Александър Чеферин: Мондиал с 64 отбора е абсурд - УЕФА ще се противопостави

Александър Чеферин значително е ограничил броя на личните интервюта, които дава. Въпреки това президентът на УЕФА беше на разположение на “Кикер” ден преди финала на Шампионската лига при жените в Лисабон, въпреки поредица от срещи с различни отдели на континенталната асоциация и нейните партньори. Отпуснат и с чувство за хумор, Чеферин е категоричен в мненията си по важните въпроси, пред които е изправен европейският футбол.

Когато гледате полуфинал като Интер срещу Барселона, г-н Чеферин, коя част от сърцето ви се радва повече – тази на запалянкото или на президента на УЕФА, чийто най-голям клубен турнир току-що получи огромен тласък?
Мисля, че беше комбинация от двете. По време на мача надделя фенът в мен, защото беше невероятен двубой. След като Интер поведе с 2:0, бяхме почти сигурни, че Барселона е аут. Когато Барса обърна до 3:2, вече бяхме сигурни, че Интер отпада, и после пак всичко се обърна. За успеха на турнира се замислих чак по-късно в хотела. Жена ми не се интересува особено от футбол, но ме извика и каза, че не може да заспи от адреналина след мача.

Къде поставяте този мач в личната си класация на най-добрите?
Доколкото си спомням, това беше най-вълнуващият мач, който съм гледал. Фактът, че централен защитник отбеляза гол, какъвто малко нападатели биха успели (Ачерби, бел. ред.), беше изключителен. Аз съм неутрален зрител, не поддържам нито един от клубовете. Но мога да си представя каква емоционална въртележка е била за феновете.

Няма да направите прогноза за финала Интер – ПСЖ, нали? Очаквахте ли тези два отбора да стигнат дотук още в началото на сезона?
Винаги досега съм грешал в прогнозите си. Но тази година дори имам доказателство – писах на един бивш футболист на 21 февруари, че финалът ще е Интер – ПСЖ. Всички ми се смяха. Но си беше чист късмет – всяка година досега грешах.

Защо тогава през февруари направихте тази прогноза?
Имах усещане, че ПСЖ не може да играе по-зле – излязоха слабо в груповата фаза. После бяха подсилени с Кварацхелия и имат млади, фантастични играчи с топ треньор. А много хора не знаят, че Интер допусна само един гол в групите. Футболът се печели с защита, макар че това често се пренебрегва.

УЕФА въведе нов формат не само за Шампионската лига, но и за трите европейски клубни турнира. Сега вече смятате ли го за напълно успешен?
Не можеш да наречеш нещо 100% успех, но определено е огромен успех, който надмина очакванията ни. Ако оставим Шампионската лига настрана – погледнете Лига Европа и Лигата на конференциите. Видях словенски клуб с бюджет от 8 милиона евро да стигне до четвъртфиналите. Целие е град с 40 000 души население. Те стигнаха четвъртфиналите и бяха равностойни на Фиорентина, чийто бюджет е почти 200 милиона. Този нов формат дава още повече възможности на такива клубове.

Съюзът на европейските лиги казва, че е нужна повече солидарност и че по-малките клубове трябва да имат по-голяма дума и дял при нарастването на приходите. Европейската клубна асоциация изглежда по-доволна. Как УЕФА ще се справи с тези и други заинтересовани страни в бъдеще?
Проведохме разговори с всички заинтересовани страни – Европейската клубна асоциация и Европейските лиги – още преди началото на новия цикъл, а новата система за солидарност вече е в първата си година на прилагане. Десет процента от 4.4 милиарда евро означават 440 милиона евро солидарни плащания. Това е много пари. Смятам, че УЕФА се справя добре в това отношение. Винаги е едно и също: дори да разпределим 90% от приходите като солидарност, пак ще се намерят хора, които да кажат, че не е достатъчно.

Мениджърът на Ливърпул Арне Слот не беше доволен, че се падна срещу толкова силен съперник като ПСЖ след спечелване на основната фаза в ШЛ. Арсенал имаше тежък реванш в Мадрид, въпреки доброто си представяне преди това. Говори се, че може да се въведе предимство на домакинство във всички елиминации за най-добрите отбори от фазата на лигата. Вярно ли е?
Да, обсъждаме го, но още няма взето решение. Честно казано, и аз смятам, че доброто представяне в лиговата фаза трябва да означава нещо. Спортът е свързан с класирането и представянето, а не с популярността на клуба. Именно в това е красотата му.

