Искам да разкажа за сблъсъка ми със Службата по геодезия, картография и кадастъра. След смъртта на баща ми Димитър Воденичаров през септември миналата година разбрах, че не мога да платя данъците си, преди да подам данъчна декларация от свое име. Тя трябвало задължително да е придружена от скица, издадена от Службата по геодезия, картография и кадастър.
Това се налагало заради настъпилата промяна в собствеността на имота и сградите в него.
Посещенията ми в Кадастъра би трябвало да са само две - за подаване на нужните документи за издаване на скица, а след 10 работни дни - за получаването . Вместо това за мен започна истинско "ходене по мъките", което продължава вече почти два месеца. Началото бе поставено на 12 април, когато представих изискваните от всеки клиент нотариален акт и Удостоверение за наследници.
Може би защото не успя да изяде закуската си, експертът г-жа Желязкова ме посрещна изключително враждебно. Според нея се оказа, че нотариалният акт не е оформен правилно. От него не ставало ясно кои са двамата собственици на имота, поделен поравно от баща ми между двама ни.
Документът доказвал само, че аз съм единият собственик, и понеже кадастърът не бил разследващ орган, трябвало да потърся съдействие от адвокат и нотариус. Накрая бях посъветван да потърся предишния нотариален акт от 1929 г. През цялото време госпожата се държеше изключително грубо като с досаден натрапник, който трябва да чувства вина за съдържанието на представения документ.
Успях да намеря нотариалния акт от 1929 г., който доказва единствено, че дядо ми Анастас Воденичаров е купил земя без нищо построено на нея. Още на следващия ден - 13 април, го представих този път на г-жа Христова заедно с документа от 1987 г. Естествено, веднага стана ясно, че нотариалният акт не може да докаже собствеността на баща ми, който е роден през 1932 г.
Оказа се, че по-важен и нужен е Протокол за делба от 1986 г. между баща ми и неговата сестра. Той изяснява след съставянето му кой е собственик на целия имот. Тъй като реагирах, че съм напът да полудея заради поредното изискване да търся трети документ, г-жа Христова не настоя да го представя.
Останах с убеждението, че вече няма никакви пречки да получа исканата скица. Платих таксата от 21,90 лв., изчаках нужното време и на 2 май получих очаквания документ. Още преди да ми бъде даден от деловодството, поисках среща с началника, защото исках да изразя възмущението си от отвратителното, грубо и безцеремонно отношение на г-жа Желязкова.
След като получих скицата, разбрах какъв голям проблем се съдържа в съдържанието . Оказа се, че аз съм собственик на половината имот, а другата част принадлежи на дядо ми, починал през 1963 г. и поради това без ЕГН, заместено от 10 нули. Авторът на издадената скица инж. Константин Трампов не беше намерил за нужно да ме потърси на посочените в заявлението ми телефон и адрес. Този пълен абсурд ме убеди още повече в правотата ми да искам среща с началника.
Тя се състоя на 15 май. Като видя и липсващия до този момент Протокол за делба от 1986 г., специалистът веднага разбра, че става дума за огромна глупост. Разпореди на г-жа Христова да поправи "грешката" за една седмица, и то безплатно. На 22 май се оказа, че документът не беше готов, но все пак след двайсетина минути го получих.
Проверих обстойно съдържанието му у дома и установих, че този път има драстично разминаване между размера на имота от първата страница - 412 кв. м, и от втората - 392 кв. м, което не може да има логично обяснение. И в трите представени документа (от 1929 г., от 1986 г. и от 1987 г.) е посочена само една квадратура - 392 кв. м.
Тъй като с такъв документ със сигурност ще имам проблеми при среща с данъчните служители, на 23 май отново поисках среща с началника. Оказа се, че заради достатъчно много желаещи преди мен това е възможно едва на 5 юни от 13,30 ч.
Заради тази почти двумесечна одисея реших да потърся даване на гласност за безобразното обслужване в Кадастъра от журналистката Гергана Василева, на чиято отзивчивост съм разчитал и друг път. /Марица.бг
