Давид Давидов: Ще имаме възходи и падения по пътя към Лос Анджелис 2028

Не трябва да се натоварва националния тим с определени очаквания, предупреждава Председателят на комисията по Детско-юношески волейбол и съпрезидент на ВК Левски

Дни след грандиозното постижение на мъжкия национален отбор по волейбол на България, който завърши със сребърните медали на световното първенство във Филипините, настъпилата еуфория не стихва, а цяла България продължава да говори за постигнатия успех. Хиляди деца и техните родители се отправиха към залите с желание да тренират волейбол и да подражават на своите герои.

BGvolleyball.com се срещна с Председателя на комисията за Детско-юношеското направление към БФволейбол Давид Давидов, който същевременно е и съпрезидент в един от най-успешните клубове у нас - ВК Левски София, от където излязоха седем от състезателите, достигнали до среброто във Филипините.

Давид Давидов заяви в специално интервю, че различното при Джанлоренцо Бленджини е отсяването група от състезатели, които са гладни за успехи и са готови да жертват всичко в името на постигнатия резултат. В същото време Давидов предупреди, че пътят към Олимпиадата в Лос Анджелис 2028  е дълъг, като ще има възходи и падения и не трябва националите да се товарят с определени очаквания.

Какво се промени за последната година за да се достигне до този голям успех, чакан 55 години?

Не смятам, че това е процес, който е отнел само една година. Поне двама треньори преди Джанлоренцо Бленджини имат своя отпечатък на това, на което се радваме днес, макар и техният престой да беше с обратен знак. Процесите по подмладяване и по вкарване на настоящите лидери в отбора, на които толкова се радваме днес, започна при тях. Сега играчите са готови да дадат това, което видяхме, но реално получиха шанс по-рано.

Това което е различно при Бленджини е, че той отся една група от състезатели, които са гладни за успехи, които са готови да жертват всичко, което ежедневието може да им даде. В името на тежката работа и в името този резултат, който всеки един от тях е искал. Бленджини ги подложи на изпитания, за да може да стигне до групата, с която иска да работи. През периода имаше участия в различни формати и създаване на Б-формация на националния тим. Беше даден шанс на достатъчно голям брой състезатели, за да не бъде пропуснат никой.

Това ли бе успешната стратегия да се избира от широка група от над 45 състезатели за подготовката?

Това показва, че Бленджини вярва в големия потенциал на българските състезатели, защото той не зачеркна никого. Мисля, че всички момчета свършиха работа. Б-формацията, която тренираше отделно от основния състав, също имаше своите състезания. Всичките тези тестове дадоха една детайлна информация за групата, с която Бленджини ще работи.

В този ред на мисли защо при жените това не беше направено?

На различен етап сме между мъжко и женско направление. Смятам, че този процес може да се повтори и в женско направление. Просто е малко рано. Виждам една последователност на събитията с това, което се случи с мъжкия отбор преди три години, когато загубихме и трите си мача на световно първенство. Тогава се получи широк отзвук с негативен характер. Три години по-късно ние сме на върха на щастието. В момента, в които има смяна на поколенията, има по-възрастни състезатели, които не могат да бъдат през цялото време и съответно това  разваля общата динамика и връзките в отбора, се стига до не най-добрите възможни резултати.

Бленджини имаше този лукс, така да го кажем, да може да си избере хора, с които да работи от началото на май до края на световното. За съжаление при жените все още не сме на този етап. С успехите при подрастващите, които идват с малко закъснение, спрямо мъжките, ще имаме възможност да подходим по същия начин. Но това може би след едва две-три години. Тогава ще може и треньорът, който ще води националките да приложи същия подход.

Сега изборът на селекционер на жените ще е изключително важна стъпка...

Всеки избор на национален селекционер е важен. Въпросът е на какво може да разчита даден треньор. Пред  женското направление има път, който трябва да бъде извървян, за да се мисли за специалист от ранга на Джанлоренцо Бленджини. Ние имам нужда от специалист, който може да продължи това, което състезателките вършат в своите клубове и да надгради. Повече работа, отколкото резултати. Надявам се да изберем човек, който ще има уменията и търпението да работи със състезатели, които не са завършени професионалисти, а бъдещето са пред тях в перспектива.

