Душевно състояние на бившия болшевишки лидер се утежнява от физическата му немощ след опитите за покушение над него. През 1918 г. срещу Ленин са изстреляни два куршума, той оцелява, но е тежко ранен – първият куршум уцелва ръката му, а вторият челюстта и врата му.
През март 1922 г. лекари предписват лечение за хронична умора и главоболие на руския политик. Май месец същата година той претърпява първия си инсулт, след което дясната част на тялото му става трудноподвижна и губи говора си за няколко седмици, разказва vesti.bg.До юни е стабилизиран, а август вече се завръща към дейността си. През декември претърпява втори инсулт и този път дясната му част е частично парализирана. Поради тази причина се оттегля от активното си участие в политическите дейности.
На 10 март 1923 г. лидера получава трети инсулт, който напълно го събаря физичиески – той изгубва говора си и приключва своята политическа кариера. Въпреки че е ням и прикован на легло, той остава лидер на Комунистическата партия до смъртта си.
край Москва. След смъртта му, той е балсамиран и поставен в мавзолей на Червения площад. Оттогава тялото му се намира там, освен в период от четири години по време на Втората световна война, когато е преместено в Сибир.
Освен официалната диагноза, че смъртта е причинена от претърпените инсулти, дълго се говори, че за смъртта на Ленин е допринесъл и сифилисът, който е хванал от парижка проститутка. Тази теория е подкрепяна от мнозина, дори през 2004 г. в научното списание „The European Journal of Neurology“ е публикувана „ретроспективна диагноза“, която засилва подозренията.
