Деонтей Уайлдър излиза отново на ринга – този път само за себе си

Деонтей Уайлдър ще се боксира тази събота в Уичита, Канзас, срещу Тайрел Антъни Хърндън. Това ще бъде първият му мач след тежката загуба с нокаут в петия рунд от Жилей Жанг през юни 2024 г. в Саудитска Арабия. Преди това той бе победен по точки от Джоузеф Паркър.

„Това е просто следващият ми мач,“ казва Уайлдър пред BoxingScene. „Не е завръщане. Завръщане е, когато се пенсионираш и после се върнеш. Разбираш ли? Терминологията често е грешна.“

Уайлдър обяснява, че паузите в бокса са нужни – особено за онези, които са започнали много млади и в даден момент прегарят. Макар да е започнал късно, той все пак печели бронзов медал на Олимпиадата в Пекин през 2008 г. Към момента има професионален рекорд от 43 победи (42 с нокаут), 4 загуби и 1 равенство.

„Много боксьори никога не си тръгват. Те просто остават в спорта и тялото, умът и душата им се износват,“ казва Уайлдър. „И когато накрая закачат ръкавиците, често са съсипани – не могат да говорят, едва виждат, трудно се издържат. А същите хора, които са ги управлявали и печелили от тях, карат ‘Ролс-Ройси’ и имат частни самолети.“

Уайлдър не е сред тях. Бившият шампион на WBC от Тъскалуза, Алабама, признава, че е изкарвал пари за други хора, но сега се връща само за себе си.

„В този момент съм егоист. Всичко е за мен. Все още имам цел – когато влязох в този спорт, исках да стана обединен шампион в тежка категория. Никога не получих този шанс. Много пъти беше възможно, но никой не искаше да ми го даде. Имаше много предателства – вътре и извън ринга. Откраднаха ми милиони. Не мога дори да изчисля колко. Но Бог е добър. Въпреки всичко – все още съм тук и продължавам.“

След двете тежки загуби, мнозина вече го отписват. Въпреки впечатляващия процент нокаути и успешно възстановеното рамо, критиците смятат, че времето на Уайлдър е минало.

Той не мисли така.

„Важно е как падаме… но още по-важно – как ставаме. Повечето хора не разбират това. Звучи просто, но не е. Всеки възприема света по различен начин. А хората често не знаят по-добре, за да направят първата стъпка към промяна.“

Уайлдър не се връща, за да затвори устите на критиците. Не го прави и заради парите – той вече е осигурил семейството си за поколения напред.

Той се връща за себе си. Наречете го амбиция, алчност или егоизъм – но Деонтей Уайлдър го прави, защото вече е негов ред.

„За първи път в живота си мога да кажа: ‘Аз съм егоист. Правя го по моя начин, на мои условия, за себе си.’ Винаги съм правил всичко за другите – грижил съм се, закрилял съм ги, издържал съм ги. Винаги съм давал, никога не съм взимал. И точно заради това много хора ме използваха. Но вече – край“, завърши Уайлдър.