Завъртяха се вече три имена в пресата, треньорът на Левски Радослав Арсов е сред тях. Вашият коментар?

Не ми е известно каквито и да е било разговори да са водени по темата. Естествено всички специалисти, които имат ниво, а те не са много, най-вероятно са изброени. Това са специалисти, които са постигнали резултати и имената им се познават не само в България. Но настройката в момента е по-скоро да се работи с български треньор за жените. Така че съвсем лесно е да се стигне до три имена – Радослав Арсов, Иван Петков и Атанас Петров. Логично би било тримата да бъдат разглеждани и някой от тях да бъде избран. Това е предмет на разговори на ръководството на БФВ и аз се надявам да се спрат на кандидатура, която ще може да има хоризонт пред себе си и уменията да се работи с материал, с който разполагаме в момента.

Връщаме се на мъжете. Мнозина правят паралел на успеха сега с този на футболистите през 1994 г., макар, че времето е съвсем различно и икономическите условия също са коренно променени. Вашият коментар?

Не бих си позволил да правя паралел между футбола и волейбола. Съвсем ясно е колко по-напред е футболът като популярност и стойност. Отдавам тази еуфория сега, че на нас ни липсват подобни успехи през последните години и хората са зажаднели за нещо положително и нещо, което ги кара да се усмихват. Както каза един познат,  това е първият случай за събиране на такъв огромен брой хора по положителен повод, а не в знак на протест или друга негативна причина.

Наистина е приятно, че хората преживяват събитието с такава положителна емоция. На мен ми се иска да бъдем по-обрани и да бъдем с малко по-задълбочен анализ към случилото се, защото отборът ни е прекален млад. Той най-вероятно ще има своите възходи и падения през следващите години, тъй като малка част от тези състезатели са завършени професионалисти. Не трябва да ги товарим с очаквания, че това което се случи е със задължителен характер във всеки голям форум, в който участват. Ние имахме определен късмет по отношение на пътя към финала и съперници с които не се срещнахме, защото те отпаднаха прекалено рано. Очевидно нашият отбор, който има огромен потенциал, използва на максимум този късмет и тази възможност, която ни се предостави. Спечелихме срещу всички отбори, срещу които имахме шанс да спечелим. Очевидно на финала с Италия се видя, че те разполагат с повече потенциал, класа и аргументи от нас. Отборите, които победихме бяха такива, с които се преборихме. Това бяха мачове на издържливост, мъжество и характер. С тези победи показахме, че растем като отбор.

Сребърните медали от световното водят до завишени очаквания. Догодина сме домакини на европейско първенство. Може ли да се получи негативен резултат?

Засегнах такъв възможен развой в предния отговор. Смятам, че най-важното, което можем да направим като федерация, е да осигурим на момчетата нужното спокойствие. Имаме изключителен специалист в лицето на Бленджини. Той успя да ги запази до голяма степен от медийно внимание, от прекалени взаимодействия с фенове, с обществото и т.н.  Да ги накара да мислят само за волейбол. В такава среда видяхме, че те могат да дават най-доброто от себе си. Никой не е застрахован от загуби и лош късмет в някой момент. Перспективата пред този отбор и това, което сме си поставили като цел е участие на Олимпиадата в Лос Анджелис 2028. Пътят до там не е къс. Възможно е да има определени отстъпления, но със селекцията, която той  е направил и селекция, която търпи развитие, вярваме, че поводите за удовлетворени ще са повече.

След успеха политиците излязоха на първа линия. Спортният министър Иван Пешев обеща още по-голяма помощ за волейбола. Вашият коментар?

