2 юни. Ден на герои. Денят, в който макар и за кратко, си спомняме за ония. Лудите. Героите. Хъшовете. За ония, които със страшно хладнокръвие, абсолютно неразбираемо за днешния народ, махнаха с ръка, погубиха имот, прежалиха живот и... тръгнаха. Тръгнаха по трънливите пътеки на свободата. Мнозина не стигнаха до края и оставиха костите си по тях.
Ботев, Левски, Стефан Стамболов, хаджи Велчо Джамджията, Цанко Дюстабанов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Ангел Кънчев, Георги Измирлиев-Македончето, Бачо Киро, отец Кирил Слепов, Георги Бенковски, Панайот Волов, Гоце Делчев, Даме Груев... много са! Цял небосвод блестящий! Цяла вселена, съставена от скъпите им ликове. Слава, непомръкваща от вековете. Слава, непотъмняваща от превратностите на времето. Слава... вечна слава вам, герои български!
Поклон пред тебе, исполине Ботйов... честит си, че “Моята молитва“ се сбъдна и гласът ти не премина тихо, като през пустиня. Той кънти из старопланинските урви и чукари. С мощен тътен разтриса всяко българско сърце. Ти ни показа как сладко се мре за Отечество и Родина.
2 юни. Ден на герои...
