Мачът срещу Швеция на Евроволей 2021 ще остане в съзнанието ми завинаги, споделя състезателката
Бившата националка Емилия Димитрова обяви края на кариерата си. Волейболистката, която играе на поста диагонал, приключи с професионалния спорт след 17 години.
Малко след това Димитрова получи страхотно признание за отличния сезон, който направи в американската Професионална лига, като бе обявена за Диагонал на годината, както и бе избрана в All-League First Team.
Вече на родна земя, Емилия даде специално и обширно интервю за BGvolleyball.com, в което говори за решението си, новото амплоа, в което влиза, какво означават за нея отличията, като сподели и любопитни факти от кариерата си.
Изигра последния си мач като професионален състезател. Какви са емоциите няколко дни след това?
Честно казано, изпитвам повече положителни отколкото отрицателни чувства. Волейболът беше изключително важна част от моя живот, но сега се вълнувам повече за нещата, които ми предстоят в бъдеще.
Как се стигна до решението да прекратиш кариерата си?
Обмислях тази стъпка през последните няколко години, а при подписването на договора в Америка със съпруга ми решихме, че това ще бъде последният ми сезон. Имам нужда от повече време за близките си и, дай Боже, скоро и нов член на семейството.
Влизаш в ново амплоа - ще ставаш учител.
Да, харесвам много тази професия и смятам, че България има нужда от млади и мотивирани учители.
Какво от опита ти във волейбола би ти помогнало в това поприще?
Да, бих искала да се занимавам с деца в предучилищна възраст, и, мисля, че опитът, който съм натрупала с толкова много и различни хора и култури през годините в чужбина ще ми бъде от полза. Спортът учи на дисциплина и уважение, а за съжаление в съвременното образование е леко неглижиран за сметка на самото обучение.
Беше отличена за Най-добър диагонал в САЩ. Какво означава за теб наградата?
За мен това е изключително признание, особено в края на кариерата ми. Благодарна съм за хората, с които се запознах и работих в Америка, но най-голяма благодарност дължа на семейството си, които са ме подкрепяли винаги, точно затова оттук нататък искам аз да бъда опората за тях.
Попадна и в All-League First Team, това определено е страхотно признание.
Разбира се, съм изключително щастлива и от този факт, особено знаейки, че зад това стои много упорита работа и усилия от моя страна.
Финалът на американската Професионална лига бе поредно българско дерби. Казахте ли си нещо с Христина Вучкова преди двубоя?
Пожелахме си успех, разбира се. За нас като българки бе огромна чест, че се състезаваме на финал на първото някога провеждано американско първенство по волейбол.
Удовлетворена ли си от представянето си този сезон?
Да, мисля, че играх стабилно през целия сезон, като изключим отсъствието ми за два мача поради контузия в глезена. Сезонът беше доста натоварен, с много пътувания и мачове за кратко време. Щастлива съм, че го приключих здрава.
Успя ли да сбъднеш мечтата си?
Да! Преживяното в Америка ще ми остане скъп спомен, но, както знаем, след сбъдване на една мечта идва ред за нова такава.
Кое е най-запомнящото се от престоя ти в САЩ?
Нещото, което ми направи най-силно впечатление, е колко много ценят и уважават спорта. Залите и стадионите са винаги пълни, а феновете подкрепят любимците си шумно. Надявам се някой ден и нашите зали да бъдат така пълни.
Как се отрази предизвикателството на семейството ви?
Както казах по-рано, без тяхната подкрепа нищо от това нямаше да бъде реалност. Направихме добра организация, но се налагаха и жертви, не беше лесно, но се справихме, а сега се радваме на времето заедно.
Мачът, който ще остане завинаги в съзнанието ти?
Това може би е мачът срещу отбора на Швеция на Европейското първенство през 2021 г., който загубихме в оспорван тайбрек. Този мач ще остане в съзнанието ми завинаги поради няколко причини. Едната е, че бе последният ми мач за националния отбор, друга причина е, че очакванията за представянето ни на това първенство бяха много високи, мачът беше и пред собствена публика в Пловдив, и не на последно място за последен път играх с момичетата, с които съм израстнала. Тъжен спомен, но определено най-запомнящ се.
Най-хубавият ти спомен от началото на кариерата ти досега?
Имам толкова много прекрасни спомени и не бих могла да назова един-единствен. Благодарна съм, че покрай спорта се запознах със съпруга ми и създадох много безценни приятелства.
Най-сладкият трофей?
Спечелването на шампионата на Япония.
Най-добрите състезателки, с които си играла?
Лорън Карлини, Моника Де Дженаро, Аманда Кампос.
А най-добрите, срещу които си играла?
Габи Гимараеш, Тън Жу, Мелиса Варгас, Йоана Волош, Ана Каролина Да Силва и много други.
Най-добрите пет диагонала? (по твое мнение)
Мелиса Варгас, Тиана Божкович, Изабела Хак, Паола Егону, Екатерина Антропова.
Има ли отбор, който е по-специален за теб?
Всеки отбор, в който съм била, е специален за мен по един или друг начин - емоцията, новите запознанства, различните характери, които се обединяват в общата цел, всичко това е специално за мен.
Мнението ти за играта на наследничките ти на поста в националния отбор - Мерелин Николова, Радостина Маринова, Ива Дудова, Микаела Стоянова?
Радвам се, че има толкова много талантливи момичета на моят пост. Мисля, че играта им се различава, но това е хубаво, защото така нивото на конкуренция за поста се вдига. Смятам, че Радостина Маринова игра страхотно миналото лято, а сега Мерелин Николова блести с уникална игра. Другите две момичета са по-млади, но с изключителни качества. Желая им здраве от все сърце и много успехи.
Какво би искала да кажеш на феновете?
Бих искала да им благодаря за подкрепата пред годините и да ги приветствам да продължават да подкрепят младите момичета в успехите или несгодите. Подкрепата на българската публика винаги ни е давала крила.