Ние не можем да се оплачем от положително отношение на институциите към нас като федерация. Винаги са се отзовавали на нуждите на волейбола. Винаги са ни разглеждали като партньор, който заслужава внимание. Това, което държавата трябва да предприеме не е свързано пряко с федерацията по волейбол, а с цялостен преглед на базата и инфраструктурата, с която нашият спорт функционира. Това са клубните бази в цялата страна, които са в изключително лошо състояние или пък недостатъчни, защото потреблението и броят на спортове са повече от времето, когато са били изграждани. От повечето ни разговори с представители на различни клубове се вижда, че имаме мотивирани за работа хора, които се оплакват не от това, че не им стигат финансиране, а от това, че нямат достатъчно време да тренират със своите състезатели в единственото спортното  съоръжение, което може да им предложи дадено населено място. Това е сред най-големите ограничения да се вдига нивото на тренировки и  специалистите да работят за високо спортно майсторство. Ние трябва да се съсредоточим като държава в изграждане на бази, в които децата да могат да се научат на спорт, и по-малко да имаме нужда от големи и гръмки спортни съоръжения, които виждат голям форум  в рамките няколко дни в годината. Това е от което спортът ни има нужда, и това е основното, ако политиците искат да помогнат. Например тук в столицата няма нито едно спортно съоръжение изградено от Софийска община или държава в последните години. Оставя се на частния сектор и на бизнеса да се опитва да запълни тази дупка. Не че това е нещо лошо, но не е нормално в град като София това да ограничава развитието на спорта и най-вече на подрастващите.

Как ще подейства този успех на малките клубове, които произвеждат голяма част от подрастващите?

Искрено се надявам, че ще подейства положително по някакъв начин. Ние БФВ трябва да бъдем техния глас и да повтаряме това ежедневно в медии, собствени канали и в разговори с институциите, защото само по този начин можем да насочим вниманието върху тези проблеми. Да намерим волята и готовността те да бъдат решени. Защото е в интерес на всички – на институции и на Общини да бъде осигурен повече спорт на младите. Не е нужно да бъде обяснявано повече, говорим за физическо и психическо здрав, активни и млади хора, които развиват у себе си ценни качества. Но така и не виждаме младите хора да бъдат предмет на някаква целенасочена политика. На нас ни трябват съоръжения, в които децата да се насочат най-бързо в своите спортове.

Видно е, че в тази еуфория ще има много деца желаещи да тренират волейбол, особено във ВК Левски.  Ще успеете ли да приемете всички желаещи и имате ли обратна връзка с другите клубове?

В последните дни трябва да обработваме много заявки за записване. Да, има голям интерес при нас. Ще трябва да се справяме. Ще търсим допълнителни възможности за тренировки в различни зали, защото ние можем само да се радваме, че има интерес към волейбола.  Трябва да намерим начин да отговорим на този интерес и да запазим децата да тренират. Сигурен съм, че е така е и при другите клубове. И тук пак се връщаме на въпроса за съоръженията, в които тава може да се случва това. Силно се надяваме да имаме отклик от отговорните институции и те да започнат да мислят по-активно в посока такива инвестиции.

Националните ни отбори за мъже и жени научиха вчера съперниците си за европейските първенства 2026. Вашият коментар за жребия?

След мнението, че на световното първенство за мъже имахме благоприятен жребий, сега за европейското като че ли сме в по-силен поток. Това ще е първият истински тест за нашите момчета дали могат да преодолеят някои от силните отбори като Полша и Франция. За да стигнем до полуфинал, някои от тях трябва да отпадне.

Предизвикателството е сериозно, надявам се, че решението да сме един от домакините Евроволей 2026 ще помогне да стигнем до финалите в Италия. Засичаме се с потока, в който са Франция, Германия и Турция. Рано или късно бихме срещнали Полша или Франция още на 1/4- финал, ако всичко върви по план. Надяваме се следващата година да преодоляваме отбори които са по-силни от нас.

При жените нещата стоят по по-различен начин. Там не влизаме с големи очаквания. И това пък може да доведе и до изненади, да направим нещо по-голямо, отколкото всички смятат, че имаме сили. Важното е да успеем да се класираме в следващата фаза, а защо не и да излезем по-напред. В нашата група има един по-изявен фаворит като Сърбия. От там нататък съперниците ни са такива, с които можем да се съревноваваме и да се борим за по-предно класиране.