Звезделин Минков, известен още като Краля на имитацията, е странна птица. Актьорът има куража да влезе в кожата дори на самия Тодор Живков още докато Тато е на власт, като го имитира изключително органично като слово, жест, мимика и... мислене. Пунтира неотразимо и гениалния Георги Парцалев, с когото го свързва дългогодишно искрено приятелство. Не му се опират и Григор Вачков, Георги Черкелов, Велко Кънев, Петър Слабаков, Никола Анастасов, Тодор Колев, Георги Калоянчев, Татяна Лолова и др., които имитира едно към едно. Сам пише текстовете за хумора и превъплъщенията си. Писаното слово го изкушава и го прави и автор на неиздадени роман и сценарий за игрален филм, както и на три издадени стихосбирки. Години наред Звезделин Минков е щатен актьор в театрите на страната - кърджалийския, врачанския, ямболския... Играе и в Народния театър като гост, докато, омерзен от отявлената „финансова подигравка с труда на артиста”, не напуска щатната бройка. Излиза на свободна практика и пътува с Ансамбъл „Българе”, дава гласа си за аудиоромани, предназначени за незрящи хора, прави моноспектакъла „Царят на имитацията” и пътува из страната с него. - Г-н Минков, как попаднахте преди време в „България търси талант”, предвид че сте доста известен актьор?... - Апогеят на моята известност беше през 80-те години на миналия век. Имитирах Парцалев, Никола Анастасов, Тодор Колев, Велко Кънев... и от така наречената Концертна дирекция ме регистрираха и започнаха съответно да ме канят по разни концерти в цялата страна, по заводи и предприятия... В едно фолклорно предаване - „С бъклица и дрян”, бяхме водещи с Инна Симеонова. Двамата с нея участвахме в новогодишното предаване, в което беше и самият Георги Парцалев. Аз бях с мустачките му, с неговия костюм и с перука. И в този момент се появява самият той до мен и казва: „Чакай бе, то не мое така! Първо трябва да се научиш да говориш. Я, кажи „а” и аз казвам, с неговия глас „а”, после той ми рече, я кажи „б” и аз казвам, после „в” и т.н. И тогава той каза: „ Ми, то май ша се получи”. И аз казвам, пак с неговия глас: „Ми, то май ша се получи!” Оттам вече започнаха да ме канят в цялата страна. Станах популярен, канеха ме в много градове на новогодишни балове, и то с известни певци като Георги Христов, Веселин Маринов и много, много други. Освен това от 1986 до 1989 г. бях водещ в Ансамбъл „Магистрали” с главен художествен ръководител Стефан Диомов, а солистки бяха Ваня Костова и Росица Ганева. И през това време също обикалях страната. Явих се на конкурс за най-добър имитатор, който спечелих, и така продължих да се развивам в тази област. И вече през 1990 г. реших, че трябва да играя в театър. Като завърших ВИТИЗ, по разпределение бях в Кърджали. - А защо не в София? - Защото не съм търсил връзки. И така, след три години в Кърджали и три години в Ансамбъл „Магистрали” много ми се доигра в театър. Обадих се на врачанския директор на театъра - Колов, и той се съгласи да ме вземе веднага. През това време получихме телеграма от Народния театър „Иван Вазов”, че ме канят на гастрол - Иван Кулеков беше написал пиесата „Сеанс” и ме викнаха да играя в главната роля. Бяха продадени 2500 билета и поради това се наложи да играем в цирка. Бяха направили едно шапито, за да може да побере хората. И така - първия ден 2500, на втория – 1800. Участваха около 30 души актьори от Народния театър. Доскоро пазех афиша за това представление, на който пишеше: „За първи път Народният театър гостува в цирка. Автор на пиесата Иван Кулеков, в главната роля – Звезделин Минков – гост актьор. И отдолу: Участват още: Стефан Данаилов, Велко Кънев, Георги Мамалев и още много известни артисти”. Спомням си тогава, че Стефан Данаилов ми казваше: „Ти вземаш 100 лева хонорар на представление и за 12 такива стават 1200 лева, а моята заплата е 800 лева. В този случай ти трябва да черпиш!” Но понеже не бях на щат при тях, аз исках да бъда някъде на по-сигурно място, и така се озовах в Ямболския театър, където изкарах цели 12 сезона. - Имитирали сте и известни жени... - Ще ви разкажа една интересна случка. Когато бях в ролята на Цецка Цачева в