Иван Станев: Всичко, което постигнахме, е резултат от общите усилия

Спортният директор на ВК Нефтохимик 2010 (Бургас) Иван Станев пое тима като старши треньор на мястото на италианеца Франческо Кадеду на 13 януари тази година. Само 5 дни по-късно в Самоков той вдигна Купата на България. След още 3 месеца и половина се окичи с втори медал – сребърен, след като стана вицешампион на страната. Така този сезон той прибави четвърта национална купа към кариерата си в родния клуб и общо шести трофей с екипа на „нефтохимиците“ – след 2 титли като играч. Ето какво сподели клубната легенда пред официалния сайт на ВК Нефтохимик 2010 по повод постигнатото.

– Втори трофей и трети медал за теб в последните три години – първо шампионска титла като играещ треньор, сега Купа на България и сребро като старши треньор и спортен директор. Как успя да съвместяваш успешно повече от една длъжност, като се има предвид и че си и общински съветник?

– Истината е, че не е лесно да съчетаваш няколко роли, особено когато всяка изисква пълна отдаденост. За мен обаче организацията и ясните приоритети са ключови. Когато съм в залата, съм изцяло фокусиран върху отбора. В същото време важна част от моето ежедневие е и развитието на спорта в нашия град. Голямата роля тук има и екипът около мен – както в клуба, така и извън него. Доверието и разпределението на отговорностите позволяват всичко да върви в правилната посока. В крайна сметка, когато правиш нещо с желание и вярваш в него, намираш начин да се справиш

– Състезателите винаги са на преден план – при теб какво остана зад кадър през тези осем месеца?

– Зад кадър остава огромната ежедневна работа – тренировките, разговорите, анализите и всички онези детайли, които не се виждат отвън. Имаше много моменти, в които трябваше да вземаме трудни решения, да запазим спокойствие и да държим отбора в правилната посока. Но тук не съм сам – това е работа на целия щаб. Всичко, което постигнахме, е резултат от общите усилия, от доверието и разбирателството помежду ни. Също така стои и чисто човешката страна – отношенията в отбора, подкрепата в трудните моменти. Именно тези неща изграждат един отбор и често остават „зад кадър“.

– Каза, че още на първата тренировка за старта на третия ти период като старши треньор си поставил за цел два финала – как след един особено тежък месец прецени, че отборът е готов за това, както и стана?

– Още от първата тренировка си поставихме ясна цел – да стигнем до два финала, защото Нефтохимик е отбор с цели и високи изисквания. Имаше период, в който резултатите не бяха такива, каквито искахме, но вътре в отбора виждах нещо различно – виждах характер, желание и потенциал. Именно това ми даде увереност, че можем да обърнем нещата. Постепенно започнахме да намираме ритъм в играта и да вярваме повече един в друг. В крайна сметка това беше процес – с много работа, търпение и постоянство.

– Почувства ли в даден момент отчаяние у момчетата и как го преодоляхте? Как ги накара да ти повярват?

– Да, имаше моменти, в които се усещаше колебание и напрежение – това е нормално, когато нещата не вървят по план. Но не бих казал, че е имало отчаяние. По-скоро това бяха моменти, в които трябваше да реагираме правилно като отбор. Работихме много върху това да запазим спокойствие и да се фокусираме върху процеса, а не върху резултата. Опитах се да бъда ясен и последователен в изискванията, а те да бъдат уверени. В крайна сметка , когато това се случи, дойдоха и резултатите.

– Къде поставяш Купата на България и сребърните медали в кариерата си, която е богата на успехи?

– Трудно е да сравняваш, защото всяко постижение идва в различен етап от кариерата и носи различна емоция. Като състезател преживяваш успехите по един начин, като треньор – по съвсем друг. Купата на България и сребърните медали имат своята стойност, защото зад тях стои много работа и преодолени трудности. Разбира се, винаги остава желанието за още – това е, което ни движи напред. Но тези успехи са важна част от пътя на всеки един.

– Откъде дойде увереността, че може да биете всеки като гост – направихте го 2 пъти срещу Левски и веднъж, в най-важния мач с Локомотив Авиа в Пловдив – на полуфиналите?

– Тази увереност се гради във времето. Още в началото вярвах, че този отбор има качества да се противопоставя на всеки, независимо къде играе. С всяка спечелена трудна среща започнахме да трупаме самочувствие и да вярваме повече в собствените си възможности. Работихме върху това да бъдем дисциплинирани и концентрирани, без значение дали сме домакини или гости. В крайна сметка, когато един отбор е стабилен психически и има ясна идея какво прави на терена, мястото няма толкова голямо значение.

– Къде най-вече би могло да даде тласък в град Бургас това, което направихте този сезон?

– Това, което направихме този сезон, може да даде сериозен тласък на спорта в Бургас най-вече в посока мотивация и пример за младите. Когато един отбор стига до финали и печели трофеи, това вдъхновява деца да започнат да тренират и да вярват, че могат да постигнат нещо голямо и тук, в своя град. Освен това се създава енергия около спорта – виждаме пълни зали, интерес, подкрепа. Това е важно, защото спортът не е само резултати, а среда, която изгражда силни и мотивирани хора.

– Как се развива връзката на ВК Нефтохимик 2010 с бургаските фенове през годините?

– Връзката между ВК Нефтохимик 2010 и бургаските фенове винаги е била силна, но през годините минава през различни етапи. Когато има успехи и отборът играе на високо ниво, това естествено привлича повече хора в залата. Радващото е, че в последно време отново виждаме тази енергия – пълни трибуни и истинска подкрепа. За нас като отбор това е изключително важно, защото феновете дават допълнителен импулс. Връзката се гради с доверие и постоянство, и вярвам, че вървим в правилната посока да я направим още по-силна.

– Какво се е променило във волейбола в Бургас от деня, в който за първи път като дете стъпи в залата?

– Промените са много – както в самия волейбол, така и в средата около него. Когато за първи път влязох в залата като дете, всичко беше много по-различно – условията, организацията, начинът на работа. Днес волейболът в Бургас е на много по-високо ниво – имаме по-добра база, повече възможности за развитие и по-голям интерес от децата. Но най-важното е, че духът е същият – желанието да се работи, да се побеждава и да се представлява достойно градът. Това е нещо, което не се променя и се предава от поколение на поколение.

– Твоето послание към феновете на волейбола, и като цяло към обществеността в Бургас?

– Искам да благодаря на всички фенове на волейбола в Бургас за подкрепата през целия сезон. Това, което видяхме в залата, ни дава увереност, че сме на прав път. Към обществеността бих казал – нека продължим да подкрепяме спорта, защото той изгражда дисциплина, характер и дава шанс на младите хора да се развиват. Ние ще продължим да даваме всичко от себе си, за да представяме достойно Бургас и да носим радост на хората.