В едно от предградията на Париж - Сюрен още се носят легенди за 9-годишния Н'Голо Канте. Канте стартира футболната си кариера в аматьорския клуб Сюрен, който в момента играе в девета дивизия на Франция. Колкото и изумително да звучи, в момента, гласеният за най-добър играч във Висшата лига Канте, играеше там допреди само шест години. Точно шест години са му нужни да измине дългият път от 9-а дивизия до най-силното първенство в Европа. Французинът има шанс да стане първият футболист от 24 години насам, който печели Висшата лига два поредни пъти, с два различни отбора. Последният направил това е Ерик Кантона през 1993 година. "Когато за първи път дойде при нас, той бе наполовината на другите. Изключително дребен. Беше дребен, но когато започнеше да играе им скриваше шапките. Той винаги играеше с по-големи от него. Беше наполовина на размерите и килограмите им, но играеше по-добре от тях.", споделя тогавашният му треньор Пиер Вил. В клуба имат снимка на млад отбор, който празнува трофей. На нея се виждат тийнейджъри започнали да възмажават, а до тях надниква едно малко момче - Н'Голо Канте. А трофеят е негов. Той тъкмо го е спечелил, ставайки "Играч на турнира". Той обаче е толкова дребен, че изобщо не успява да се добере до него, докато съотборниците му ликуват. "Казвах му: Представи си, че имаш химически разтвор, който е просто инертен. Добавяш нещо към него и то променя цвета си и се трансформира. Същото е и с твоята игра. Започваш да играеш с другите и те се раздават, защото егото им е голямо и се трансформират". Той е необикновен. Учтив, но въпреки това събира съблекланята около себе си. Не говори много и е дискретен.", разказва още секретарят. "Има огромня връзка с неговия стил на игра и вродената му интелигентност. Той вижда нещата много бързо. Трябва да си много умен и фокусиран, за да можеш да анализираш ситуацията бързо и да намериш пролуки. Той вижда нещата и взема правилно решение в 99 случая от 100.", добавя Вил. Родителите на Канте пристигат в Париж от Мали през 1980 година, а той израства на 2 километра от игрището на Сюрен. Семейството му до ден днешен живее в онзи малък апартамент, в който е трудно да си представиж, как се събират 8 братя и сестри. Семейство Канте е голяма част от общността там. Една от сестрите на футболиста играе за младежкия отбор на Сюрен, също като 19 годишният му брат. Не само външният вид на Канте е направил впечатление на треньорите. Неговият характер също. И колко трудно е да го накараш да говори. "Никога не знаехме дали ни слуша и дали ни е разбрал, защото той просто не казваше нищо. Ние му говорехме. Треньорите му казваха нещо, даваха му съвети, а той ни гледаше така, че не разбирахме дали е разбрал и дума от казаното. С времето обаче разбирахме, че той използва всички наши съвети.", казва още Вил. Не всички обаче са били толкова развълнувани от неговия талант, колкото Сюрен. На "Парк де Пренс", домът на Пари Сен Жермен, например, не били никак впечатлени от него.
"Не само ПСЖ. Той беше оценяван няколко пъти, когато беше на 14-15 години. Аз го заведох там, а други хора го пратиха в други отбори. Мина през Лориен, Рен, отбори в първа дивизия, Сошо и други. И всички казваха едно и също: "Имаме и други добри колкото него.", разказва секретарят на Сюрен. "Той все още беше много дребен. А във Франция винаги търсим сила, мощ. Те казваха, че той не е готов, а той си мислеше: "Добре. Ако наистина не съм на тяхното ниво, е нормално да не ме вземат". Скаутите не можеха да видят истинските му качества, защото той просто играеше нормалната си игра. Не блестеше." Дори и нещо да го е притеснявало, Канте не го е показвал. Но мениджърът му в Булон Жорже Турне, смята, че това му е помогнало да стане невероятният играч, който е в момента.
"Той беше отхвърлян няколко пъти, но той продължи. Сигурен съм, че му е било трудно, въпреки че никога не каза нищо. Но той беше наистина всеотдаен на терена.", казва Турне.
Той преминава в Булон на 19, но там не жъне голям успех. Французинът е резерва във втородивизионен клуб, готов да изпадне в трета дивизия. И всъщност, Канте става титляр именно, когато отива в трета лига. Начинът по който се придвижва из града, е поредното доказателство за това колко скромен е той. "Когато го видях да идва с детски скутер на тренировки, виждах, че го е срам, но той така и не се оплака. Когато съотборниците му го видеха, му казваха: "Н'Голо, ние можем да те вземем. Къде живееш. И организираха цяла група, която да го вземе от вкъщи.", разказва още мениджърът. Ефективността му в Булон го праща в редиците на Каен във втора дизивия, а скутерът се оказва неподходящ. "Мечтата му беше да има Рено Клио. Филип Флавие му казваше: "Ако мисиш да пътуваш, за да виждаш родителите си, не ти трябва Клио. Защо не вземеш нещо по-добро?". И му взе Рено Меган, втора ръка.", разказва Вил. Каен печели промоция в Лига 1, а Канте започва да получава заслуженото внимание.  "Когато за първи път медии дойдоха в Каен, за да пишат за него той попита: "За какво е всичко това. Не съм направил нищо все още. Защо не се върнат след шест месеца например?", и отказа да даде интервю.", казва още той. В Челси, нещата не са много по-различни, той подобри още повече представянето си, но не и колата си. В момента той кара бял Мини Купър, а Вил се присмива на цялата ситуация: "А какво карат съотборниците му, с техните заплати от 500 000 евро на седмица? Ферари, Ламборгини и Ролс Ройс.". Коментирай