Поздравявам всички свободолюбиви читатели, които оценяват холандската победа на европейските ценности срещу евразийското мракобесие, с изпълнението на Radar Love на холанската група Golden Earring.
https://www.youtube.com/watch?v=Zf53Pg2AkdY
За автора на тези развълнувани думи това парче е откровение от времето на отнетата му за две години свобода в една сливенска казарма ( 1973-1975 г. ).
Неизвестен за мен “диджей” много често озвучаваше с това парче сутрешния крос на цял полк войници, които по тъмно ( “униформа- голи до кръста”, гласеше заповедта през по-голямата част от годината) тичахме в ритъма на парчето, което дори не познавахме от “цивилизацията”. Било е хит за своето време от същата тази 1973 г. , когато в края на март ме остригаха и подгониха в стадото на казармената еднаквост.
Кой , как и защо пускаше по високоговорителите холандския хит, придобил световна известност ( вместо някой съветски марш ) , за да озвучава стандартните сутрешни 3 километра бягане на цял полк войници в НРБ, не знам.
Апропо, в същата тази казарма, поради недоглеждане на цензурата, се запознах за първи път и с наличния в библиотеката автор Александър Солженицин чрез издадената на български в момент на кратко размекване негова книга “Един ден на Иван Денисович”. Трябваше ми многократно връщане в текста назад, за да се уверя, че той описва концлагер в Съветския съюз, а не някъде там при фашистите.
Но това е почти друга тема.
Share on Facebook
