Някои мачове белязват по особен начин съзнанието на футболния запалянко и предизвикват истинска буря от положителни емоции. Те са от тези двубои, които влизат в графата на „златните сблъсъци“, оставащи завинаги в историята на даден клуб. Неимоверно за феновете на Левски такава е срещата реванш от осминафиналите за Купата на УЕФА срещу Удинезе. Предложила полярни емоции и увенчана с красив край, тя си остава сред емблематичните класики на „синия“ тим. Преди точно 11 години на 16 март левскарите се готвеха за поредния си двубой във втория по престиж европейски клубен турнир на Стария континент. След като бяха преминали успешно през шестнадесетинафиналите и бяха елиминирали Артмедия, жребият противопостави тима, воден от Станимир Стоилов на италианския Удинезе. Настроенията бяха донякъде скептични, а съдбата бе отредила на Левски гостуване в първата среща и домакинство в ответния двубой. На 9 март 2006-а „сините“ направиха визита на италианския си опонент. Подкрепени от солидна агитка, софиянци показаха стабилна игра и си тръгнаха с нулево реми от град Удине. Така всичко щеше да се решава в реванша, след седмица… В трепетно за „сините“ фенове очакване, настъпи денят на големия дуел. Още от ранния следобед на 16 март в столицата, около Националния стадион „Васил Левски“ започнаха да се тълпят привърженици на Левски. Настъпващата пролет и галещото слънце способстваха в още по-голяма степен за доброто настроение, а когато денят постепенно отстъпваше място на вечерта, трибуните започнаха да се пълнят. Около 40 000 заеха местата си на „Васил Левски“ и огласиха пространството с мощните си скандирания. Двата състава бяха на терена и точно в 18.30 часа Стивън Бенет от Англия даде първия съдийски сигнал. Италианците упражниха натиск в първите минути, а в 22-ата поведоха. След изпълнение на фаул отдясно, Роберто Баронио центрира, а момчетата на Мъри опитаха да се изтеглят и да направят изкуствена засада. Ричард Еромоигбе обаче не разбра идеята на колегите си и Фернандо Тисоне вкара топката във вратата на Георги Петков, която бе пред Сектор Б. „Сините“ имаха великолепна възможност за изравняване в последната минута на редовното време на първата част. Димитър Телкийски направи страхотен пробив, след което топката попадна в Христо Йовов, който се отчете с уникален пропуск. От отлична позиция (от около 5 метра) Бижутера шутира силно и прати топката високо над напречната греда, а след срещата в типичния си стил заявил на съотборниците си: „Момчета, изпуснах само за да ви вдигна“. Развоят на мача доведе до униние сред феновете. На почивката на стадиона настроението бе минорно. На фона на мрачната атмосфера на електронното табло блесна надпис: „Нина, обичам те, ще се омъжиш ли за мен?“. Двама млади влюбени хора, наблюдаващи двубоя от Сектор В, поставиха началото красивата си съвместна приказка и като че ли зададоха тон „синята“ приказка да продължи. След подновяването на играта през втората част левскарите сякаш бяха преобразени, а публиката не спря да пее. Възпитаниците на Мъри нямаха какво да губят, а в 52-ата минута поставиха началото на грандиозния си обрат. След изпълнение на корнер отдясно на вратата на Морган де Санктис, топката бе изчистена. Левски обаче овладя отново чрез Станислав Ангелов. Той комбинира с Лусио Вагнер, който пое отляво и пусна пас към Седрик Бардон. Французинът центрира в наказателното поле, Игор Томашич пропусна, а Фаусто Росини изчисти лошо. Топката попадна право в краката на Даниел Боримиров, който опъна мрежата на гостите за 1:1. Стадионът изригна. Психическото предимство бе на страната на „сините“. Окрилени, играчите от състава от „Георги Аспарухов“ се впуснаха в търсене на втори гол. И той не закъсня. В 63-ата минута обратът бе факт. Левски получи право да изпълни фаул. Топката бе заложена фронтално на вратата, а зад нея застана Христо Йовов. Домакините разиграха заучено, като Йовов пусна наляво към Лусио Вагнер. Той центрира в пеналта, а Игор Томашич се извиси над всички с глава насочи топката в долния ляв ъгъл на вратата на Де Санктис. Феновете бяха в екстаз, а всички на терена прегръщаха хърватския бранител. Този, за когото цяла седмица се писа, че има шанс да пропусне мача заради контузия и който игра на инжекции, за да изживее една от най-лудите си вечери и за да короняса Левски, както отбеляза и CNN. Така Удинезе бе поставен в шах, а до края  „сините“ успяха да удържат аванса си. В 93-ата минута съдията Бенет даде последния съдийски сигнал, а феновете по трибуните запалиха „факлите“ на победата. На пистата, за да се влее в синия празник бе и шефът на клуба Наско Сираков. Една от емблематичните фигури в историята на Левски не бе изгледал целия мач. След като италианците повели, явно напрежението дошло в повече на нападателя и той отишъл на играе баскетбол в залата на Националния стадион. „Това е велик ден за нашия клуб. Не вярвах, че можем да елиминираме италианския отбор, ако той ни поведе. Тези хора, които бяха по трибуните обаче, заслужаваха да си тръгнат радостни и момчетата сториха и невъзможното“, заяви Сираков след паметната битка. Същевременно архитектът на този дрийм тийм на Левски – Мъри Стоилов - не изневери умереността си и след емоционалните 93 минути на „Васил Левски“: „През първата част допуснахме фатална грешка и бяхме наказание. Но щом можем вече да обръщаме италиански отбори, значи сме израснали. Общо взето си поделихме по едно полувреме“. Победата на Левски над Удинезе си остава една от най-вълнуващите в новата история на вековния тим. И до днес „сините“ запалянковци си спомнят с благодарност и носталгия за фантастичната мартенска вечер, когато отбор и публика бяха едно цяло и изживяваха един незабравим миг. Повече от час след края на двубоя между българи и италианци хората стояха на стадиона. Сякаш не искаха да пуснат хубавото усещане да си тръгне, а по традиция последната обиколка на победителите направи сам капитанът Елин Топузаков. Левски – Удинезе 2:1, среща реванш от осминафиналите на Купата на УЕФА
Национален стадион „Васил Левски“
0:1 – Фернандо Тисоне (22‘)
1:1 – Данил Боримиров (52‘)
2:1 – Игор Томашич (63‘) Състави: Левски: 1. Георги Петков, 25. Лусио Вагнер, 4.  Елин Топузаков, 20. Станислав Ангелов, 6. Ричард Еромоигбе, 7. Даниел Боримиров, 10. Христо Йовов (78‘ - 77. Милан Коприваров), 27. Седрик Бардон (85‘ - 13. Асен Букарев), 21. Димитър Телкийски, 28. Емил Ангелов (46‘ - 17. Валери Домовчийски) Старши-треньор: Станимир Стоилов Удинезе: 1. Морган де Санктис, 2 Кристиян Спата, 4. Валерио Бертото, 8. Жозе Видигал (73‘ - 31. Пауло Барето), 16. Фернандо Тисоне, 20. Фаусто Росини, 25. Пиермарио Морозини, 26. Мирко Пиери (89’ - 42. Армелино Осо), 33. Флавио Лазари, 39. Жуарес де Соуса, 88. Роберто Баронио (57‘ – 5. Кристиян Ободо) Старши-треньор: Лорис Доминисини
Коментирай