Съединението, станало факт на 6 септември 1885 г., е триумф на обединения български народ. Неслучайно девизът "Съединението прави силата", изписан на сградата на парламента, е избран и за мото на предстоящото ни през 2018 г. председателство на ЕС.

Съединението на България е актът на фактическото обединение на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885 година. То е координирано от Българския таен централен революционен комитет. Извършеният военен преврат на 6 септември (18 септември по нов стил) 1885, подкрепен от българския княз Александър I и ръководен от майор Данаил Николаев.

На 10 февруари в Пловдив се създава Таен революционен македонски комитет – по-късно преобразуван в Български таен централен революционен комитет с председател Захарий Стоянов. Из цяла Южна България се създават местни комитети в тясна връзка с македонските дружества от Княжеството. Провеждат се митинги, демонстрации, излизат чети. 

На 25 и 26 юли 1885 г. на съвещание в с. Дермендере (сега село Първенец, Пловдивско) БТЦРК решава да се пристъпи към съединение с Княжеството под егидата на княз Александър Батенберг. За делото са привлечени и офицерите майор Данаил Николаев, майор Райчо Николов, майор Димитър Филов. Изготвен е план за превземане на Пловдив на 15 септември, но на 2 септември в Панагюрище избухва бунт. На пети е вдигнато въстание в Пазарджик, където привържениците на Съединението с Княжество България установяват собствено управление.

Въстават и селата около Пловдив. От Голямо Конаре и Конуш потеглят чети начело с Чардафон и Ангел Чолаков, които достигат областния център през нощта и на следващия ден. Само чирпанската чета е застигната и разбита от войскова част при село Калфата, при което загиват петима четници.

Въоръженият отряд на Продан Тишков (Чардафон) с развято знаме на Съединението, ушито лично от годеницата му Недялка Шилева, се насочва от село Голямо Конаре (днес град Съединение) към Пловдив.

Правителството разпорежда арестуване на заговорниците и съсредоточава полицейски части в града. Военните обаче не се подчиняват на заповедите на директора на милицията генерал Август фон Дригалски. През нощта срещу 6 септември войски, командвани от майор Николаев, установяват контрол над Пловдив. В ранната утрин на 6 септември 1885 г. въстаниците и войската арестуват областния управител Гавраил Кръстевич, който възкликва: „Аз съм българин, и аз съм за Съединението!”.

Ново правителство, оглавено от д-р Георги Странски, официално обявява Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Обявена е обща мобилизация на мъжете от 18 до 40 години за отпор срещу очакваното турско нападение и кани княз Александър Батенберг да подкрепи Съединението.

На 8 септември Александър I издава прокламация, с която се обявява за „княз на Северна и Южна България“. Пристига в Пловдив, където го посрещат с бурни овации и Триумфална арка в началото на улица "Съборна" до Джумая джамия.

Изключително рядка фотография от Стария Пловдив публикува Фейсбук групата „Архитектурата на Възрожденския Пловдив“. На нея се вижда Триумфална арка, поставена в самото начало на улица „Съборна“, за посрещане на княз Александър Батенберг през 1885 г. Каменната сграда отляво е Джумая Джамия.

В оста на арката са вписани дюкяните, начело с прочутото Караманово кафене.  

След Съединението България е заплашена с война едновременно от Османската империя, която иска да възстанови правата си над Източна Румелия, и Сърбия, която настоява за териториални компенсации. 

Руският цар Александър III отказва да подкрепи българската дипломация. В подкрепа на княз Батенберг действа Великобритания, която се надява чрез него да елиминира руското влияние в България. 

През ноември сръбският крал Милан хвърля войските си срещу България. Последвалата Сръбско-българска война е решена с битката при Сливница. След победата на българите и Букурещкия мирен договор въпросът за разделяне на България повече не е поставен.

В замяна на османското съгласие за обединение на Княжество България и Източна Румелия начело с българския княз България отстъпва на Османската империя Кърджалийска околия и Тъмръшките села. Сливането на Северна и Южна България е утвърдено окончателно едва с признаването на българската независимост през 1908-1909 г. /Марица.бг

Пловдив обедини българите преди 132 години
Пловдив обедини българите преди 132 години
Пловдив обедини българите преди 132 години
Пловдив обедини българите преди 132 години
Пловдив обедини българите преди 132 години
Пловдив обедини българите преди 132 години
Пловдив обедини българите преди 132 години
Пловдив обедини българите преди 132 години
Пловдив обедини българите преди 132 години
Пловдив обедини българите преди 132 години
Пловдив обедини българите преди 132 години
Пловдив обедини българите преди 132 години
Пловдив обедини българите преди 132 години
Пловдив обедини българите преди 132 години
Пловдив обедини българите преди 132 години
Пловдив обедини българите преди 132 години