предаването „Господари на ефира”. Тогава гримьорите на телевизията ме направиха досущ като нея - с чорапогащника, с очилата, с русата коса... Ходих къде ли не по София и се срещах с какви ли не високопоставени личности и накрая се озовахме във Военния клуб на „Руски”... „Тримата от запаса” – Звезделин Минков (вляво), Весо Парцала (в средата) и Венци Мартинов пред портрета на Георги Парцалев - С кои личности се ръкувахте, преобразен като Цецка Цачева? - Ами, например с Цветан Цветанов, който излизаше от колата си. После отидохме пред служебния вход на Народното събрание и се видяхме с Вежди Рашидов. Във Военния клуб се видяхме и с Бойко Борисов. Беше много интересно. Идва той с леко наклонената си глава, а беше ходил някъде в чужбина. А аз му викам: „Остана ли ви време да поиграете тенис?”. И той се разсмя и влезе в сградата на Народното събрание. И най-големият цирк беше пак пред Военния клуб, защото се появи самата Цецка Цачева и стана страхотно! Тя, като ме видя, се засмя, не ме подмина, а се усмихна така широко и каза: „Още от ученичка съм си мечтала да се срещна с моя двойничка”. С две думи - прие шегата и си продължи по своя път. - А какво ще кажете за предаването „Пълна лудница”? - Аз там участвах цели две години, но то се мести ту в Нова телевизия, ту в Би Ти Ви, после пак в Нова и така не разбрах какво стана. После ми се обадиха, че ще има кастинг за 32-сериен филм, който беше последната телевизионна изява на големия Тодор Колев - „Сутрешен блок” по ТВ 7. Аз там играя един готвач. Всъщност се убедих, че популярност най-вече се придобива чрез телевизията. Продължих да се снимам и всъщност станах още по-популярен. Започнаха да ме търсят отвсякъде - от вестници, от радиа... После затихнах така да се каже в Ямболския театър в продължение на 12 години. - Какъв е този моноспектакъл, който сте озаглавили „Монолог на един разгневен мъж”? - Премиерата направих в родния си град Козлодуй на 22 април тази година, но сега нямам време да пътувам. Но най-интересното е, че ми хрумна идеята да издам книга за Георги Парцалев. Вече от три години живея в Стара Загора и тук имам един голям приятел - Антон Тонев, който ме стимулира да я напиша. Оказа се обаче, че издаването е много скъпо, но той не се притесни и ме спонсорира. И така, книгата видя бял свят. Вече има и второ издание. - Известно е, че сте били много, много близки с Парцалев... - Той между другото беше изключително скромен човек. Естествено, радваше се на популярността, но не държеше на това. Той ми споделяше, че му е много приятно, че го имитирам, и даже ми казваше: „Защо не имитираш отсреща касапина, който реже месото, а ме имитираш мен? Значи съм ти направил впечатление, нали?”. Парцалев имаше невероятно чувство за хумор, беше добронамерен и чист. - Интересно как не са ви поканили в предаването „Като две капки вода” при тези изключителни имитаторски възможности?!... - О, не, защото аз не мога да пея добре. Нищо, че имам музикални възможности - свирил съм на саксофон и съм участвал в духовия оркестър на Козлодуй. И даже Тодор Живков, когато беше на откриването на една от ел. централите, още тогава започнах да го имитирам. - Били ли сте преследван заради тези ваши изпълнения? - Никога! Даже имам случаи, в който пред цялото Политбюро на спуснати завеси започвах да имитирам, и после и бай Тошо, и всички се смееха. Питаха ме: „Не те ли е страх?”. А аз с гласа на Тодор Живков им отговарях: „Абе, не ме е страх, защото утре ако ви питат: „Вие смеехте ли се? А, не сте ли се смели? Значи сте били съучастници, да го е*а”. - Как реагираха във вашето семейство на популярността ви? - Аз съм разведен. Имам две прекрасни дъщери, които са вече големи. Нямам още внуци. Живях в Ямбол дълги години с друга жена. А от 6 години съм влюбен в една дама от Стара Загора и в момента живея с нея. - Как се казва дамата на вашето сърце? - Антоанета Петкова. Тя е завършила Институт за културно просветни кадри в Хасково. Между другото, тя ми помага в следващото ми начинание – да напиша къси разкази за живота на един артист, прехранващ се със „свободната практика”. Едно интервю на Александрина РОКАНОВА