Значи обмисляте вариант, при който топ отборите от фазата на лигата да имат домакинско предимство във всички реванши на елиминациите?
Още не знаем. Все още се обсъжда. Лично на мен ми се струва логично. Получили сме някои интересни предложения. Това определено е едно от добрите.

Премахването на продълженията и преминаването директно към дузпи би могло да намали натоварването върху играчите. Това би било революционно. Феновете трябва ли да се подготвят?
Не сме го обсъждали. Няма да се случи в клубните турнири.

Как УЕФА включва играчи и треньори в намирането на решения за физическото и психическо претоварване?
Преди реформата се консултирахме с няколко водещи треньори. Всички бяха много позитивни. Един от тях по-късно смени клуба и си промени мнението – но няма да кажа кой. Трудно е да говорим директно с играчи. Разговаряме с бивши футболисти чрез съответните комисии, например Футболната комисия на УЕФА. FIFPro Европа, синдикатът на играчите, не е просто формалност за нас. Искаме да предложим на нашия Конгрес техен представител да стане постоянен член на Изпълнителния комитет.

Новите формати като Icon League или Kings League, в които инвестират звезди като Тони Кроос и Жерард Пике, представляват ли заплаха за традиционния футбол, какъвто го познаваме? В Лисабон току-що беше обявен нов турнир за жени с формат 7 срещу 7. Това всичко не отнема ли младата аудитория от класическия футбол?
Според мен няма абсолютно никаква опасност. Нека си правят Kings, Queens или каквито искат лиги. Желая им успех. Но твърдението, че младите вече не се интересуват от футбол – опитайте да го кажете на децата на моите приятели. Дъщерите ми и техните приятели са луди по футбола. Един приятел ми се обади и каза, че седемгодишният му син в Любляна е голям фен на Борусия Дортмунд. Не стои пред компютъра – децата отново са навън. Връщат се. Молят родителите си да ги оставят да гледат Шампионската лига до края, дори и да са на училище на следващия ден. Да казваш, че младите вече не се интересуват, е типично за хора, които нямат връзка с реалността. Ако някой иска да създаде нещо ново – добре, но футболът е част от нашата ДНК. Можеш да измислиш каквото и да е, да създадеш нова лига, но щом чуеш химна на Шампионската лига, настръхваш. Не се страхувам. Нека опитват каквото искат.

През последните години бяхте скептични към разширяването на броя на отбори на Световните първенства, но то се случи, а сега ФИФА дори обмисля още повече тимове при мъжете и жените. Повече мачове, повече пари — звучи просто. Но добре ли е за футбола?
Още от самото начало бяхме скептични, че повече отбори означава по-добро, защото обикновено това води до по-ниско качество. Първо: ние сме тук, за да защитаваме европейския футбол, нашите федерации и турнири. Второ: когато се казва, че ние подкрепяме тези увеличения – не знам какво друго можем да направим. Искам да видя магьосник, който да обясни как се спира нещо, когато имаш 9 от 36 гласа. Всяка битка е изтощителна. Трябва да избираш кога си струва да се бориш и кога не. Макар че скромно вярваме, че няма смисъл да се увеличават и увеличават отборите, се съгласихме на 48 тима на мъжките и женските Световни първенства, защото това не вреди на европейския футбол. Но новото предложение за 64 отбора е абсолютен абсурд.

Какво означава това?
Ще се противопоставим категорично. Първо, турнирът ще стане прекалено дълъг. Второ, квалификациите ни ще изгубят смисъл. Що се отнася до качеството на футбола – ще е нелепо. Понякога ни възприемат като арогантни европейци с пари, които протестират срещу всичко, което идва от другите. Но ние искрено искаме да имаме добри отношения с другите конфедерации и с ФИФА.

