ъвсем скоро вратарят Джо Харт ще финализира своето преминаване от Манчестър Сити в Торино, с което ще се превърне в един от значителния брой британски играчи, оставили следа в калчото. Трансферът на Харт подтикна английския медиен гигант „Скай Спортс“ да се върне назад във футболната история и да погледне към калчото през очите на някои от островитяните. Харт ще е първият британски вратар, който ще вкуси от живота в Серия А, с което историческият му статут е гарантиран. Традицията британци да играят на Апенините е отколешна, като първите подобни фигури са Джеймс Ричардсън Спенсли и Уили Гарбът, които се състезават за Дженоа. През 50-те години на миналия век Джон Чарлс става футболна икона заради изявите си за Ювентус, докато в началото на 60-те Джими Грийвс и Денис Лоу също стават част от магията на калчото. През 80-те години следва нова голяма вълна на британски играчи към Италия, като впечатление правят имената на Рей Уилкинс, Тревър Франсис и Греъм Сунес. По-късно идват годините на Иън Ръш, Дейвид Плат и Пол Гаскойн. Най-скорошните попълнения в тази насока бяха Дейвид Бекъм, който постигна много с екипа на Милан, и Ашли Коул, който изкара 2 сезона в Рома. Какво може да научи Харт от своите предшественици? Ето какво си спомнят част от тях: Рей Уилкинс (Милан)
„Трябва да се грижиш за себе си, при това доста. Мисля, че 27 години беше добра възраст да отида там, защото имах целия опит на планетата, след като вече бях играл около 50 пъти за родината си. Не отивах на място, което беше напълно ново за мен, вместо това получих изживяване, на което се насладих.“ Иън Ръш (Ювентус)
„Без съмнение бих препоръчал този опит на всеки млад футболист. Беше най-доброто, което ми се е случвало. Хората казват, че годината ми в Ювентус е била разочароваща, но не беше така. Бях голмайстор на Ювентус, научих толкова много за футбола, за културата в Италия. Наистина, това беше най-хубавото, което ми се бе случвало.“ Тревър Франсис (Сампдория и Аталанта)
„След като вече веднъж беше в Италия с Ювентус, Лиъм Брейди можеше да говори езика, а това ми помогна. Лиъм се премести след 2 години и аз поех ролята му по отношение на Греъм Суес. Хубаво е като чужденец там да имаш човек, с който може да говориш на английски.“ Гордън Кауънс (Бари)
„Когато кацнахме на летището, там имаше около 5 хиляди привърженици на Бари. Беше лудница. Не можехме да минем през летището, защото имаше хора, които ни прегръщаха и целуваха. Беше наистина голям шок колко много значеше за тези хора, че преминаваме в техния клуб.“ Лий Шарп (Сампдория)
„Обожавам този период. И градът, и тренировъчното игрище бяха фантастични. Няколко месеца живях в апартамент, за съжаление не много от моите съотборници говореха английски. Езиковата бариера беше известен проблем.“ Лутър Блисет (Милан)
„Не съжалявам по какъвто и да е повод, че отидох в Италия. При никакво положение. Това е отлично за футболното ти образование, страхотно изживяване е и каквото и да ти се случи, ще се поучих от него и ще се върнеш като по-силен човек. Ще стигнеш до своите изводи, без значение дали нещата вървят добре или зле.“ Коментирай