16 месеца преди старта на инициативата Европейска столица на културата решихме да проверим как изглежда остров Адата, една от точките на въздействие в апликационната форма, с която Пловдив спечели домакинството. Според оптимистичните планове тук през 2019-а трябва да има открити сцени, арт пространства и пристан за лодките, с които туристите ще акостират на брега.
В момента островът не е за показване на гостите, които се интересуват от култура, освен ако не решим да демонстрираме как можем да загърбим природните си дадености. Под моста, където земята е собственост на общината, гледката е смайваща - купища прах, разнокалибрени отпадъци, строшени стъкла. Първото нещо, което виждаш от северния бряг на Адата, е малко островче в реката с изсъхнали коренища на дървета и огромна камара пластмасови шишета. По време на Европейска столица на културата това НЕЩО би могло да бъде представено на туристите като съвременна арт инсталация. С подобаваща информационна табела, може и електронна.
От моста на острова се слиза по стълбището с изронен бетон и натрапчив мирис на тоалетна. На стъпалата са разхвърлени скъсани и мръсни дрехи. Под тази част на моста е като в катакомбите на "Индиана Джоунс". Първото послание към евентуалните гости на Европейска столица на културата е налице. Надписът върху един от устоите на моста философски заключва: "Всеки си мечтае за ТВА, дето му липсва".
Найлонови торби, скъсани кашони и вехтории се развяват като знамена по дърветата. Без логото на Културната столица, засега. Гората е същинска джунгла. Тясна, обрасла с изсъхнали бурени пътечка се вие между дърветата. Стотици от тях са изсъхнали. За да се провеждат културни събития, макар и без да се строи, е необходимо най-напред прочистване, за да не падне някое дърво върху домакините или гостите.
Цялата тема четете във в. "Марица"
