Сайтът на Еврокъп посвети материал на Йордан Минчев и Кемниц

Германският Кемниц написа история, постигайки първата си победа във втория по сила клубен баскетболен турнир за мъже на Стария континент - Еврокъп в домакинския си мач срещу литовския Ликтабелис с 86:67 през миналата седмица, а едно от новите лица в отбора този сезон е Йордан Минчев - първият играч, роден в България, който се състезава в Еврокъп от повече от десетилетие, пише официалният уебсайт на надпреварата. Снощи Кемниц отстъпи при гостуването си на турския Бешикташ с 88:93.

Минчев, който преди това е играл в клубове от България, Турция, Сърбия, Република Северна Македония, Унгария, Румъния и Белгия, започна силно в дебюта си в Еврокъп – средно по 8.0 точки, 9.5 борби и 2.5 асистенции с коефициент на ефективност от 18.5 след първите два кръга. Той се срещна с журналиста Хавиер Ганседо от Euroleague.net, за да обсъди дългия си път, изгряващата баскетболна култура на Кемниц и какво означава най-накрая да достигнеш това ниво.

Попитан колко е хубаво да си част от нещо историческо, Минчев отговори: "Да, както казахте, историческо е. Това беше първата ни победа в турнир като този и се чувствах невероятно, особено пред нашата домакинска публика. Хората бяха наистина щастливи. Вярвам, че цялата организация беше много щастлива, а и аз също. Това е само началото – вярвам, че това беше първата от многото победи в Еврокъп през този сезон."

"Феновете бяха наистина готови за мач срещу Литкабелис. Подготвиха всичко на трибуните. Подкрепата, която ни оказват, както и всички усилия, които влагат преди всеки мач, са невероятни. Подобна подготовка не се вижда често, особено на баскетболни мачове. По-често срещано е във футбола, където феновете пристигат рано, подреждат хореографии и банери, но тук хората правят същото за нас и съм наистина щастлив да го видя със собствените си очи, в собствения си живот, преди всеки мач", продължи българският национал.

По темата за първия кръг на турнира и загубата от Панионис с продължение, Йордан Минчев разказа: "Мисля, че беше като шамар в лицето. Показа ни, че трябва да останем концентрирани през целия двубой, независимо от резултата. Освен това, за някои от нас това беше първи мач от Еврокъп, така че имаше нерви. Атмосферата в Гърция беше невероятна – всички видяха подкрепата, която имаше местният отбор. Определено това беше резултат, който не искахме, но се поучихме от него. Оттогава спечелихме три поредни мача и тимът продължава да се подобрява."

На въпрос колко вълнуващо е най-накрая да получи възможност на играе на подобно ниво, Минчев заяви: "Човече, чувството е невероятно. Наистина съм благодарен, защото мечтаех за този момент през последните пет или шест години. Вярвах в себе си. Знаех, че принадлежа тук, в отбор на ниво Еврокъп и най-накрая се случи. Цялата упорита работа се отплати. Треньорът Пасторе видя това и ми даде шанс да покажа таланта и качествата си като играч. Благодарен съм за тази възможност и се наслаждавам на всеки ден тук. Аз съм играч, който носи много енергия. Опитвам се да бъда ключова част от отбора в защита – това винаги е моят първи фокус. Оттам пренасям тази енергия в нападение. Борбата е може би най-добрата част от играта ми. Обичам да комбинирам със съотборниците си и винаги се опитвам да създавам ситуации за другите."

На напомнянето, че той е първият играч, роден в България, в състезанието след Христо Николов през сезон 2014/2015 и дали българските фенове обръщат повече внимание на Еврокъп сега, Минчев каза: "Ние сме малка баскетболна общност в България. Баскетболът не е толкова популярен, колкото в други европейски страни – футболът винаги е на първо място. Но хората, които обичат баскетбола, бяха много развълнувани, когато Апоел дойде да играе в България. Сега те дори са домакини на мачове от Евролигата в София. За съжаление, проектът, който Лукойл Академик започна преди време, не се получи. Хората, които стояха зад него, в крайна сметка се отказаха и спряха да подкрепят какъвто и да е баскетболен отбор."

Попитан за суперзвездата на България в лицето на Александър Везенков и какви са отношенията му със Саша, Йордан Минчев коментира: "Имаме доста добри отношения. Говорим си през сезона. Питам го за съвет и гледам почти всичките му мачове – може би четири от пет. Наистина се радвам за него. Винаги е предизвикателство и мотивиращо, когато сме заедно с националния отбор, въпреки че през повечето време клубът му не му позволява да играе. Но когато е на разположение, е готов да помогне. Наистина се възхищавам на Саша. Гордея се, че е българин. Където и да отида, казвам на хората: "Познавате ли Саша? Той е мой приятел – играем заедно в националния отбор." Това, което прави, е невероятно. Изглежда просто, но винаги работи."

"Когато погледна назад, изминах дълъг път – много държави, много отбори. Но голяма част от него се дължеше на контузии. Трябваше да се върна у дома, за да завърша сезоните си. Понякога не можех да си намеря отбор през лятото, така че просто трябваше да приема каквото дойде. Но да, това прави момента още по-сладък. През цялото време останах позитивен, продължих да работя и да се усъвършенствам – и накрая се отплати", завърши Минчев.