Преди пет-шест години Певците в Стремската долина имаше 420 жители и бе едно от най-малките селца в региона. Тогава половината му жители бяха българи, другата половина - роми. В онези години ромите шетаха из градините и дворовете на другата половина от населението и прибираха реколтата - царевица и картофи, домати и пипер, плодовете от овощните градини, орехите.
„Помня, едни ден отивах до гробищата да посетя починалите близки, разказва баба Стоянка Николова, която наближава 80 години. Носех торбичка с храна да раздам за мъртвите. Мина покрай мен една ромка, от ръката ми я грабна и си продължи, сякаш нищо не е станало. Онемях - нито да се карам, нито да викам за помощ. Пред четири-пет години беше. И сега като минавам за гробищата покрай махалата, децата хвърлят камъни, страх ме е да ходя сама там”, споделя още баба Стоянка.”
Днес в селото е мирно и тихо. Сутрин баба Стоянка отива в пенсионерския клуб, където Донка Никова - организаторката на клуба, ще направи чай или кафе. Преди обяд тук идват още десетина нейни приятелки. Мъжете на повечето от тях от години са се преселили на оня свят. Докато си споделят спомените и ежедневието, половината ден е минал.
Те вече не могат да работят в градините, изоставили са ги или са ги дали под аренда на фермери от региона. Два пъти в месеца в клуба носят пенсиите на жителите на Певците. А най-хубавите преживявания от последните им години са екскурзиите, на които ги води кметът на селото Богдан Богданов.
Докато бабите обсъждат живота си на младени и си спомнят за скорошните екскурзии, в махалата кипи живот. Северният вятър подмята парцалите, които висят вместо прозорци и врати. Но като вижда непознати, Златка излиза от къщата - малка кирпичена стаичка в началото на селото.
Студът не пречи - тя е по бял потник с голямо деколте, ръцете са голи. Около нея има три дечица. Казва, че има пет, другите са в стаята, и че самата тя е на 23 години. „
От социалните помощи ги издържам и от детските”, заявява Златка и като разбира, че не сме от социалните и нямаме общо с парите, бързо влиза в къщата с врати от стари черги.
Сега Певците има население от 580 жители, от тях 60-70 са българи, останалите са роми. Всяко момиче тук започва да ражда веднага след като стане жена и продължава, докато може, разказват в селото.
Майка, дъщеря и баба често раждат в една година. А миналата година четири 12-годишни момичета от махалата в Певците станаха майки.
Сутрин през селото минават четири автобуса, които да вземат децата за училище - според възрастта и предпочитанията на по-големите, те учат в Кърнаре, Сопот и Карлово. Има рейс и за децата от забавачницата. На училище ходят общо 30-ина деца.
Напоследък в селото няма кражби, няма скандали и побоища между ромските кланове, споделя кметът Богдан Богданов. Повечето от младите работят като наемни работници при местни фермери. Край Певците земеделски производители от региона отглеждат над 1000 декара рози и поне два пъти повече житни култури.
Има двама млади мъже, които се занимават с животновъдство - отглеждат овце. Те също наемат понякога работници от махалата. Сред ромите има и такива, както и събратята им от Христо Даново и Розино, които си купуват парчета земя и ги засаждат с рози.
Двама-трима от ромите обработват по 20-ина декара розови градини. Други са доволни и на декар-два и се грижат за тях добре. Други мъже от махалата обикалят къщите в селото и предлагат на възрастните хора своите услуги - да прекопаят двора, да нацепят дърва.
Повечето от жените обаче си стоят в кирпичените къщи с многолюдната си челяд.
По време на турското робство землището на селото се е използвало от местния бей за отглеждане на магаретата му, а самото село е било в подножието на Стара планина. Турското име на селото било Ешеклар, което в превод от турски език значи магарета.
Заради магаретата солисти, които „пеели” по цял ден, турците на подбив започнали да наричат селото Ашиклар - Певците. През 30-те години на миналия век, когато официално били преведени турските имена на населените места, селото станало Певците. То е тихо и спокойно място с красиви гледки към Стара планина на север и Средна гора на юг.
Скоро Певците влезе в епизод от българския сериал „Стъклен дом”. Охранителят Ставрев - Красимир Ранков, и екранният му партньор Калин Врачански трябваше да открият какво е кодирано в думата "Певците" в секретен текст. Те разбраха, че това е име на село в Подбалкана.
На екрана се разигра екшън в Певците. „Тук не са снимали филм”, разказват бабите от селото. Те обаче са много горди, че от тяхното село произхожда един от най-добрите български артисти - Васил Банов.
Заминал в София още като младеж, но къщата на баща му си стои в селото. Брат му Васил Банов бе началник на Криминална полиция в Карлово, сега работи във ВМЗ.
Певците си имат и друг любимец от артистичния свят - композитора Петър Радевски. Той си купи къща в селото в края на 90-те години, бе пиар на община Карлово в периода 2003-2005 година.
През това време подари два химна на града - на Карлово и на побратимения американски град Уинчестър, който няма нищо общо с прочутите пушки с това име. „Радевски сам си ремонтира къщата и я направи много хубава, с жена му идват два-три пъти в годината”, разказват местните.
Третият известен артист от Певците е от ромската общност. 52-годишният Иван Георгиев и съпругата му Елена от години живеят в Италия. Той е музикант от естрадния бранш, както сам се представя. Свири на няколко инструмента, но любими са му китарата и клавирът.
Детето им е в Певците при неговите родители, те с Елена си идват няколко пъти в годината. Къщата им е в кирпичената махала, но е нова, с топлоизолация и се забелязва отдалече.
Как ще изглежда Певците след десет години, не е трудно да се прогнозира. Бабите, които всеки ден се събират в пенсионерския клуб, са по на около 80 години. Техните синове и дъщери отдавна са в Карлово, Сопот или някъде другаде.
Част от къщите в селото са празни, някои са обявени за продан. Според състоянието им ги продават между 15 000 и 30 000 лева. Още преди години по-заможни роми си купиха къщи в селото и изоставиха кирпичената махала. Други от тях, които се сдобият с пари, също оглеждат имоти в селото. /Марица.бг
