"В Левски напрежението е ужасяващо. Ние сме първи заедно с Лудогорец, който доминира от 4 години. Бяхме първи, но напрежението беше огромно. Никога не бях усещал такова напрежение в съблекалнята. Бяхме първи, но имах чувството, че се борим за оцеляване. Критикуваха ни след всеки равен мач или прекалено малка победа. Пресата около Левски е огромна. Дори в Олимпик Марсилия, където съм играл, нямаше такъв голям натиск, защото, ако в Марсиля си първи, хората ще са доволни. Дори четвъртото място не е толкова лошо. С Оксер преди 2 години бихме Левски, докато е на първо място. Явно такава е културата на българите. Те приемат по-навътре футбола от нас, тук през цялото време се дават мачове по телевизията. В България Левски е като ПСЖ. Ако отидеш на дискотека, на другия ден си на първите страници на вестниците. Медиатично Левски е огромен клуб в България", казва още Китамбала.
"Направо халюцинирах и бях в кавички "подсечен" на последния ми мач срещуЛитекс - един много добър отбор за българските стандарти. Президентът на Литекс слезе на терена и прекрати мача. В този момент се запитах: "Какво изобщо правя тук?" Нямам думи да опиша какво почувствах при този прекратен мач. Това ме отврати от българския футбол“.
"Като база Левски не може да завижда с нищо на моя предишен клуб Шарлероа, но гостуванията бяха друго нещо... Дори пратих снимка на жена ми от Монтана, тъй като никога не бях виждал терен в такова окаяно състояние. Дори в селските дивизии на Франция няма такова нещо. Приличаше на хиподрум. Освен това трибуните бяха много лимитирани. Има огромна разлика с това, което виждаме в Лига 1 и дори в Лига 2 на Франция“.
"Българите опитват да се развиват... Опитвам да не съм много критичен, защото не съм такъв човек, но, честно казано, дори на най-големия ми враг не бих го посъветвал да отиде в България. По-добре да играе в Трета дивизия на Франция, отколкото в България. Имах възможност да отида във френския Ред Стар от Лига 2, преди да подпиша с Левски. Ако знаех как ще минат нещата в България, щях да предпочета другата оферта“.
"На нашите мачове идват между 5000 и 7000 души, но това е най-лудата публика, която съм виждал. По-луда дори от на Сент Етиен и Шарлероа. Хората си подкрепят отбора и поне това ми хареса. Те си вършат работата отлично. Това е единственото положително нещо, което ще пазя от България - феновете винаги са зад отбора си и по трибуните обстановката е електрическа. В България има всичко, но с оглед на качеството на живот цените са двойно по-малки спрямо Франция. Живяхме си добре тук. Дори научих няколко думи на кирилица и видях добри пейзажи. Със сигурност няма да се върна повече да играя в това първенство, но не си затварям вратите за Източна Европа. Чух, че в Румъния нивото е добре, в Украйна също. Не бива да се отписва Изтокът. Бих се върнал в парижкия регион. Ред Стар, ФК Париж и Кретей - ще бъде идеално да покажа какво струвам“, завърши Китамбала.