Така… Предлагам да разтъркаме хубаво очите, да преглътнем живителния аспирин с повечко вода и прозявайки се да се захванем с работа. Ще връщаме лентата, няма как. Не, не, не – няма да се ровим в пъзела на новогодишните спомени. Било квот‘ било, както е рекъл народният поет, гонещ „Грами“ през квотата за творци с интелектуален хендикап. Нашата мисия се нарича месец октомври 2015 и в разрез с филмовите екшън клишета от време оно, той беше не само червен, а още син, зелен, къде горчив, къде забавен, може би на моменти плашещо шизофреничен, но винаги френетичен и никога безличен. За да не си блъскаме много-много главите, тук  удобно ни попадна нещо като джобен речник/пътна карта, където са отбелязани всички герои, ключови фигури и разни силуетчета, които по един или друг начин оставиха следа в света на спорта. О за ОМАГЬОСАН – Такъв беше целият български народ, докато Евроволей 2015 беше централното събитие не само в „Арена Армеец“, но и във всяко друго кътче на Стария континент. В тълковния речник срещу „омагьосан“ стои уточнението „страдателно причастие“, а развръзката на турнира ни напомни защо и в нашия не е по-различно. Нямаше човек, който да не мечтаеше за медал в София, ала пак ни беше писано да останем четвърти. Франция надигра изненадата Словения във финала, макар истинският да бе ден по-рано, когато „трикольорите“ на Пламен Константинов срещнаха „петлите“. Тодор Алексиев, Владо Николов, борещият се с контузии Андрей Жеков и останалите дадоха нещо повече от сърце и душа в името на лелеяната победа. За жалост авансът от 2:0 гейма се превърна в поражение с 2:3. И това обаче бе безсилно да развали магичния кръг, който свърза играчи и фенове още от самото начало. Много рядко успяваме да посрещнем несгодите с достойнство – каквото показа капитанът след края на мача. В повечето случаи предпочитаме да се крием зад обиди и обвинения. Не и този път. Безрезервната подкрепа на феновете може и да е просто кристална капка в заблатения БГ пейзаж, но тя продължава да гори ярко в съзнанието. Едва ли някой, имал шанса да се докосне до тази мини-октомврийска революция, не настръхва поне малко при спомена за екота от българския химн в претъпканата зала. Нашият колега Томислав Русев също се озова в окото на бурята, което му струваше един зъб, но сподели своето пътуване, както само той умее – в част първа и част втора. К като КУРАЖ – Само един човек успя да разгърне това качество в пълната му красота. Тук дори няма да споменаваме завръщането на Кобрата на ринга срещу някакъв бразилски бръмбар-рогач. Не! Куражът сам посочи името – Николай Пенчев. „Изиграхме още един мач като отбор, изиграхме го най-вече заради големия мъж на игрището – Ники Пенчев. Целият отбор игра и заради него. Той намери сили да играе днес и да изнесе тежестта на мача“ – това бяха първите думи на националния селекционер Пламен Константинов след второто 3:0 над Германия на Евроволей 2015. Четвъртфиналът вече бе в историята и никой дори не подозираше за драмата, докато либерото Теодор Салпаров не взе микрофона, за да разкрие: в часовете преди мача Пенчев губи завинаги своя втори баща. Откликът на публиката бе затрогващ и неподправено искрен – в пълен противовес на тънките сметчици, които скрои треньорът на противника Витал Хейнен, за да може пак да се изправи срещу нас. За разлика от него Ники Пенчев не се огъна под огъня и изигра – без частица преувеличение – мача на живота си, за да получи най-високото признание за мъжество.   Така се пее българският химн за великолепните ни волейболисти! Браво, момчета! Гордеем се с вас! :) Публикувахте от Gong.bg в 14 октомври 2015 г. Т като ТЪРЖЕСТВА – Мине се, не мине и пак дойде време за „син“ юбилей. Левски започна месеца с грандиозно шоу, подклаждано допълнително и от успеха над Литекс с 2:1 в началото на месеца. Столичани отбелязаха 50 години от първото си евроучастие и едва дочакаха 10 октомври и мачът срещу Юргорден – шведите, с които преди половин век си направиха „сефтето“. Националният стадион „Васил Левски“ събра доволно количество фенове, които спретнаха невероятна атмосфера за своите бивши и настоящи любимци. Денят за тях се превърна в истински празник, след като привържениците получиха правото да сглобят идеалния отбор на Левски в Европа за всички времена, докато Станимир Стоилов бе избран за най-успешен треньор на международната сцена. Емоцията донякъде измести фокуса от самия мач, в който „сините“ излязоха със специални юбилейни екипи. Юргорден пък се оказа предизвикателство за тима на Стойчо Стоев, който на два пъти изравняваше в резултата, за да се добере до 2:2.