Каква е тогава вашата позиция спрямо ФИФА? УЕФА и ФИФА съперници ли са, поне понякога?
Не бих казал, че сме съперници. Просто понякога имаме различни мнения, което е нормално, защото УЕФА не е член на ФИФА. Ние сме отделна организация. В 99% от случаите сме на едно мнение – но именно върху онзи 1% се фокусират медиите и обществеността. Имахме конгрес в Белград през април и хората казаха, че е било скучно. Нямало конфликти. Ако Чеферин и Инфантино се скарат – това е новина. Уау. Но ако се съгласят – това не е новина. Въпреки това бих казал, че имаме добри отношения. Просто понякога не сме на едно мнение и сме откровени за това. Ние сме в различна позиция от конфедерациите, които са напълно зависими от ФИФА. Ние не сме, и нашите федерации също не са.

В Парагвай беше малко по-забавно. Какво следва? Ще присъства ли Джани Инфантино на финала на Шампионската лига?
Разбира се – той винаги е поканен и съм сигурен, че ще дойде. Говорихме след Конгреса на ФИФА. Това е част от работата. Всеки трябва да защитава своята организация. Понякога има конфликт на интереси. Нашите администрации са в постоянен контакт и нещата вървят гладко. Достатъчно съм възрастен, за да разбера, че трябва да избираш битките си, а не да се биеш само заради самата битка.

Имаше притеснения, че гласът на Германия в европейския и световния футбол вече не е толкова силен, колкото беше. Това вярно ли е?
Гласът на Германия не е бил толкова силен през последните 20 години, колкото е сега. DFB е единствената федерация с представител както в Съвета на ФИФА, така и в Изпълнителния комитет на УЕФА. Поддържам контакт поне веднъж седмично с Бернд Нойендорф и Аки Вацке. Те внесоха стабилност. Беше тъжно, че най-голямата федерация в света сменяше президент на всеки шест месеца или година. Това беше много нестабилно.

След клубните финали Германия ще бъде домакин на Финалната четворка на Лигата на нациите – година след Евро 2024. Добре дошли отново! Какво ви впечатли най-много по време на турнира миналото лято?
На първо място: страхотна организация. Полицията беше фантастична – строга, но любезна, уверена, но приятелски настроена. Евро 2024 беше фестивал на единството и приятелството. Най-яркият ми спомен е, че Словения загуби от Португалия, но не трябва да сме тъжни, защото имахме шанс да спечелим и отпаднахме едва след дузпи. Испания заслужаваше титлата. Англия достигна финал за втори път и показа, че е невероятен отбор. А хората не бива да забравят, че Германия беше много близо до това да стигне до финала.

Когато беше създадена Лигата на нациите, това предизвика много дебати. Какво научихме и какво е бъдещето на този турнир?
На Финалната четворка вероятно ще видим четирите най-добри отбора в света – не само в Европа – и най-добрия футбол. Лигата на нациите също така дава шанс на по-малките нации да се класират за Европейското. Северна Македония и Грузия нямаше да се класират по друг начин. Обмисляме други идеи за този турнир, но е твърде рано да ги споделим. Ясно е едно – няма да има повече мачове. Но ще има нещо, което да направи формата още по-интересен.

Като например нов формат при изпълнение на дузпи?
Много по-интересно.

Ако си спомням правилно, УЕФА въведе Лигата на нациите по-бързо, отколкото ФИФА въведе подобен турнир. Сега обаче ни очаква ново Световно клубно първенство, където големите клубове ще могат да печелят милиони. Такива турнири не правят ли богатите още по-богати?
Трудно е да коментирам турнир, който още не е започнал (става дума за Световното клубно първенство – бел. ред.). Но е вярно: клубовете го искаха, особено големите. Сега обаче ни предстои турнир, който ще продължи пет седмици в края на сезона – а след това новият сезон започва веднага… Да видим. Трудно е да се каже.

Качеството в женския футбол се е повишило драстично.
Технически е впечатляващо. Често забравяме, че женският футбол все още е млад спорт в глобален мащаб, дори в Европа. В някои страни жените не играеха футбол допреди десет години. Нужно е време за развитие. Мъжете играят футбол от над сто години.

С поглед към Евро 2025 за жени в Швейцария: Ще достигне ли турнира ново ниво – както на терена, така и извън него?
На терена очакваме страхотен футбол. Извън терена – женският футбол все още е финансово предизвикателство. Все още отчитаме загуби от турнира – но ние не го наричаме загуба. Наричаме го инвестиция. Ние не сме компания, ориентирана към печалба. Нашата цел е да развиваме футбола. Това важи и за всички младежки турнири. Вече сме продали над половин милион билета за Женското Евро, което е фантастично. Няма явен фаворит сред отборите. Ще бъде страхотен турнир.

Равното заплащане за жените и мъжете тема ли е за УЕФА – давате ли препоръки към членовете си? Как трябва да се процедира?
Не можем да го наложим. Това, за което настояваме, са равни условия: еднакви хотели, транспорт, тренировъчни бази, образование, достъп до играта и т.н. Там можем да постигнем напредък. Но отвъд това трябва да сме реалисти. Необходими са още много инвестиции. Пътят е дълъг.

Трябва ли да спрем да се надяваме на реални и ефективни политически мерки от ЕС за подкрепа на повече правила за Финансов феърплей?
Класически американски стил с таван на заплатите, според Европейската комисия, е невъзможен. Но ние вече имаме таван, защото ограничаваме колко могат да харчат клубовете за заплати. В редовен контакт сме с ЕС. Те са готови да помогнат. Мисля, че разбират, че трябва да затворим пропастта – или поне да не позволим да се разширява. Словенски клуб и германски клуб никога няма да са равни финансово. Но разликата не бива да расте постоянно. Смятам, че сме на добър път.

Какви са следващите стъпки?
Променихме правилата за Финансов феърплей преди няколко години. Това ще бъде първият сезон, в който те ще бъдат напълно интегрирани. След края му ще направим оценка и ще видим дали има проблеми, които трябва да бъдат решени.

Британското правителство въвежда регулатор за футбола. Макар все още да няма особено въздействие – това ефективен модел ли е за останалата част от Европа?
Не знам как ще сработи в Англия. По мое мнение, федерациите трябва да се самоуправляват. Политиката не бива да се меси в спорта – но това се случва все по-често, особено в някои европейски страни. Често ни се налага да се справяме с това.

Имахме Катар 2022. Сега има протести за човешките права около футбола в Саудитска Арабия и относно Световното първенство догодина в САЩ, Мексико и Канада. Нещо променя ли се?
Няма да говоря за конкретни страни. Ще говоря общо: бойкотите не помагат. Но дискусиите могат да доведат до промяна – обикновено към по-добро. Това е по-скоро въпрос към ФИФА, а не към мен. Но приветствам дискусиите. Ние, европейците, прекалено много поучаваме другите континенти, докато имаме много проблеми в самия ЕС. Прекалено сме регулирани. Трябва да сме по-смирени и да осъзнаем, че не сме центърът на света – целият свят трябва да бъде центърът.

Очевидно живеем в един странен и сложен свят. Организирането и празнуването на футбола по-сложно ли е сега в сравнение с 2016 г., когато станахте президент на УЕФА?
Видяхме всичко през тези години, включително COVID. Сега светът е толкова сложен, че наистина се тревожа. Тревожа се за войните, които избухват всяка година, всеки месец, всяка седмица. Тревожа се за двойнствените стандарти на европейските правителства и как те третират ситуациите по различен начин. Конфликтите винаги влияят на футбола – защото футболът е част от обществото. Не сме били в толкова опасна ситуация от 30-те години на миналия век. Не знам дали европейските политици разбират това. Надявам се, че да – заради всички ни.

Какво имате предвид под „двойни стандарти“ в Европа?
Точно същите ситуации се третират по различен начин в зависимост от политическите интереси. Казах, че политиката не трябва да коментира футбола и обратното, но ще кажа едно нещо, защото това засяга всички ни: тази година ставам на 58 и не помня политиците някога да са били толкова отчуждени от народа, както са сега. Не знам дали знаят – или им пука – какво мислят хората. Затова сме толкова разделени.

Имаше предложение руските младежки отбори да бъдат допуснати да играят отново по-скоро, а не по-късно. Според вас, тази дискусия утихна ли, докато войната не свърши?
Аз подкрепях руските отбори до 17 години да могат да играят отново. Защо? Първо, това са деца. Те не могат да гласуват. Второ, растат в страх и омраза. В момента те мислят, че ги мразим, че мразим нацията. Аз не мразя никоя нация. Някои федерации бяха под такъв политически натиск, че се страхуваха. Но разбира се, нищо няма да се промени при мъжките руски отбори, докато войната не свърши. Тъжно е, че сме толкова тесногръди, че дори не позволяваме на децата да играят.