Повече от 75 години състезатели и треньори на ВК ЦСКА пишат волейболната история на България. След като наскоро се върнахме назад във времето, за да представим част от най-големите легенди, носили екипа на великия ни клуб, в новата ни рубрика „Съперниците ни за нас“ ще разкрием интересни истории и незабравими спомени, разказани от нашите спортни противници. Рубриката е уникална по рода си и с нея бихме искали да отдадем уважение към всички големи волейболни имена, независимо от клубната им принадлежност. Ще научите за битките на полето, за приятелствата, за голямото съперничество, без което нашите шампиони нямаше да бъдат това, което са – "червените" волейболни сърца на България.
Симо Коларов и Ваня Дурлова са от изключително успешното поколение на българския волейбол от края на миналия век. Той дълги години създава главоболия на нашите волейболисти, носейки екипа на Славия, а тя е част от Левски и има редица вечни дербита зад гърба си. Национали, шампиони и медалисти на България, двамата споделят за клубния ни сайт преживяванията си, свързани със сблъсъците с ЦСКА.
- Здравейте, връщайки се назад във времето, с какви чувства си спомняте битките, които водихте с ЦСКА?
Коларов: Това беше направо в предния ми живот. Зала „Христо Ботев“ беше обградена отстрани с въжета, не можеше да се влиза без да имаш пропуск или билет. Тези мачове, в които съм играл със Славия – срещу Левски и ЦСКА, бяха голяма емоция. Доста години минаха оттогава.
Дурлова: Най-големите емоции бяха, когато се влизаше в зала „Христо Ботев“ и отстрани чакаха запалянковци, които не можеха да си намерят билети. Толкова беше пълно. Тези мачове бяха събития в онзи период. Това е най-голямата тръпка. Спомням си първия път, когато играх срещу ЦСКА, беше невероятно. Все едно отиваш на галаспектакъл.
- Доколко подготовката за мачовете с ЦСКА допринесе и за собственото ви израстване?
Коларов: Това е неминуемо. Нормално е, когато играеш с по-силни съперници, да израстваш. Ако срещаш само по-слаби, няма как да търпиш развитие. При всички случаи ми помогна както на мен, така и на жена ми.
Дурлова: Ние цяла година се готвехме, за да играем с ЦСКА. Мачовете с вас бяха тези, които осмисляха годината. Най-големият дразнител. Освен това в националния отбор повечето момичета бяха от ЦСКА, страхотни състезателки, от които имаше много какво да се научи. Звезди.
- Какви бяха отношенията ви извън полето?
Коларов: Категорично приятелски. Може в даден момент от играта да сме се псували през мрежата, но отвън бяхме в страхотни отношения.
Дурлова: И при нас беше така. Няма как да е друго, времената бяха различни. Големи приятелки бяхме.
- Имало ли е някакъв вид по-различно отношение в националния отбор, делене на ЦСКА, Славия, Левски...
Дурлова: О, не. В никакъв случай. Не съм усещала такова нещо. Всичко опираше до това дали си добър и играеш силно. Най-добрите състезателки по наше време бяха от Левски и ЦСКА. Тук-таме в някои отбори имаше друго име, но всичко бе събрано от тези два клуба.
Коларов: Аз не съм усетил, но честно казано и не бях много дълго в националния отбор.
- През онзи период, имало ли е опция да смените фланелката с тази на ЦСКА, за да доразвиете кариерата си?
Коларов: При мен нямаше такава опция. На мен ми предлагаха да отида в Левски, защото жена ми беше вече там. Но така и не направих подобен ход.
Дурлова: Не, не бих казала. Не е имало подобно нещо. Идвали са от ЦСКА, когато бях девойка, но нямаше как да пробия в онзи период, а след това не е имало такъв вариант.
- Помните ли конфликтни ситуации?
Коларов: В мач може и да е имало нещо, няма как да не е имало. Но извън полето – не.
Дурлова: Никога не сме имали някакви дрязги или конфликти. Всичко е било в рамките на нормалното.
- Поддържате ли и сега приятелски отношения?
Коларов: Аз, разбира се. Имам спортен магазин, контактувам с Любо Ганев, с Боре Кьосев. Специално с тях се виждаме често.
Дурлова: Аз по-рядко се виждам. Живеем в Банско и няма как да присъствам на събирания. Но който дойде тук винаги се обажда и се срещаме. Може да се каже, че поддържам някакви отношения.
- Какво бихте пожелали на читателите и феновете ни?
Коларов: Освен добро настроение и здраве, какво друго?!
Дурлова: Да ходят на мачовете на ЦСКА и Левски. Да са живи и здрави и да поддържат волейбола.