О за ОЛЕЛИЯ – И докато левскарите празнуваха, „червената“ общественост пак се разкъсваше между благодетели, фалити и мачове сред гори и поляни. След месеци мълчание Гриша Ганчев свика специална среща с феновете на „Армията“, на която потвърди своя финансов ангажимент към клуба, затънал в дългове. Бизнесменът пожела да чуе волята на агитката и отговорът не закъсня – феновете изразиха готовност да застанат зад ново дружество, което да наследи старото във В група.

Хубаво, хубаво, ама се оказа, че не може. Правната комисия към БФС се кри и отлага, кри и отлага, докато накрая с половин уста забрани каламбурата. Нищо че преди това на среща с привържениците премиерът Бойко Борисов даде „зелена светлина“… за… е, сещайте се сами, защото нямаше кой да обясни.  Малко по-късно Витоша Бистрица рязко се отказа от идеята да гостува на „Българска армия“ за мача си срещу „червените“, които планираха протести пред парламента след мача. Актът на „тигрите“ бързо мина в графата на провокациите, каквито не липсваха и от бившите управници в клуб. Александър Томов и Юлиян Инджов си прехвърляха топката за финансовия колапс с открити писма и изявления, а резултатът не закъсня – на терена ЦСКА пусна първи гол във В група, вкара им го Вихрен. Изобщо октомври не беше приятно време да си фен на „армейците“, особено ако предстои и среща с детектор на лъжата, каквато имаше Томов в ефира на Нова телевизия.

М като МЪЧЕНИЕ – Или по-точно неговият финал. Октомври донесе последните щрихи от мазохистичното удоволствие, което галено наричахме „евроквалификационен цикъл“. Отбори като Албания, Исландия, Словакия и Уелс, на които преди не толкова отдавна гледахме от високо, намериха място сред финалистите на Евро 2016 с директна промоция. За „лъвовете“ развръзката беше ясна от доста време, така че финалните мачове срещу Хърватия и Уелс донесоха вълнение, с каквото глухоням търси билет за мюзикъл.

Гостуването в Загреб мина точно според плана – загуба с 0:3 и катастрофална игра от селекцията на Ивайло Петев, в която уж трябваше да видим нещо ново. Е, Георги Терзиев наистина изненада с плачевния опит да строши нашата си странична греда с едно изчистване, а кадрите бързо добиха популярност. Хърватите не ни броиха за живи нито преди мача, когато изчисляваха мултимилионната разлика в цените на играчите, нито след последния съдийски сигнал, вече насочили мисли към гостуването на Норвегия в Италия в заключителния кръг. Ние пък не знаехме къде да денем думите на Петев, че, видите ли, това е пътят.

В София Азербайждан не беше такова препятствие и отстъпи с 0:2, макар че командата на Роберт Просинечки със сигурност имаше не едно и две положения да ни разплаче. Изводите от протоколната среща на „Васил Левски“ бяха, че очевидно чуждите очаквания карат родните играчи да се чувстват като рамбовци във виетнамска джунгла. Успокоение донесе само мисълта, че бъдещето на селекционера ни е светло, защото има договор за 3 години. Брей, че хладнокръвие! Такова нещо не посмя да каже дори Рой Ходжсън, който начело на Англия приключи групата си с 10 победи от 10 мача. А дошлият едва за последните мачове от грандиозното холандско фиаско Дани Блинд беше готов да си тръгне веднага след отпадането, нищо че като цяло бе най-малко виновен…

В като ВОЖДОВЕ – Покрай многото страсти за малко щяхме да забравим родната А група. Добре, че футболната върхушка за вътрешно консумиране имаше предостатъчно място да се разгърне. Когато на „Герена“ Левски и Лудогорец се срещнаха в 12-ия кръг (1:1), на всички беше ясно, че е нужна само една дребна искра, за да избухне големият пожар. Катализаторът се оказа юношата на шампионите Венцислав Керчев, който получи повече от съмнителна контузия още в началните минути.

