Вероятно сте чували за Острова на змиите. Намира се до красивите плажове на Бразилия. Там е толкова опасно, че достъпът на хора е забранен със закон. На прокълнатото място ходят само неколцина учени, и то веднъж годишно, за да правят своите изследвания.
Ние в Пловдив също си имаме остров и той много прилича на бразилския. Змиите са в изобилие, а посетителите - голяма рядкост. Екип на Марица посети Адата, за да провери как изглежда мястото 20 месеца преди да се превърне в градски атракцион, който ще приема гости от цял свят по времето, когато ще сме Културна столица на Европа.
Преди няколко десетилетия Адата е било райско кътче в Марица, където пловдивските фамилии са организирали пикници и забави.
Днес към острова проявяват интерес единствено братята роми, идващи тук да си насекат дърва за зимата. Предизвикателствата за решилия все пак да се разходи на Адата започват още преди пристигането на острова. Най-близкото място за паркиране е поне на половин километър. Единственият достъп до Адата е по рушащо се стълбище, което се намира по средата на моста.
Стълбите все още са здрави, но не и парапетът. Слизаме внимателно и започваме нашата обиколка на острова. Знаехме какво ни очаква и затова сме подготвени с екипировка като за сървайвър - планински обувки, мачете и ръкавици. За по-гнусливите е необходим и противогаз, защото още на стълбите ни посреща ужасна воня. Цялото пространство е превърнато в огромен клозет на открито, а миризмата на разлагащи се фекалии може да накара дори най-запаления приключенец да се изстреля обратно по стълбите.
Ние обаче си имаме мисия, запушваме уста с длан и продължаваме. Според плановете на общинската фондация "Пловдив 2019" тук съвсем скоро трябва да ни последват работници, които да прочистят джунглата на острова и да го превърнат в красиво място за концерти и артпрояви на открито. Засега не е ясно с какъв инструмент ще действат въпросните облагородители (защото на острова машини трудно ще стъпят, ако в акцията не се включи армията), колко ще са, от какви организации и кой ще им плаща. Които и да са тези хора, ще им трябва кураж и добра физическа форма. Защото реалността тук е различна от представите ни за парк или някакъв друг тип градско пространство. Островът е осеян с купища боклук от всевъзможен характер - бутилки, стари дрехи и всякакви вехтории.
Почвата на Адата е мека, ходи се трудно. Дива растителност е превзела целия острова, на места избуялата трева стига до кръста. Разходката в тази градска джунгла е сериозно предизвикателство. Владетели тук са водните змии и насекомите. Добре че още ги няма големите маришки комари. Видно е обаче, че най-неканените гости тук са хората. 20 месеца преди старта на Културната столица единствените туристи на Адата са бездомници и роми. Те са отъпкали и малката пътечка, по която вървим. В един момент обаче и тя свършва, а брегът е все така далече. Да стигнеш до реката е истинското предизвикателство - тежък преход сред гора от коприва и бурени, лабиринти от клони и изсъхнали треви.
Пътят обратно към цивилизацията е още по-труден, защото не можем да открием пътечката. Обиколката ни отнема близо час, а ни чака още толкова в трафика, за да стигнем до гарата, откъдето най-вероятно ще поемат към Адата и туристите, които ще поискат да видят артинсталациите на Острова през 2019-а.
Към този момент приобщаването на това място към градската среда и превръщането му в сцена за различни културни прояви изглежда мисия невъзможна. Но както казват футболистите - играем мач за мач и гледаме напред. Важното е, че мечтаем, имаме идеи как да социализираме реката. А както отдавна е известно - мечтите са безплатни. За съжаление реалността е друго нещо - иска се бачкане и пари. Ако ги има, всичко е възможно.
Да избягаш от света: Робинзон от Пловдив изоставил острова преди година
Сред буйната растителност и змийските дупки на острова все пак откриваме следи от човешка дейност. Мястото се намира в северния край на Адата. Прилича на малък рибарски кей. Скован е от дъски в близост до старите подпорни стени на брега. Наблизо във водата е забито яко дърво, вероятно за него рибарят е завързвал лодката си.
До самоделното пристанище има останки от бивак. Плетена ограда от пръти пази разпадналия се вече навес. Овъглено огнище маркира мястото, а под един дънер наблизо се виждат две змийски дупки. Наблизо е поставена висока скована стълба, водеща към голяма зелена поляна зад опорната стена. Който и да е бил незнайният рибар, е почистил всичко след себе си. Не се е връщал на Адата поне от година.
Други следи от цивилизация на острова няма. Край бреговете се носят боклуци, които течението на реката е донесло. В близост до двете основни стълбища има няколко отсечени дървета.
От средата на 2014 година голяма част от острова е частна, но не личи собствениците или техни представители да са стъпвали тук. Не се знае нищо и за плановете на въпросните хора за бъдещето на острова.
Преди 2 дни стана ясно, че от общинската фондация "Пловдив 2019" планират да наемат 14 декара, за да изградят сцени и места за артинсталации по време на инициативата Културна столица на Европа. Гостите щели да се извозват с лодки вероятно към южния бряг на Адата. Дано преди да сключат договора със собствениците, представители на фондацията са си направили труда да огледат мястото, за да не се окаже, че ще броим пари за нещо, от което няма да излезе нищо.
