Илия Петков: Трябва да сме готови да носим кръста

Българският национален отбор по волейбол вече не е просто млад тим, който се опитва да изненада съперниците си. След силните си представяния и историческия финал на световното първенство той носи и нови очаквания. В разговор с Анатоли Гьонов в подкаста на VOLLEYCAST Илия Петков говори за израстването на отбора, болезнените загуби, подкрепата на феновете и мечтата за Олимпиада.

„Играем по-добре. Играем с повече самочувствие“

Петков вижда ясна промяна в играта на националния отбор през последната година. Според него подобрението личи както в тренировките, така и в мачовете.

„Играем по-добре. Играем с повече самочувствие“, казва той и определя представянето на тима след продължителна пауза като едно от най-добрите през последните години. Положителната оценка обаче не означава, че работата е приключила. Петков смята, че отборът трябва да продължи да надгражда и да поддържа нивото си независимо от съперника или обстоятелствата.

Израстването минава и през трудните загуби

Един от най-тежките моменти за отбора е загубата от Германия на европейското първенство. Петков не скрива разочарованието си, но подчертава, че амбицията да се бориш за високи цели върви ръка за ръка с отговорността.

„Щом искаме да сме там, където всички говорим, че ни е мястото, трябва да сме готови да носим кръста“, казва волейболистът. Той не смята, че една загуба трябва да се превръща в оправдание. За него тя е повод за равносметка — и за още работа. След трудния мач играчите са се подкрепили и са си обещали да продължат да тренират усърдно.Петков посочва и психологическата устойчивост като важна област за развитие.

Техническото усъвършенстване никога не бива да спира, но според него отборът

има още резерв именно в психиката.

Пътят към победата минава през отбора

Петков си спомня за драматичния мач със САЩ, в който България успява да обърне развоя на срещата. Той отдава важния обрат не на индивидуален момент, а на реакцията на целия състав.

„Успяхме, може би като отбор, да излезем от ситуацията и да си повярваме“, споделя той.

Тази вяра се вижда и в начина, по който играчите посрещат напрежението. Петков разказва, че след последната точка от един от мачовете е бил готов да завърши двубоя отново — дори и да се наложи да го прави няколко пъти.

Чикаго се почувства като дом

Мачът срещу САЩ в Чикаго оставя у Петков особено усещане. Българските фенове са многобройни и подкрепата им превръща гостуването в преживяване, близко до игра у дома.

„За мен имаше повече българи на мача, отколкото американци“, разказва той. Подкрепата от трибуните е важна част от емоцията, но Петков отдава заслуженото и на представянето на отбора. Двубоят е оспорван, а играчите отново показват, че могат да се противопоставят на силен съперник.

Финалът на световното: момент, който трудно се описва

Разговорът се връща и към историческия финал на световното първенство — преживяване, което Петков трудно намира думи да опише.„Да си дадеш сметка в точно този момент, че пишеш история“, казва той.

За него финалът е не просто резултат, а знак, че България може да бъде сред водещите отбори. Надеждата му е подобно преживяване да се повтори, но

пътят дотам минава през работа, търпение и израстване на целия състав.

Мечтата за Олимпиадата

Петков е категоричен, че иска да помогне на България да стигне до Олимпийските игри, стига да е здрав и конкурентоспособен. Той вижда класирането като резултат от постоянен процес — не само по време на лятото с националния отбор, а и през клубния сезон.

„Трябва да се налягаме парцалите сега един по един“, казва той, подчертавайки значението на индивидуалното развитие и ежедневната работа.

За младите състезатели Петков също говори с оптимизъм. Според него прогресът на новите играчи дава основание да се гледа уверено към бъдещето.

Отбор, който продължава да расте

Разговорът с Илия Петков показва състав, който вече знае, че може да се бори с най- добрите, но разбира и колко трудно е да го прави постоянно. Увереността расте, фенската подкрепа е силна, а големите цели са ясни. Следващото предизвикателство е това самочувствие да се превърне в устойчиво представяне — мач след мач.