Източната порта на Филипопол е една от трите открити входно-изходни артерии на античен Пловдив. През нея се е осъществявала основната връзка между Филипопол и древния Византион. Предполага се, че тя е изградена през II век, по времето на Император Адриан, и е основно реконструирана през IV век. Комплексът около портата е открит през 70-те години на ХХ век. Днес руините лежат в североизточното подножие на пловдивското трихълмие.
Източната порта на Филипопол от години изглежда като обикновена дупка, в която времето е разхвърляло на случаен принцип следи от няколко епохи. Няколко кметски екипа се захващаха със задачата да реставрират античната старина, но все безуспешно. Това може да стане, ако държавата прехвърли управлението на националния паметник на културата на община Пловдив, вярва Георги Стаменов, кмет на район „Централен”, в чиято територия попада ценното културно-историческо наследство от II век.
Преди няколко месеца с решение на Общинския съвет, взето по предложение на кмета Иван Тотев, Пловдив поиска Министерският съвет да предостави безвъзмездно за стопанисване археологическия комплекс в подножието на Стария град. Засега няма нормативен акт на правителството, който да даде право на общината да продължи археологическото проучване, започнато през 70-те години на миналия век, да експонира останките на входно-изходната артерия на древния град и да превърне потъналия в забрава паметник в една от ярките забележителности на Пловдив.
Днес пред античната перла няма опашка от туристи, нито пловдивчани, които да си правят селфи за спомен. Въпреки че точно тук, на ул. „Митрополит Панарет”, преди две години беше направен паркинг за туристически автобуси и кръгово кръстовище за удобство на шофьорите. Точно оттук започва обиколката на част от туристите из Стария град, но групите спират само за две-три минути, защото в този му вид националният паметник на културата не е атрактивен.
Металната ограда, боядисана някога в тревистозелен цвят, е олющена и ръждива. В изкопа, наричан от мнозина просто „дупка”, се виждат парчета от колони и капители в легнало безразборно положение. Камъни са разхвърляни по затревените склонове. Само една табела с лаконичен текст „Източната порта на Филипопол от IV век, поглед от вътрешната страна на крепостта” и снимка подсещат минувачите и туристите, че това не е просто дупка, а археологически комплекс. Надпис на английски няма. Чисто е, тревата е окосена.
Преди няколко години тогавашната кметица на район „Централен” Райна Петрова беше се запалила да възстанови Източната порта. По нейно разпореждане бяха изсечени саморасляците и храстите, а разкопките претърпяха генерална уборка, тъй като бяха превърнати в сметище заради съседството с махалата. Но до реставрация не се стигна, защото паметникът на културата е актуван като държавна собственост и по закон общината няма как да финансира каквито и да било дейности, да провежда поръчки и да възлага реставрация.
Голяма част от археолозите считат, че щеше да бъде по-разумно държавата и общината да насочат усилията си към възстановяването на Източната порта, вместо да се започват нови археологически разкопки насред централния площад.
Аз, читателят: Изумен съм от безхаберието
Живея близо, пътят ми минава край Източната порта и всеки ден оставам изумен от безхаберието, с което се съхраняват тези археологически дадености на този град. Мястото се е превърнало в обикновена дупка, в която си играят циганчета от махалата. Всичко се руши. Нима не може с малко пари и налични материали да се реставрират тези артефакти?
Говорил съм с японски туристи и те казват, че това не може да бъде мрамор. Смятат го за обикновен стиропор. Не могат да си представят, че това е истински паметник и не е съхранен по подобаващ начин. По какъв начин да убедим тези туристи, че нашите управници нямат нужната култура да направят едни проекти и тяхното изпълнение, за да радват всички и да помнят хората по цял свят този град, който 10 000 години е вечно жив и никога не е преустановил своя живот!
Толкова ли е трудно да се направи един проект и да се възстановят колоните, които са налице, да се направи една прозрачна ограда с пазач, както е на Малката базилика. Това не е никак трудно, а то ще носи много пари и в същото време ще бъде една културна атракция на нашата Европейска столицата на културата.
Заб.: От писмо до редакцията на "Марица".
Георги Стаменов: Чистим и косим трева, повече не може
Документите с искане за прехвърлянето на Източната порта на община Пловдив са изпратени в София и чакаме решение на правителството, каза кметът на "Централен" Георги Стаменов. След като паметникът на културата се предостави за управление на общината, ще можем да започнем реставрационните дейности.
Но и сега паметникът, без да е общински, се поддържа в хубав вид. Почиства се редовно, тревата винаги е окосена и не позволяваме да израстват дървета и храсти. За други дейности нямаме права. Нека пловдивчани да бъдат сигурни, че Източната порта ще бъде експонира както подобава, след като общината започне да стопанисва този имот. Както виждате, за всички археологически паметници, стопанисвани от общината, се полагат грижи. Сред тях са Малката и Голямата базилика.