„Сините“ веднага заподозряха конспирация във връзка с правилото за млад играч. Георги Иванов-Гонзо вдигна градуса до небесата с такъв размах, че уникалният пропуск на Вандерсон потъна вдън земя. Спортният директор на Левски обвини разградчани в „селски номера“, а по-късно се счепка задочно с президента им Александър Александров в ефира на Спортно шоу Гонг.

Неубедителната форма на Лудогорец вече бе разклатила солидно стола на дошлия уж като спасител Едуард Ераносян. През октомври специалистът постигна победа единствено срещу Монтана в първенството, преди да изживее върховния шок – в самия край на месеца непретенциозният Локомотив Горна Оряховица хвърли бомбата в турнира за Купата, като отстрани именития си съперник в осминафиналите. Втородивизионният тим се наложи с 1:0, а епитетите, с които наставникът на „орлите“ посрещна резултата, бяха „неприятно“ и „срамно“.

Купата разбуни духовете и в Пловдив. Местният Ботев се прости с участието си, отстъпвайки с 0:2 от Созопол и така започна обратното отброяване за вожда Ермин Шиляк. Словенският треньор очевидно съзря конспирация срещу себе си, защото отстрани четирима основни състезатели от първия тим. При последвалата загуба от Славия в 14-ия кръг на първенството обаче се получи интересен разнобой в думите на наставника и спортния директор Георги Марков. Последният заяви, че решението за изолацията на квартета е било изцяло на треньорския щаб, докато Шиляк настояваше, че висшето ръководство също взело дейно участие в експулсията. Де го чукаш, де се пука…

Р за РАЗВОД, Р като РЕНЕСАНС – Според вас щяхме ли да минем без темата за Нормалния и Специалния? Точно двамата господа белязаха най-ярко октомврийските дни във Висшата лига. Единият – германецът с усмивката – дойде след развод: Ливърпул най-накрая сложи край на ерата „Брендън Роджърс“ след равенство 1:1 срещу градския съперник Евертън. Клопо води преговори в паузата за националните отбори и в крайна сметка подписа за 3 сезона. Неговият антипод – португалецът, мразещ рутината и обичайното – вече беше във вихъра си, без значение от надвисналото уволнение. Моуриньо заформи поредните си скандали със съдиите след загубите от Саутхемптън и Уест Хем, без да се трогва особено от факта, че също можеше да последва своя уелски падауан Роджърс. По принцип място в дъното на таблицата е достатъчно и необходимо условие за всеки собственик да вземе най-тежкото решение, а Роман Абрамович е доказал, че не е от тези, които се двоумят прекалено.

Ето в такава обстановка Нормалния и Специалния застанаха един срещу друг на „Стамфорд Бридж“ – стадион, където Ливърпул обикновено си тръгва с прибрани перки. Мърсисайдци бяха постигнали първа победа при Клопо едва преди дни (срещу Борнемут за Купата), но съумяха да превърнат двубоя срещу „сините“ в бижуто, което всички очакваха. Пълен обрат от 0:1 до 3:1 и Моу все така си остава без победа в съперничеството срещу Юрген. Може би ако повече хора се бяха осведомили за ясновидците, наречени читатели на Gong.bg, щяхме да видим някой разорен букмейкър. Доста възкликнаха след мача: Ненормална работа!... Всъщност и Клопо го стори, когато английските журналисти го питаха за титлата. Е-е-ей, все слагат каруцата пред коня!

И като ИЗЦЕПКИ – За малко да добавим със закъснение поредната, защото крачка ни делеше да изтървем предсрочната втора поредна – и общо трета в кариерата – световна  титла на Люис Хамилтън във Формула 1. Техническите проблеми  на Нико Розберг позволиха на британеца да триумфира на трасето в Остин, щата Тексас, след като цял сезон Мерцедес газеше съперниците като вирус  детска градина.

Ама вече аман от сериозни теми, последната глава от нашия речник е за да се позабавляваме. Затова завършваме с октомврийски букет от куриозни моменти и надеждата, че поне малко сме разведрили първото утро на 2016 година!

- Тука има, тука няма с Наджи Шенсой при дебюта срещу Ботев

- Куриозният гол, който Винисиус Баривиейра пусна срещу Пирин

- Убийственият червен картон на Божидар Васев

- Комичният автогол на Марко Верати срещу Сент Етиен

- Убийствените грешки на Макенджиев в мача срещу Славия