Путин рие в миналото (ни), на гърба му пада

Вероятността Ана Киевска да е БЪЛГАРКА, правнучка на цар Симеон Велики, е 100%-ова.
Няма спор, че тя е дъщеря на Киевския княз Ярослав Мъдри и шведската принцеса Ингегард.
Не се спори, че той пък е син на Владимир Киевски, син на Светослав, също киевски князе.
Светослав е роден от брака на киевския княз Игор с дъщерята на цар Симеон Велики – Българската княгиня Елена/Олга.
Тук се спори с руските историци, защото те претендират, че тя е родена в Пльсковъ, ужким днешния Псков.
Безспорно името на старата българска столица е Плиска – Блескав (старобълг. Пльсковъ). През XIV и XV век, откогато са най-ранните преписи, с които работи науката, Плиска вече е отдавна забравена и за нея може да се знае само от автентичните документи на ранни летописи за разлика от процъфтяващия, но несъществуващ все още в края на IХ век Псков.
В “Родословец русских князьей”, наричан и Государев родословец, от свода на Новый Владимирский Летописецъ от XV в. открит в 1887 г. от архимандрит Леонид, настоятел на Троицко-Сергиевската лавра, и публикуван на следната година, дословно е записано:
“Игоря же жени в Болгарѣхъ, поятъ же за него княжну именемъ Ольгу. И бѣ мудра велми.”(Игор взе жена от българите, която за него (за него, защото както сочи приведената по-горе „Повѣсть времяньныхъ“ тя му е доведена в 903 г. с името Елена) бе наречена княгиня Олга. И бе тя мъдра много.)
В Летописец руских царей отново е записано, че са довели княгиня не само от „Плискова“, но тя била начетена (нещо изключително рядко дори за мъжете, а камо ли за жена в тази епоха и столетия след нея и практически невъзможно за обикновена варяжка или селянка), вярваща християнка е, и с управленски умения на държавен водач:
Приведоша ему (Игоря) жену из Плискова, имѣнемъ Олгу, остроумицу и коренъ и основание вѣре християнской и нашъ вождъ.(Доведоха за него /за Игор/ жена от Плисков, именуема Олга, начетена и корен и основа на християнската вяра и наш вожд.)
Самото средновековно поселение Псков представяно от руснаците за родно селище на невестата, въобще не е известно да съществува и не се споменава никъде преди зрялата ѝ възраст, за разлика не само от българската Плиска, но и от много други в руската и останалите земи, а според църковните ръкописи именно Олга в качеството ѝ на княгиня и ревностна християнка е основала този град където уж би следвало да е родена, а всъщност е възможно точно обратното – да е нарекла основания от нея град на родния си. Проучванията на селището Псков също показват, че поселението тук изчезва напълно след унищожителен пожар около 860 г., т.е. не по-малко от 20 г. преди да е родена княгинята, предвид годините ѝ при посещението в Цариград в 945 или 957 г. когато е в напреднала за времето възраст, сватбата ѝ в 903 г., а и кончината и на 11 юли 969 г. Чак след над 40 г. след запустенето на поселението от началото на Х век се установява повторното заселване и първите семпли строежи тук, точно както е в посочените църковни сведения за основаването му от княгинята.
Тези ясни свидетелства на летописите, както и възможността това което се е наложило в Русия за нейно име всъщност да е прозвището ѝ идващо от „Олгову невесту“, т.е. невестата, която доведе Олег, както е станала женитбата според хрониките, подкрепят становището, поддържано от руски и от български автори , че тя е знатна българка , подобаваща на ранга на руския княз българска княгиня от старопрестолния град Плиска притежаваща описаните в летописите на нея – възпитание, християнски познания и държавни умения – тя години наред успешно се справя с управлението на княжеството първо като наместник, после и като регент и дипломат, тя дълбоко познава и умело пропагандира християнството, както пишат за нея, в което е невъзможно да се изучи с една визита в Цариград, нито от случайни низши проповедници за които никой не е чувал, а единствено с годините в християнски царски двор, какъвто освен констинополският и римският, където не може да се обучава едно момиче от простолюдието.
Това, заедно с точното време на царуването й между 945 г. и 969 г. доказва, че княгиня Елена е внучка на Борис I, респективно дъщеря на цар Симеон Велики.
За т.нар.”киевски князе” – то те са наследници на Старата Велика България на Кан Кубрат, който е роден и умрял в земята на днешна Украйна. Той също е “киевски княз” (титлата му е КАН, произнасяна от гърците КАНАС, оттам КНЯЗ). Гробът му е открит в Малая Перешчепина, до Полтава, Централна Украйна (впечатляващо погребение с 45кг златни предмети и скъпоценности – днес в Ермитажа в Петербург). Синът му – Кан(ас) Аспарух, основателят на Дунавска България, , роден също в Стара Велика България и загинал там. Гробът му е открит в Запорожие, Южна Украйна.
Т.е. княжна Ана Киевска, reine de la France Anne de Kiev, е БЪЛГАРКАТА КРАЛИЦА НА ФРАНЦИЯ.
По отношение на Реймското Евангелие.
Както е известно, то е написано до 30-тата си страница на Обла Глаголица, а до края – на Кирилица.
Това двуазбучие може да бъде обяснено с реформата на Княз Борис I, установил Кирилицата като заместител на по-старата Глаголица.