ЦСКА е в сериозна спортно-техническа криза. И тя не е от вчера и днес, а от няколко години. С идването на новите собственици “червените” увеличиха драстично бюджета, а очакванията, предвид хвърлените милиони за селекция, бяха, че отборът бързо ще придобие не само на думи, но и реален потенциал да се бори с Лудогорец за титлата. Участието му в основната фаза на европейските клубни турнири пък трябваше да не е епизодичен фойерверк, а нещо рутинно.

Да, но нещата не се развиха по план. ЦСКА пропусна евротурнирите две поредни години, а като ниво не само не достигна разградчани, но към момента изостава и от Левски. “Сините” са с доста по-скромен бюджет от своя вечен опонент, но въпреки това изглеждат далеч по-солидно на терена, а с представянето си дават сериозна заявка, че през този сезон ще са в битката за титлата.

Нещо, което не можем да кажем за ЦСКА.

Защо се получи така? Защо милионната селекция на ЦСКА се мъчи с отбори като Хебър, Ботев (Враца), Крумовград, а през новия сезон и с раздираните от скандали Ботев (Пд), Спартак (Варна) и Локомотив (Пловдив)?

По всичко изглежда, че към момента няма ясен и точен отговор на тези въпроси, а “червените” действат на принципа проба-грешка. Гонят треньори, сменят спротни директори и освобождават футболисти с надеждата, че все някога ще уцелят подходящиите хора. Т.е. промените изглеждат по-скоро хаотични и под натиск, а не плод на някаква дългосрочна стратегия.

Видно е, че голяма част от селектираните състезатели не притежават нужното за ЦСКА ниво, но пък от друга страна качествата им със сигурност са достатъчни, за да бият гореспоменатите отбори. Нещо, което не се случва.

Логично е собствениците да търсят решение на проблемната селекция и те действат - смениха двама спортни директори за шест месеца. Но един от основните фактори в процеса - Методи Томанов, остава, което не е за пренебрегване. Крайно време е главният скаут на клуба да спре с играта на криеница, а да излезе пред “червена” България и да обясни какво точно върши. Той постигна изключителни резултати на този пост в Лудогорец, но нека не забравяме, че оттогава изминаха 7-8 години. Да имаш добра визитка е плюс, но не може цял живот да лежиш на нея. Още повече когато ЦСКА се опитва да гради нещо голямо, нуждаейки се спешно от свежи идеи и решения.

И ми се струва, че именно тук е един от проблемите на “червените”. Те търсят играчи за ниво основна фаза на Шампионска лига. Набелязали футболист, който месец по-късно преминава за 10 млн. евро в Ювентус. Други играчи пък били отмъкнати за подобни пари от богати английски клубове. Няма как с евтино PR мислене да успееш. “Открихме футболист, но той предпочете Ювентус. Значи имаме набито око.” Подобен род хвалби са нелепи и дори смешни. Такива “открития” могат да бъдат намерени и от средно-статистически футболен запалянко.

Видно е, че това е грешна стратегия и води до разочарования. Далеч по-лесно ще е за ЦСКА на първо време да селектира играчи за постигане на успехи срещу повечето отбори от българското първенство, а не да мечтае за някакви супер футболисти, с които да прегази Европа. Така ще си гарантира сигурно участие в евротурнирите под не толкова голям обществен натиск и ще положи основата за следващата стъпка нагоре - не само да търси, но и да привличе състезатели на ниво “Лудогорец”. И когато “червените” успеят да се изравнят като потенциал с разградчани, едва тогава да се съсредоточат в своите основни цели - титла на България и атака на основната фаза в ШЛ или ЛЕ.

Но да се върнем на основния въпрос за липсата на победи в българското първенство.

Не дотам качествената селекция е един от факторите да не печелиш срещу Крумовград, Спартак (Вн) в София и Ботев (Враца), но не и основен, когато имаш в пъти по-голям бюджет от съперника.

Все ми се струва, че основният проблем не е глобален или трудно решим.

Питам директно ръководството: знаете ли какво и колко тренира ЦСКА?

