Триумфът на "Уимбълдън" не беше необходим, за да се говори за „ефекта Синер“, но победата на 13 юли със сигурност засили мащаба на този феномен. Открай време в спорта се появяват фигури, които надхвърлят чисто атлетичното си представяне и оказват влияние върху мисленето, обичаите, ценностите и дори социалната динамика на цели общности. Това е древен механизъм: още през IV век пр.н.е. Милон от Кротон, със своите олимпийски победи, се превръща в символ на сила и дисциплина за кротонците, в рязък контраст със съперниците им от Сибарис, известни с разкоша и хедонизма си.

Днес фигурата на Яник Синер се анализира дори в академичен контекст. Това правят Чезаре Аматули и Матео Де Анджелис в есето „Ефектът Синер“ (издателство Luiss University Press, 116 стр., 15 евро), публикувано преди лондонския успех, но вече способно да улови силата на явлението. Книгата представлява новаторски труд в областта на маркетинга и социалните науки, като предлага оригинален и задълбочен прочит на начина, по който една спортна фигура може да има реални ефекти върху потребителското поведение и колективните възприятия.

„Случаят Синер“ е анализиран чрез данни и научни инструменти, показвайки как неговата слава, изглеждаща естествена и неподправена, се е превърнала в реални въздействия, далеч извън пределите на тениса. Влиянието започва от света на феновете и практикуващите, но се разпростира върху цялата спортна публика, както потвърждават данните за телевизионната аудитория и медийното отразяване. Дългата вълна достига и до света на марките, спонсорите и още по-нататък — до позиционирането на „Произведено в Италия“.

Синер се е превърнал в символ на положителни ценности – автентичност, решителност, скромност – които рядко се свързват със съвременните знаменитости. Той е шампион не само със своите умения на корта, но и с начина, по който въплъщава идеята за успех, основан на нормалността и умереността. Именно това прави образа му сравним с този на високопрофилен бранд, способен да надхвърли границите на спорта, защото носи силни и достоверни послания.

Книгата предлага интересен и ангажиращ анализ, който приканва към размисъл защо истинските промени – в спорта, технологиите, икономиката или обществото – се случват благодарение на две основни сили: „тихата сила“, разбирана като способността да доминираш сцената, оставайки смирен (поклон към Жак Сегела), и „логическия инкрементализъм“ (по Джеймс Брайън Куин), тоест постоянния стремеж към подобрение, дори след успех.

Синер въплъщава всичко това: способността да празнува умерено, да се учи от загубите (както показа след "Ролан Гарос") и да възприема съревнованието не като арена, в която да побеждава другите, а като пространство, в което непрекъснато да предизвиква самия себе си.

Този анализ е на специализирания италиански сайт за финансите в спорта Sportefinanza.it. Важно е да се отбележи, че в материала не се споменава нищо за негативния имидж върху Синер, който нанесе допинг скандала с него през последната година.

Следвай ни: