Протестъри се опитали вчера да направят жива верига около обречения на събаряне паметник пред НДК. Но брънките от веригата се оказали твърде малко, за да опашат с телата си творението пред двореца “Людмила Живкова”, както се казваше всъщност той. http://www.ploshtadslaveikov.com/5-minuti-blokada-za-1300-godini-balgariya-snimki/

Харесва ли ви думата “протестъри”, с каквато някои политпропагандатори се опитват да осмеят протестите по други поводи в София с внушението, че има едни хора, които редовно протестират – т.е. те си лаят, а керванът си върви?

Нямам за цел да влизам в тона им и да използвам като върнат бумеранг изразните им средства. Да се подиграваш на протестиращите, че са малко, е “слаба ракия”. Оставям я на онези, които редовно стават за мезе, опиянявайки се от високия градус на собственото си убеждение, че са “болшинството от народа”, от чието име редовно се произнасят от своите медийни трибуни.

Въпросът е друг: защо така лесно и “без бой” войнвстващите иначе другари и другарки предадоха “рубеж след рубеж”  ( обичам русифицираната терминология в такива случаи) своите позиции, принципи и идеали  като ненужни стари парцали ( с извинение към лично засегнатите относно дрипите, в които за един миг от историята се превърнаха парадните им партийни униформи, с които парадираха).

Защо не въстанаха в защита на толкова дълго и задължително обичания Тодор Живков на и след 10 ноември 1989 г.?

Защо позволиха с такава лекота на “предателя Луканов” да нареди хеликоптер да отнесе петолъчката от върха на Партийния им дом в София?

Защо гък не казаха срещу изнасянето на мумията на Георги Димитров от азиатското капище в центъра на столицата?

Защо ги нямаше да пазят от събаряне капището на 21 август 1999 г. ?

Защо само шепа самодейци със знамена на забранения за споменаване дори по времето на съветския комунизъм Че Гевара се мотаеха в краката на сапьорите преди взривавянто на мавзолея? ( като тези: http://ivo.bg/2015/02/01/че-гавра/)

Защо за собствената комунистическа символика не си мърдат пръста да протестират, когато я премахват, а за съветската са готови да мрат и днес ( поне на думи)?

Много просто: туземната комунистическа символика си няма държава, която да я защити. А само по патрийна линия не върви де се рита срещу ръжена- не е по правилата на “революционерите”, приучени на съответната държавно-патрийна дисциплина.

Друго си е съветската символика. Зад нея, след кратко колебание, застана прероденият СССР. Ето защо съветските тотеми бяха припознати от осиротелите другари и другарки като единствената, основополагащата и вечната символика на  “вечната дружба” от времето на комунизма, подпечатана с руската гаранция за неприкосновеност. Съветолюбците вкупом станаха русофили и настаниха свои хора по върховете на държавата, която пази съветската символика всеотдайно- все по-явно и все по-малко тайно.

Нищо русофилско няма на паметника пред двореца на Людмила Живкова. Следователно няма и мотивация да бъде бранен по тази причина.

НА СНИМКАТА (  от ноември 1992 г.): Авторът с децата си пред Монумента на окупационната червена армия МОЧА, когато българите все още имаха свободата да изразят отношението си към централния символ на съветския колониализъм в България 

 

Share on Facebook