От малките ми наблюдения на тренировъчния процес смея да твърдя, че футболистите не са добре подготвени и поради тази причина се мъчат с опашкари и полуфалирали отбори в efbet Лига. На някой направи ли му впечатление какво точно играха “червените” във вторите полувремена на първите три срещи от първенството и защо толкова трудно създават положения пред противниковата врата?

Преди доста години тогавашният треньор на Левски Станимир Стоилов откри заниманията на “сините”. Вески желаещ можеше да изгледа повечето от тях. Той не изневери на своя стил и при завръщането си на “Герена”, а неговата практика се превърна в традиция и при Костов, и при Веласкес.

Запитан защо го прави, Мъри каза нещо от сорта на (цитат по памет): “Нямам какво да крия. Нека да видят какво тренираме. Ако закрия тренировките, значи се притеснявам от нещо и затова се крия.”

В ЦСКА са на противоположния полюс - Томаш се криеше, а сега по неговите стъпки върви и Керкез.

Нормално е да има закрити тренировки, на които отборите изпробват различни тактически упражнения в атака, защита и при статични положения. Но когато за две години не си пуснал нито веднъж журналисти и фенове на цяло свое занимание в София, това вече издава страх и несигурност в собствените ти възможности.

Именно така процедираше Томаш. Един от основните му приоритети бе да не допуска външен човек до тренировка на отбора, изключвайки Бербатов. Целта е ясна - да дава положителна оценка на себе си за свършеното през седмицата. Неслучайно на доста от неговите пресконференции той наблягаше на това колко добре подготвя физически, тактически и ментално отбора, а отсреща мълчание. Защо? Защото никой не знае дали наистина е така. В крайна сметка цялата му стратегия се обърна срещу него, защото резултатите го уволниха.

Сега е ред на Керкез. Въпросът е защо е толкова важно да дъжи широката публика в неведение как тренират футболистите под негово ръководство?

По време на летния лагер в Словения присъствах на една негова тренировка, която продължи около 50 минути. Двадесет минути бяха игра в квадрат, а след това футболистите бяха разделени на две. Тези, които взеха участи в контролата от предишния ден, завъртяха няколко леки обиколки, след което спряха и започнаха да гледат своите колеги. А те от своя страна наблегнаха на тактическо занимание.

Всичко това се случи в деня между две проверки. Тренировката беше доста лека като натоварване, но с изумление по-късно научих, че всъщност ЦСКА е провел “интензивно” занимание.

По време на контролите пък заради многото ротации голяма част от футболистите събираха по 30-40 минути игрова практика. Със сигурност при горещо време и три контроли през ден състезателите трябва да се щадят, но едва ли са много уважаващите себе си специалисти, които предпочитат подобен вариант на подготовка пред това да оставят поне в една проверка играчите да запишат пълни 90 минути на терена, за им е по-лесно в официалните срещи. Не трябва да забравяме, че позволените смени в шампионатните двубои са пет. Останалите титуляри трябва да имат физическите сили за около 100 минути.

Именно тук е разковничето за излизане от кризата. Когато фенове и журналисти присъстват на част от заниманията, играчи и треньори се влагат повече в тях. Когато няма коректив, те потсъзнателно подценяват и дори неглижират определени детайли, които, в крайна сметка, се отразяват на представянето в официалните двубои.

Не е лошо хората в ЦСКА да тръгнат именно от това не много високо стъпало - повече прозрачност, а тя ще доведе и до по-голям натиск към треньори и състезатели да вършат по-отговорно ежедневната си работа. Да, рискът журналистите да се натъкнат на някой скандал по време на тренировка е налице, но ползите за клуба ще са далеч повече от негативите.

Най-просто казано - не се крийте, а започнете да тренирате и работите повече, ако не искате да седите на същото ниво, което е срамно за клуб като ЦСКА!

В това отношение Стоилов, Сираков и Левски промениха подхода на “тайни” тренировки и се убедих, че когато на заниманията присъстват журналисти и запалянковци, играчите изпълняват далеч по-стриктно и безропотно изискванията на треньора, което носи сериозна полза за дългосрочното развитие на клуба от нашите географски ширини.

Следвай ни: