Легендата Пакиао върна времето назад със страхотна битка в Лас Вегас

Легендата Мани Пакиао напомни за най-добрите си години и върна времето назад с впечатляваща битка за световната титла в полусредна категория на Световния боксов съвет срещу настоящия шампион Марио Бариос в Лас Вегас. Мнозина от феновете на Пакиао останаха разочаровани, че съдиите отсъдиха равенство с мнозинство (114-114, 114-114, 113-15 за Бариос). Самият Пакиао също заяви, че според него е спечелил, но вероятно по-отчетливото предимство на Бариос в последните три рунда е повлияло негативно на 46-годишната филипинска легенда.

Пакиао се завърна на ринга след четиригодишно отсъствие и накара феновете си да мечтаят за нови световни титли, а дори равенството срещу доста по-млад и активен съперник може да се причисли към великите постижения на Мани.

Това не беше онзи класически Пакиао от миналото. Имаше бързината на ръцете, ъглите, избухванията в атака – но липсваше някогашната мощ в ударите и неуморимият двигател, който го носеше до последния гонг. Това бе като късния Елвис, който пее хитовете си с потно лице в бляскав костюм – далеч от върховата си форма, но все още достатъчно добър, за да звучи прекрасно. Такъв е анализът на специализирания сайт boxingscene.com.

Пакиао се въртеше, извърташе, удряше ръкавици една в друга. Правеше светкавични комбинации. Дори обяви любовта си към хората. Вече не бе способен да се справи с млад претендент, когото в пика на кариерата си би отстранил без проблеми – но беше много близо до това. И това е повече, отколкото мнозина специалисти очакваха от него в събота вечер в MGM Grand.

И въпреки че официалният резултат изглеждаше коректен (BoxingScene също оцени боя 114-114), усещането бе, че Пакиао заслужаваше повече. Самото му завръщане на 46 години след четиригодишно отсъствие и агресивната битка срещу по-млад съперник заслужаваха по-осезаема награда от "трофей за участие" – макар и с щедър хонорар. След като бе толкова близо до това да добави още един световен пояс към колекцията си, беше жалко за феновете му, че не успя да го измъкне от ръцете на Бариос.

Не помагаше и фактът, че Марио Бариос (29 победи, 2 загуби и 2 равни, 18 с нокаут) направи необичайно плахо представяне. Изглеждаше сякаш целият шум около мача, вниманието към Пакиао и напрежението от срещата с легенда го пречупиха. Макар да се бе почувствал недооценен от това, че Пакиао го е избрал за "лесен" съперник при завръщането си, на моменти сякаш сам Бариос повярва в това.

Пакиао взе първия рунд просто защото изглеждаше, че иска да го спечели – търсеше ъгли, атакуваше, докато Бариос го гледаше предпазливо и пускаше плах водещ прав.

Първият знак, че вечерта може да не е в полза на „ацтекския воин“, дойде във втория рунд, когато се спъна след двоен прав и падна по лице. Феновете на Пакиао полудяха, макар това да не бе нокдаун. Бариос се изправи и продължи.

Мексиканецът започна да стъпва по-уверено в джаба си във втория рунд, но ако планът му беше да се пази, го изпълняваше твърде успешно. Пакиао започна да подскача на пръсти – не с експлозивната енергия от миналото, но достатъчно убедително – сякаш негов двойник правеше брилянтна имитация на най-добрите му години.

Не всички атаки на Пакиао попадаха, но достатъчно удари стигаха целта, така че още в четвъртия рунд изглеждаше, че титулярът в полусредна категория изпуска твърде много рундове. Всеки път, когато изглеждаше, че Бариос ще наложи надмощие, Пакиао вадеше нов трик и го заслепяваше.

Макар и на 46, Пакиао представяше загадка, която Бариос не можеше да разгадае. Бариос изглеждаше просто като поредния опонент, не по-различен или труден от множеството съперници, които филипинецът е срещал, откакто стъпи за пръв път в тази зала през 2001 г. и разгроми Лехло Ледваба.

Пакиао вече бе в ритъм – движеше се с лекота, атакуваше с комбинации, докато Бариос правеше твърде малко, за да го спре. Вместо очаквания спад с напредване на рундовете, Пакиао изглеждаше още по-силен, вдъхновен от успеха и подкрепата от трибуните.

Ударите му не изглеждаха да нараняват сериозно Бариос – това не беше онзи Пакиао, който нокаутира Рики Хатън или счупи лицето на Антонио Маргарито. Но и не трябваше да бъде. Тази версия на Мани Пакиао беше напълно достатъчна.

Мачът премина неусетно и изведнъж финалните рундове бяха пред нас. Бариос трябваше да намери нещо. И почти го направи.

Той бе пласирал достатъчно прави, така че под дясното око на Пакиао вече имаше подутина от няколко рунда, но сега започна да вдига темпото и да слага повече сила в ударите си. Силен ляв прав прекъсна атаките на Пакиао, а в 11-ия рунд двамата се впуснаха в истински размени, всеки от тях намирайки успех, докато публиката ревеше.

12-ият рунд бе борба на издръжливост – Бариос най-сетне се впусна напълно в офанзива, докато Пакиао продължаваше да търси ъгли и пробиви. Беше близко, както и много от другите рундове, а изглеждаше, че резултатите може да са много разнопосочни.

В крайна сметка съдиите бяха почти единодушни. Бариос спечели последните три рунда по всички карти – и това се оказа решаващо, но и напълно задължително за него, за да избегне изненадващо поражение.