Италия отдавна цени някои от по-изтънчените удоволствия в живота – храната, изкуството, модата, а всичко това е на фона на рушащата се архитектура на страната. Сега към това културно изобилие се добавя едно ново и може би изненадващо предложение - тенисът. Така започва задълбочен анализ на сайта на CNN за възхода на италианския тенис.

Изненадващо – поне за онези, които едва сега забелязват последния прилив на тенис таланти от Ботуша. При мъжете Италия има деветима играчи в топ 100 и петима в топ 50, включително всемогъщия Яник Синер – четирикратен шампион от "Големия шлем" и №1 в света от юни миналата година.

С оглед на скромната история на страната в този спорт, то това е истинска златна епоха за италианския тенис, достигнала още по-големи висоти благодарение на успехите на Синер на корта и популярността му извън него.

„В момента сме особено разглезени“, казва пред CNN Sports Убалда Сканагата, ветеран журналист от Италия и основател на сайта Ubitennis. „Синер е топ атлетът, топ спортистът в Италия… Той вече е идол.“

Сканагата се занимава с тенис от десетилетия. Той е отразил близо 180 турнира от "Големия шлем", включително 51 "Уимбълдън" и 50 "Ролан Гарос", но никога не е виждал спортът да е толкова популярен, колкото сега.

Футболът традиционно доминира спортната сцена в Италия и едва ли това ще се промени скоро. Но провалът да се класират на последното Световно първенство, съчетан с липсата на суперзвезди създаде по-голямо пространство за разцвет на тениса. "Нямаме (Лионел) Меси, (Кристиано) Роналдо, (Килиан) Мбапе или някои от играчите от Висшата лига“, казва Сканагата.

„Никога не сме имали първа страница на "Гадзета дело спорт", показваща тенис, а сега тенисът е всеки ден във всички вестници, независимо какво прави Синер“, добавя той. „Миналата година имах 70 милиона посещения на сайта, което за тенис е огромно. Когато започнах първо с блог, после със сайт, бях щастлив, ако правех по 1000 на ден.“

Експлозията на тениса обаче не е само заради Синер и отслабването на влиянието на футбола. Националната федерация от години прилага планове да превърне Италия в сила в този спорт.

Една от най-важните промени е подкрепата за частни отбори и треньори, вместо само за избраните от федерацията. Така най-добрите ресурси стигат до най-добрите играчи, независимо къде се намират и кой ги тренира.

Това включва и някои от най-успешните съвременни италиански играчи: Синер, №10 в света Лоренцо Музети и бившия финалист от "Уимбълдън" Матео Беретини.

„Сега федерацията помага на играчите, които се справят добре“, казва Сканагата. „Могат да ги приемат в националния тенис център, ако искат да тренират. И ако им трябва физиотерапевт, лекар, нутриционист – намират всичко.“

Един човек, който от първа ръка е видял промените в развитието на играчите, е водещият стратегически треньор Крейг О’Шанеси. Бивш член на треньорския екип на Новак Джокович, О’Шанеси работи като консултант с италианската федерация от 2016 г., като паралелно помага и на Беретини да влезе в топ 10 на световната ранглиста.

„Италия е много напред в играта“, казва той пред CNN Sports. „Те влязоха изцяло и по много сериозен начин… Това, което правят днес, беше визия от преди 10 години.“

О’Шанеси е сред няколко чуждестранни специалисти, наети от федерацията, за да подобрят стандартите на треньорството чрез симпозиуми и работилници. Неговият фокус е върху стратегията и игровите модели, като използва анализи на данни, за да създава персонализирани тренировки за всеки играч.

„Философията ми беше да накарам младите италианци да играят и да ги уча докато играят, вместо просто да правят упражнения“ обяснява той. „Исках да намаля този стил на треньорство и да ги накарам да играят, за да може треньорите лесно да виждат силните и слабите страни на играчите. После можеш да правиш индивидуално обучение вместо общ шаблон. Толкова много италиански треньори идват и ми благодарят. Казват ми, че съм променил начина, по който тренират. Преди просто са подавали топки и кой знае дали някой се подобрява. Но сега имат цел. Дадох им анализи, упражнения, критерии и имаме успехи. Всички са много по-щастливи.“

Освен революцията в треньорството, младите италиански играчи се възползват и от лесния достъп до турнири. Доклад на Тенис Европа от 2022 г. отбелязва, че страната е домакин на 148 международни състезания – 8% от всички в Европа, второ място след Испания.

Според Сканагата има и „поне четири-пет важни юношески турнира“, популярни сред феновете – „зрителите обичат да играят ролята на откриватели на таланти“ – и по-евтини за организиране от топ турнирите.

По-важното е, че тези състезания са ключови за развитието на младите играчи. До края на 2021 г. Италия има 249 професионално класирани тенисисти – второ място след Франция с 271.

