Красимир ДИМОВСКИ
След Първа пролет вчера пукна като пролетна пъпка и парламентът. Цъфнаха новите депутати, сега ще ги чакаме и да вържат. За кой ли път ще се надяваме да пукнат и реформите. Да им се даде рестарт, един вид, ако въобще са стартирали някога. Добре е да се случи в близките десетилетия, преди да е пукнала цялата ни държава.
Преди 141 години пукна първата пушка на Въстанието, защото героичните ни деди разбраха, че Империята ще се реформира, когато цъфнат налъмите. За жалост Пловдив остана доста встрани от героичните събития на онзи трагичен и славен април. Никога не е късно обаче за исторически реванш. Взехме го частично през септември 1885-а, когато с наши кадри дадохме началото на новата българска държава.
Не е лошо да помислим, дали отново не е време първата пушка на реформите да пукне под тепетата, защото явно няма да стане на жълтите павета. Нали преди време местната власт беше изразила непокорство към центъра, макар и със средствата на символизма. Сиреч - първата велика крачка е направена. За съжаление бунтарите от Пловдив си останаха в познатото от по-близкото ни минало и друг един април разкрачено положение. Вероятно революционният устрем беше потушен от прозрението, че от великото до смешното е само една крачка. Или от пътя на паричните потоци.
Като се замислим, засега няма как вятърът на промяната да задуха от Пловдив. Защото у нас байракът обикновено се развява от разцъфналия Балкан, а не от Зоологическата градина. В нея и без исторически напъни е доста оакано, и то не от първите заселници - маймуните. Пък и както стана ясно, лъв в Пловдив няма да има. А не е в българската бунтовна традиция вместо "Той е голям лъв" да кажеш за войводата "Той е голяма маймуна". Не върви и Райна да я извезе на байрака вместо балканския лев.
Макар че и този мерак го имат много маймуни на клона.
