния му потенциал и упоритост. През 2020 г. е отличен като най-добър диагонал на европейското първенство за юноши до 18 години. Играл е за ЦСКА, преминава през Алтекма (Турция), а после играе във Франция за Нарбон. Той два пъти печели наградата за "Най-добър диагонал" на европейско първенство U18, което го поставя сред топ перспективите на континента. Татаров знае как да впечатлява с играта си и тепърва ще го доказва.

За един от големите таланти на българския волейбол е определян и младият посрещач Аспарух Аспарухов. 25-годишният волейболист е висок 200 см, с впечатляващи показатели (при атака 345 см, блок 325 см). Той също е закърмен с любов към спорта и сякаш "обещан" на играта на мрежата, тъй като и двамата му родители - Евелина и Аспарух Аспарухов-старши, са бивши волейболисти. Националът споделя изцяло не само името на баща си, но и неговата голяма отдаденост на играта.



Не е изненадващо, че Аспарух-младши от дете иска да играе редом до най-силните: "Италия е мечтата ми - там играят най-красивия и изчистен волейбол. Поставил съм си за цел един ден да бъда част от най-добрите".

Започва в родното Божурище, после преминава през Левски и бързо привлича вниманието с викингски дух и игра във всеки елемент. Следва период в Славия, където дебютира в Суперлигата и веднага блести.

Радостин Стойчев го забелязва и го кани на лагер в легендарната Модена, Италия. В Монтана още в първия си сезон става основен играч за отбора на Даниел Пеев. Попива опит от опитни съотборници като Мартин Пенев, Добри Иванов и Златко Кьосев. Кариерата му продължава в Полша (Сточня Шчечин), Италия (Верона и Падуа), Русия (Кузбас Кемерово). От сезон 2025/2026 е част от Слепск Малов Сувалки (Полша).

Аспарух Аспарухов-старши е сигурен, че мисията на сина му и останалите национали е да вдъхновяват тепърва. Да разплакват от радост всички. Понякога и самите себе си.

Най-емоционалният сред тях безспорно е Дамян Колев. Видеото със сълзите му обиколи целия свят, тъй като те бяха изтрити от звездата на Италия Симоне Анцани, който му казва, че няма за какво да съжалява. 23-годишното либеро коментира по този повод, че дори малко го е срам, но в крайна сметка не може да сдържа емоциите си.



Колев е роден в Добрич и е юноша на ВК Левски. През сезон 2022/2023 играе за ВК Раковски 1964, като благодарение на него отборът постига исторически успех - първи трофей във Висшата лига. През 2022 г. Раковски печели турнир "Асен Борисов", а Дамян е обявен за най-добър либеро.

Освен орисан на успехи в спорта, той се радва и на такива в личен план. Неговата приятелка Ивета Тодорова го подкрепя по пътя му към големите триумфи. 28-годишната Ивета учи английска филология и работи в училище в Пазарджик. Двамата с Дамян не парадират с връзката си в социалните мрежи с купища свои снимки, но тя го посрещна на летището при завръщането от Филипините и също така сподели много силни думи за техния успех.

"Ти носиш на гърдите си сребро, но за мен винаги ще бъдеш злато - защото в теб виждам светлина, вдъхновение и любов, които нямат цена - пише тя. - Гордея се не просто с това, че си вицешампион на света, а че съм до теб - в най-силните ти мигове и в най-тихите ти битки. Всяка тренировка, лагери, всяка жертва, всяка капка пот си заслужават! Никой не знае колко тежък беше пътят дотук, затова този медал блести двойно по-силно! Ти си олицетворение на сила, упоритост и непримиримост! Гордея се безкрайно с теб и съм щастлива, че вървим заедно по този път. Най-хубавото тепърва предстои. Обичам те!"

Дни след големия успех Дамян Колев поднови тренировки с клубния си отбор Левски и гледа към спортните върхове не само със "сините", но и със своите братя от националния.

Най-малък от всички е Димитър Добрев. Едва на 17 години той сбъдва детската си мечта - да бъде успял волейболист, ставайки вицешампион като най-младия състезател на световното по волейбол.



Някога той първо започва да тренира тенис на корт и ако съдбата не го беше изпратила на мрежата, със сигурност е смятал да продължи с тениса. Все пак започва своя път от школата на 109-о ОУ "Христо Смирненски". Благодарение на своята упоритост и труд Добрев става четвъртият състезател на Ахил Волей, който е повикан като национален състезател. Младият и нахъсан играч е много предан съотборник, защото не понася лъжата и предателството.

От село Горни Лом тръгва амбициозният Венислав Антов. 21-годишният шампион е благодарен на баща си и един от братовчедите си, които го вдъхновяват да преследва най-смелите си мечти. Първите си стъпки във волейбола прави в Белоградчик. Негов треньор тогава е Красен Христов, който е и президент на ВК Град. Скромен, свит и притеснен, постига всичко с много труд. Семейството му дори се мести в София, за да има шанс 12-годишното момче тогава да развие кариерата си. Започва в школата на Левски и стига до две поредни шампионски титли.



Тази година, след изключително силен сезон със "синята" фланелка, 21-годишният волейболист продължава професионалната си кариера във Франция. Бленджини казва за него, че има страхотна нагласа всеки ден да прави нещо допълнително, за да бъде по-добър и да стане най-идеалната версия на себе си.

"Всичко е възможно - казва Венислав Антов - Ако го искаш достатъчно силно."

Гордостта на Правец пък е 21-годишният централен блокировач Преслав Петков, който имаше ключови изяви във важни за "лъвовете" срещи във Филипините. А буквално след страхотното представяне на българите той триумфира и с новия си отбор Ромео (Соренто). Воденият от Никола Еспозито тим спечели четвъртото издание на надпреварата "Мемориал Роландо ди Мео", която се проведе в "Пала Якадзи" в Аверса.



Така това лято Преслав сбъдва двете си най-големи мечти - да играе за мъжкия национален отбор и трансфера в Италия. За първи път в националния, за първи път като играч за италиански тим - и вече на върха.

Според Петков ключово за успеха на българския тим на световното е това, че за тях на игрището няма индивидуалности, а има един колектив, в който всеки е готов на всичко за човека до себе си.

"24 часа"