„Организираме повече тенис от всеки друг, а това помага много, защото италианците могат да играят у дома,“ казва Сканагата. „Не трябва да харчат много пари да обикалят света, докато южноамериканците например трябва да напуснат континента още през януари и да стоят далеч осем месеца или повече.“

Толкова много турнири дават шанс за „уайлд кард“ на млади местни играчи. Това им позволява да се мерят с по-опитни съперници и евентуално да трупат точки за ранглистата. А повече точки отварят вратите към по-престижни турнири.

Тази система компенсира факта, че Италия не е домакин на турнир от "Големия шлем". Вместо това Торино ще приеме за пети път Финалите на ATP в края на годината, а ежегодният "Мастърс" в Рим е една от най-емблематичните състезания на клей в света.

Що се отнася до телевизионните излъчвания, всички италиански домакинства имат безплатен достъп до SuperTennis – канал, управляван от федерацията. Той, между другото, е наличен и в България през някои оператори. SuperTennis има ексклузивни права за US Open в Италия до 2030 г., както и ограничени права за "Уимбълдън". Купа Дейвис и избрани турнири от ATP и WTA също се излъчват по канала, което прави спорта лесно достъпен за феновете.

В исторически план успехът за италианския тенис е бил спорадичен. Преди Синер единственият италианец, печелил турнир от "Големия шлем", е Адриано Паната на "Ролан Гарос" 1976, а никой не е достигал №1 в света.

При жените Франческа Скиавоне стана първата шампионка с титлата на "Ролан Гарос" 2010, последвана от Флавия Пенета на US Open 2015.

След това успехите се увеличиха експоненциално: Марко Чекинато стигна четвъртфинал с победа над Джокович на "Ролан Гарос" 2018, Беретини се изстреля в ранглистата и стана първият италианец, достигнал четвъртфиналите на всички шлемове.

На тазгодишния "Уимбълдън" четирима италианци – шампионът Синер, Музети, Лоренцо Сонего и Флавио Коболи – стигнаха до четвъртия кръг, а Музети има два полуфинала от "Големия шлем" през последните 18 месеца.

Жасмин Паолини направи изключителен пробив миналата година с два финала подред – на "Ролан Гарос" и "Уимбълдън" – и злато на олимпиадата по двойки със Сара Ерани.

Седмици по-късно Ерани и Андреа Вавасори станаха първите италианци, печелили смесени двойки на US Open, след което добавиха и втора титла на "Ролан Гарос" и защитиха титлата си на US Open в новия формат.

Добавете и две поредни купи Дейвис и спокойно можем да говорим за златни времена на италианския тенис. Според Сканагата успехът ражда успех, един играч вдъхновява мнозина други.

„Психологическият ефект е същият, какъвто (Бьорн) Борг имаше върху (Матс) Виландер, (Стефан) Едберг, (Андерс) Ярид и (Йоаким) Нистром през 80-те, когато четирима-петима шведи бяха в топ 10“, казва той. „Същото направиха Борис Бекер и Щефи Граф за германския тенис, който после произведе Михаел Щих, Томи Хаас и (Николас) Кифер. Виждали сме този цикъл в много страни.“

Синер, разбира се, е лицето на тази епоха и колекцията му от трофеи вероятно ще расте още дълго. На предстоящия US Open той има шанс да спечели трета титла от Шлема за годината, ако болестта, принудила го да се откаже от финала в Синсинати на 18 август, не му попречи.

Феновете в Италия, запленени от мощната му игра и скромното му поведение, ще стискат палци кариерата му да продължи възходящо. Според Сканагата дори тримесечното наказание за допинг по-рано тази година – счетено за случайно и свързано с физиотерапевт, приложил мехлем без рецепта – не е накърнило имиджа му на „златно момче“.

„В Италия го познават по-добре от чужбина и никой тук не е мислел, че се е опитал да мами (след положителния тест за анаболния стероид клоcтобол)“, казва той. „Всички го харесват като човек, защото винаги е бил скромен, отдаден на семейството и правилните ценности. Няма голямо его. Не е арогантен.“

Въпросът сега е – при положение, че най-добрите години на Синер тепърва предстоят и само испанецът Карлос Алкарас може да му се противопоставя последователно – колко дълго Италия ще има играчи на върха на спорта.

За О’Шанеси начинът, по който тенисът е организиран и обезпечен в страната, гарантира, че ще остане в добро здраве, дори ако водещите играчи са контузени или изпаднат във форма. Колелото вече се върти.

„Италия създава машина – и го казвам в най-положителния смисъл – те създават тенис машина, която ще прави спорта експлозивен, когато нещата вървят добре, както сега,“ казва той. „Тенисът избухва в Италия и ще преживее и спадовете възможно най-добре… Всичко е циклично, има възходи и падения, затова трябва да си кажеш: Как най-добре да противодействаме? Как най-добре да се възползваме от добрите дни и да се справим с лошите?

Това, което италианската федерация изгражда, е тук с дългосрочна цел. Те са по-вероятно да се справят най-добре във всички сценарии от всяка друга страна, която виждам", завършва О'Шанеси.

Следвай ни: