Когато пенсионер става новият римски император: Аз, Клаудио

И жонгльор, и майстор на центрофугата. Носител на Орден за заслуги на Република Италия. Белокосият мъдрец на треньорския приоритет. Странно лице, което прави магия. Клаудио Раниери, един от историческите символи на гилдията на футболните треньори. Легенда.

Винаги ми е бил симпатичен. Италианец, при това римлянин, с онова каменно лице под вечно спуснатите очила, приличащ на някой библиотекар от селско читалище. На всичко приличаше, освен на стилен италианец и футболен треньор. Въпреки че вълкът козината си мени, а нрава – никога, при мистър Раниери всичко е в промяната. Той мени, мени, мени... Правила, тактики, схеми... И заради всички тези промени получи в люлката на футбола прякор "Тинкърмен", за което ще стане дума по-късно.

Джепето
Мисля, че правилният прякор за Клаудио Раниери е Джепето. Точно като симпатичния стар дърводелец от култовия "Пинокио", той е направил от много дървета живи същества. Тук визирам футболните трупи. Успявал е и w невъзможното. И почти, по неписано правило, най-често е бил осмиван. Като всяка личност с голям формат най-добър е бил, когато е имал пред себе си сериозно предизвикателство. За него средно положение не е съществувало. Или да включи центрофугата и да сънува невъзможни сънища, които да се превърнат в реалност, или да вдигне ръце от онези, които се задоволяват с посредствеността. Клаудио е искал пеперуда, а не гъсеница, искал е борба за живот, а не посредственост. Такава му е била и треньорската кариера.

Тоти е принцът на Рим, но Раниери е император Клаудио
Да отстраним веднага съмнението, ако въобще го има, защо сега четете този признателен към Раниери текст. Да започнем с най-актуалното. С победата над Милан (3:1) в столицата на Италия в неделя Клаудио Раниери донесе на Рома участие в Европа. В джоба си има сигурна квалификация за Лига на конференциите, а има шанс и за Лига Европа, дори и Шампионска лига, в зависимост от резултатите в последния кръг. Какво е епохалното тук, може би се питате. Ами... Със сигурност е подвиг. А ето и защо...

Рома отдавна няма капацитет в Италия да се бори сериозно с Ювентус, Милан, Интер, пък и Наполи. Нещо повече, "вълчицата" спечели последната си титла преди две десетилетия и половина (2000/01). А този сезон беше на ръба на пропастта. Тогава се появи той. Човекът, когото в кариерата му често приемаха несериозно. По някаква причина, това негово подценяване силно ми напомня за заглавието на легендарния британски сериал "Аз, Клавдий". Има връзка, следователно, и с името, но и с историята на император Клавдий. И него, макар и заради други недостатъци, но и заради визионерските му погледи, често са осмивали, без да го възприемат като заплаха. А той накрая, въпреки всичко това, след като се е справил с циниците, става римски император, при това един от най-успешните. Ето защо сложих в заглавието на този текст "Аз, Клаудио".

От пенсия се завърна, дойде, видя, победи...
Един друг римски император, Юлий Цезар, е казал прословутото "Дойдох, видях, победих". Така е и при Раниери. Той, след като реши да се пенсионира през май 2024 г., наруши думата си, когато го повика неговата Рома. Това се случи в средата на миналия ноември. В този момент "вълчицата" беше само на четири точки от зоната на изпадащите. Приел за втори път в кариерата си горещия картоф, Клаудио, поемайки отбора в лош момент, и то преди сериозно изпитание – гостуване на Наполи. Рома загуби под Везувий, но това беше началото на една история, която ще доведе до неочакван край. Раниери успя да превърне давещия се отбор в такъв, който ще играе в Европа следващия сезон. Оттам идват и бурните овации през уикенда, когато Милан беше победен. Това беше поздрав и благодарност от феновете към треньора, който се пенсионира в края на този месец. А дали наистина си тръгва?

Завръщане в Сардиния и ново чудо с Каляри
На 1 януари 2023 г. Раниери пое, също за втори път в кариерата си, отбора на Каляри. Един съвсем посредствен тима от Серия Б, за кратко време той раздвижи от летаргията, като го изведе до пето място в класирането, което му осигури бараж за Серия А. Клубът от Сардиния, под ръководството на Раниери, след два мача с Бари, успя да се добере до елитния ранг на италианския футбол.

С Лестър – титла и един от най-големите подвизи в историята на спорта
Раниери е водил преди това още Уотфорд, Сампдория, Нант, но с Лестър се записа със златни букви във футболните учебници. Стана шампион на Англия с отбор, на който предричаха изпадане от Висшата лига. Той постигна този подвиг, разбира се, преди всичко със знания, но и с някои дребни неща, които очевидно разпалиха "лисиците" до лудост. Този успех на Лестър е със сигурност най-голямата спортна история на този век, ако не и най-голямата за всички времена. От пълен аутсайдер до шампион - там, където чудеса не се случват често...

Жонглиране с играчи, въображаема камбана и силен рок в съблекалнята
Че е истинска лисица сред "лисиците", Раниери показа и с чудатото си поведение, с което спечели всички и стигна до короната на кариерата си. След цялото това разместване на отбора, защото почти нито един мач не беше с един и същ състав, английските медии отново го нарекоха "Mr. Tinkerman", намеквайки как жонглира с играчите, които не могат да се ориентират, защото нямат постоянство и често сменят местата си в отбора. С това Раниери всъщност е изпробвал в движение възможностите на отбора, но и е обърквал противниците. Накрая, когато титлата дойде, същите го коронясаха за крал Клаудио. Ирония на съдбата...

А италианецът умееше да поддържа страхотна атмосфера в съблекалнята, което е предпоставка за успех. Пускал е на играчите преди мач силна музика на местната група "Kasabian". След победи ги е водил на вечери с интересни комбинации – пица и шампанско!

На тренировките въведе въображаема камбана, за да останат играчите концентрирани, почти напявайки думите "дили динг, дили донг", което после стана клубният слоган!

Скот – първо, а Йокан – последно попълнение
Раниери е бил и начело на Фулъм, Монако, Интер, Ювентус, Парма, Валенсия, а, интересното е, че най-дълго се е задържал начело на Челси – цели четири години. На "Стамфорд Бридж" получава и прякора "Тинкърмен", заради прекомерните ротации в отбора. На практика обаче златната ера на Челси започва именно с Раниери, който донесе на "сините" през 2004 г. най-доброто класиране на клуба в лигата за последните 49 години, след като завършиха втори във Висшата лига след Арсенал. Това изпрати Челси в Шампионска лига и до полуфиналите на елитния турнир.

Интересна е и историята на Клаудио Раниери, Славиша Йоканович и Скот Паркър. Първото попълнение на Раниери в Челси е Паркър, а последното – Йоканович. Това трио ще бъде замесено и в събитията във Фулъм, като се има предвид, че именно Раниери наследи Славиша Йоканович начело на клуба от "Крейвън Котидж", а Скот Паркър пое отбора след уволнението на Раниери.

"Разговарям с Бога"
Чудна глава е този Клаудио, нали? В кариерата си е работил в Италия, Испания, Англия и Франция, водейки отборите на Каляри, който е класирал три пъти в по-горна дивизия, Наполи, Фиорентина, Ювентус, Парма, Рома, Сампдория, Валенсия, Атлетико Мадрид, Челси, Фулъм, Уотфорд, Монако, Нант... Бил е и селекционер на Гърция. Пълноценна кариера, няма спор.

И все пак сякаш най-големият му успех в кариерата му е бил предопределен, съдбовен. Чудото, наречено Лестър, вероятно е имало своеобразно начало в младежките години на Раниери. Другарите, с които е играл футбол, са го описвали като човек със стереотипно английско поведение, тих и резервиран.

Колко е необикновен показва и това, което направи през 2016 г., по времето, когато неговият Лестър се бореше най-ожесточено за титлата във Висшата лига.

Предпочитам да отпътувам до Рим на обяд с 96-годишната си майка, отколкото да гледам мача Челси – Тотнъм. Клаудио Раниери.

Въпросният мач завърши 2:2, което всъщност донесе титлата на Лестър, докато Клаудио обядваше с възрастната си майка.

Раниери е набожен и се моли всеки ден, както веднъж призна пред медиите.

Много съм близък с Бога. Разговарям с Него. Ако можете да ми помогнете, благодаря Ви. Ако не го заслужавам, добре, благодаря Ви все пак. Клаудио Раниери

Това беше кратка история за Клаудио Раниери. Създателят на най-голямото спортно чудо на 21-ви век. Човекът, който (отново) се пенсионира, треньорът, който би могъл, в късните си треньорски години, да дари на давещия се отбор и място в Шампионска лига. Аз ще бъда пред телевизора следващия уикенд, следейки последния кръг на Серия А, стискайки палци за белокосия мъдрец и неговата любов – Рома. А вие?

ВЕЛКО ИВАНОВИЧ, Sportal.rs