Арх. Петя Владимирова е орхитект по образование и природозащитник по призвание. Тя е един от активистите срещу добива на шистов газ, запазването на зелените площи и парк "Отдих и култура".

- Арх. Владимирова, наскоро ви замесиха в спора около пазарджишка фирма, производител на къщи, и претенциите към тях от техни клиенти. Как попаднахте в тази ситуация и как ще я коментирате?   

- Строителната фирма, в която работих в продължение на 8 месеца, беше забавила строителството на трите обекта, заради които журналистите бяха отишли на проверка. Но аз нито съм проектант на тези проекти, нито имам каквото и да е отношение към строителството.  Като нает специалист не се занимавам с договорите, нито с плащанията по тях. Не съм имала проблеми с хората, с които аз съм работила, и те са ми били благодарни за точното и професионално отношение. След като разбрах за тези некоректни практики по стари договори, прекратих трудовия си договор по взаимно съгласие, тъй като не мога да нося отговорност за чужди грешки.   

Беше абсурдно цялото „специално внимание”, което получих от „Господари на ефира”. Нелепо е да се използва моето конституционно и законово право на отказ да ме снимат като „доказателство” за някаква вина. Допускам, че самата репортерка е била в тежка заблуда спрямо мен, щом избра толкова агресивно поведение, вместо да разговаряме спокойно. За съжаление медийният пазар е такъв, че важни са рейтингите, които пък се постигат с гонене на сензации, а не на обективната истина.

- Все пак е недопустимо това, което видяха зрителите - как съборихте репортерката на земята.

- Използвам случая да изкажа съжаление за ситуацията, която се получи. Не съм мислила, че ще ми се случи нещо такова, след като от много години работя добре с различни медии и журналисти. Но провокацията спрямо мен беше жестока.

- Вие проектирате в Пловдив и развитието на града ви вълнува. В момента върви подготовката за 2019-а - годината, когато ще е Европейска столица на културата. Какво ни остава още да направим до началото на това събитие? 

- Няма единна визия за развитието на града, отделните квартали се развиват  като отделни населени места. Прави впечатление, че не се работи по идентичен начин навсякъде. Например наскоро ме шокира драстичната разлика между районите „Централен” и „Тракия”, в полза на панелния квартал, който днес е богато озеленен, с поддържани тревни площи, с достатъчно места за паркиране. Пред блоковете има беседки, места за разговори, барбекюта. Така хората живеят в нормална и спокойна среда, където общуват и се забавляват. Имат дори места за разходка на домашните любимци, каквито в „Централен” няма. Прави впечатление, че точно тази част от Пловдив - центърът - предназначена да посрещне събитията на Пловдив 2019, е в доста западнало състояние. Особено площад Централен, пощата и зоната наоколо. Вижте какво се случва - всички тротоари са разбити, навсякъде се виждат графити, мръсно е. Подлезът на пощата тече, има оголена армировка, а е оставен да се руши. В Пловдив продължават да се нарушават няколко ключови за благоустройството наредби - Наредбата за обществения ред, за зелената система и Наредбата за поставяне на рекламни съоръжения. Мерките по тези наредби са нискобюджетни, а ефектът от прилагането им би бил трансформиращ за градската среда.

- Един от най-важните за града проекти е този за площада. Реално ли е ремонтът му да приключи до въпросната 2019 г.? 

- Проектът на португалците от FORA, класиран в проведения конкурс за площада, беше доста смело решение. Интересен сам по себе си, но още тогава не виждах по какъв начин ще се осъществи в Пловдив. Което е жалко, защото имаше добър конкурс, с голямо световно участие, но се оказа, че това е поредната провалена инициатива, тъй като се избра проект, който няма как да се реализира. Още повече в този къс срок до 2019-а. Единственият вариант в момента е да се обновят настилките на площада и всичко по него да се почисти и стегне. А самата археология да се експонира на по-късен етап, след 2019 г. 

- Градът има своите добри примери за обновени градски пространства, примерно „Капана”. 

- Да,  „Капана” стана артистична зона и привлича много млади хора и туристи, но се появиха спекулации с цените на имотите и на практика в момента се забелязва една тревожна тенденция. По данни от интернет наемите са от 5 до 30 евро на кв.м. „Капана” трябваше да е мястото на занаятчиите - хора, които нямат много средства, но точно те придават колорит на квартала. Само че те ще бъдат изгонени оттам, тъй като не могат да си позволят да плащат тези високи наеми. Така развитието на квартала е под въпрос, съмнително е какво ще е случи в бъдеще, ако тези процеси не се овладеят. Въпросът е дали „Капана” ще се запази като територия на занаятите и на интересните срещи. Или фокусът ще се измести към канторите, бутиците и загуба на идентичност.    

- Какво да правим с хълмовете, кое е първото нещо, което може да се предприеме, за да подобрим състоянието им? 

- Според мен в момента е много важно да се спре достъпът на автомобили по тепетата. Да се намери начин да се експонира многопластовата археология, да се поддържа чисто. Да има достатъчно информационни табели за историята и местните забележителности. Хълмовете на Пловдив са уникално местно  богатство, което е мъдро да пазим и поддържаме.    

- Днес много се говори за конфликта между агресивната урбанизация и зелената система в населените места. Засегнат ли е Пловдив от тази
тенденция? 

- Проблемът е сериозен, това е големият спор между хората, които искат високотехнологично строителство, т.е. гъсто и високо застрояване, и другите, които предпочитат градовете да имат човешки облик. Разбира се, и двете страни имат своята теза. Само че както в един градски център е нормално да строим високи сгради и там да се съсредоточат банковата система, големите търговски магазини, администрация, така в жилищните квартали е добре да имаме качествена среда на обитаване. Комфортна за самите хора, защото средата осигурява качеството на живота им. Понякога забравяме този факт! Когато един човек не живее нормално, той е изнервен, разболява се и неговата трудоспособност пада. Ето защо е толкова важно средата да бъде здравословна и комфортна. Това означава да се осигурят ниски нива на шум, чист въздух, достатъчно условия за социални, спортни и рекреационни дейности в пешеходен обхват. Също достатъчно озеленяване, което осигурява необходимото пречистване на въздуха, поддържа микроклимата на населеното място, влажността на почвата и въздуха, а зеленият цвят успокоява нервната система.

- Вероятно трябва да помислим за междублоковите пространства. Какво е впечатлението ви, как се поддържат те в Пловдив?  

- Допреди няколко години за всички зелени площи се полагаха грижи, а два пъти годишно те се прекопаваха и оформяха. Оттогава това не се прави. От общината твърдят, че междублоковите пространства са ангажимент на хората, които живеят в блока до тях. От друга страна, тези зелени площи са част от зелената система на града. Ангажимент към нея има отново общината. Факт е, че тя разполага с тези пространства както намери за добре - те се отнемат за улици, тротоари, гаражи. Бетонът „изяжда” зелената площ. Затова като гражданин аз искам да видя една последователна политика на общината, в която да се насърчат хората да поддържат тези площи, щом тя не иска да полага грижи за тях. Например от управата могат да предоставят разсад - цветя и храсти, за всеки, решил да разкраси градинките пред блока си. Може да се намали данък сгради на хората, които поддържат тези обществени зелени площи, защото те се ползват от всички. Виждам добър пример в схемата, която се прилага спрямо заведенията на общински терени, които в договора с общината се задължават да поддържат прилежаща зелена площ, често пъти с нова детска площадка. Това е масова практика, прилагат я и в Пловдив, и тя е чудесна. Така че може да се доразвие и приложи и към междублоковите пространства.