Димитър Кудоглу не е пловдивчанин. Напук на местния патриотизъм обаче, той е  направил за града много повече, от всеки местен. Как му се отблагодарили за това  потомците? За начало, национализирали една от знаковите му сгради - прочутия Дом на  благотворителността и народното здраве. През годините на соца прекратили дейността му,  а след това и съборили този уникален архитектурен паметник. За да разширят на негово  място сградата на пощата. Днес тази знакова къща може да се види само върху поизбелели  ретро снимки. Тютюневият склад на Кудоглу пък е най-красивият в града. Част от  авсамбъла по “Иван Вазов”, продаван и препродаван, днес той е в частни ръце и пустее.  Кои са къщите на Кудоглу и какво разказват за тях архивите?

Димитър Кудоглу (Кудооглу) е най-големият български дарител от XХ век.  Емблематичният търговец на тютюн е роден на 21 август 1862 г. в с. Малко Габрово,  Ксантийско. През 1903 г. се заселва в Дрезден, Германия. През 1917 г. открива в Пловдив  безплатна трапезария за бедни. Само за няколко години през 20-те години на ХХ в. дарява 42 милиона златни лева за изхранване и лечение на бедни, болни, военнопленници, бежанци. През 1927 г. създава  прочутия Дом на благотворителността, чийто правилник гласи - “никой не може да бъде  върнат”. Но благотворитената му мисия започва години преди това. “С лични средства  през 1908-1909 г. приспособява своя сграда в родното си село за амбулатория и аптека”,  четем в документи от архива на Недко Каблешков. През 2010 г. неговата внучка,  пловдивският историк Райна Каблешкова дари на библиотека “Иван Вазов” три  изключително ценни архивни документа - Протоколна книга, Книга на посетителите на  дома и Златна книга на благотворителите. Те разкриват дейността на Дома на  благотворителността и народното здраве “Димитър Кудоглу” в Пловдив. Ето още няколко  любопитни факта от книгата: “Подарява бащината си къща за училище. През Първата  световна война открива  вПловдив 11 трапезарии
за нуждаещите се. Дава щедро лептата си на инвалиди, на старопиталища, на  благотворителни, културни, просветни, спортни юношески дружества, на комисии и  комитети, на църкви, манастири, на студенти, ученици, на бедни и болни. Изразходваните  от него средства надхвърлят 3 милиона лева”. Венецът в неговата дарителска дейност е  създадената на 1 декември 1926 г. фондация Дом на благотворителността и народното  здраве “Димитър Петров Кудоглу”. “Дарението се състои от четириетажна масивна сграда  в центъра на Пловдив, струваща 5 милиона лева и два тютюневи склада на ул. “Иван  Вазов” на стойност 15 милиона лева, като наема от 800 000 лв. се внася ежегодно за  издръжка на Дома”. Интересното е, че наред с медицинските отдели,  в Дома е организирана и Библиотека.
Тя разполага с местна и чуждестранна литература и списания. Колкото до “Златната книга  на благодетелите на дома”, в нея със златни букви е записан само Пловдивският окръжен  съвет, който прави крупно дарение от 160 000 лв. По-късно към тази сума прибавя още  250 000 лв., за да открие, мебелира и обзаведе противобясна станция към дома.  Димитър Кудоглу е бил собственик и на най-красивият тютюнев склад в града. Днес той  може да се види точно на ъгъла на ул. “Кап. Андреев” и “Ив. Вазов”. Много години този  тютюнев склад стои изоставен, рушащ се,  с опадали мазилки и изпочупени стъкла. Керемидено-жълтата сграда е с гипсови  орнаменти и арки. Точно под козирката на покрива, на две места са изписани с гипс  инициалите на Кудоглу. А под третата арка има гипсов барелеф на неизвестно божество.  Цялата постройка е опасана с метални заграждения, а малкият двор е потънал в бурени.  Преди време складът беше закупен от италианска фирма. Започнати припомнят как през  2008 г. в общественото пространство се появиха проекти, които го трансформираха в  “Търговски център с офисна и жилищна част” по инициатива на инвеститора - фирма  “Р.И.П.А” ООД. Бляскавите идеи обаче си останаха на хартия. Последвалата криза  вероятно отказа италианските предприемачи и те решиха да не рискуват с начинанието.  От местната администрация потвърдиха, че до 2013 г. складът се е водил собственост на  “Р.И.П.А” ООД. Дали е променил собствеността си на този етап обаче не се знае.


Експертът:

Днес тютюневите складове не изпълняват  предишното си предназначение и съдбата им е  добър пример за липсата на посока в развитието на града, разсъждава арх. Мария  Стоянова. “Реалността е, че местоположението им е много добро - в самия център, в  непосредствена близост до ж.п. гарата и две от автогарите на Пловдив. Затова те биха  били наистина страхотен декор за функции, свързани с изкуството. Съвременният  постмодерен вкус обожава такива препратки към отминали времена, преплетени с новото.  За съжаление голяма част от нашите тютюневи складове са в окаяно и опасно състояние.  Някои от тях са все още позапазени, други вече преустроени според идеите на новите  собственици. Но това все още не решава въпросът с тяхното бъдеще”. Преди време арх.  Стоянова направи мащабно проучване по темата “Тютюневите складове на Пловдив”. То  предизвика доста положителни реакции в гилдията, при представянето му в едно от  изданията на инициативата “Беседка за града”.

Любопитно

Тютюневите складове в Пловдив, въпреки, че са промишлени сгради свързани с  обработката на тютюн, имат характерен архитектурен образ, оформящ цял един квартал  на града.
С проектирането им са свързани имената на най-добрите пловдивски архитекти  от миналия век - арх. Камен Петков,  арх. Васил Търпоманов и арх. Димитър Попов-Професора и неслучайно те се съревновават с европейските образци на подобни сгради от  този период. Складовете са с масивни обеми, с добра пропорция и с интересно оформени  фасади, които понякога са много богато декорирани. Пример за това са богатите флорални  мотиви по складовете на Димитър Кудоглу. Вътре сградите са просторни, с оформени  големи отворени пространства, повечето с дървени конструкции на горните етажи. Тютюневите складове показват  добрия усет на техните създатели за мащаб в градското  пространство.

По света
Днес по света се търсят по-интелигентни начини за адаптацията и повторното използване  на съществуващия сграден фонд. Особено в индустриалните зони. Подобни фабрики,  складове и докове често са съвършени за алтернативни приложения, тъй като са изградени  и грандиозни по мащаб. Тези бивши “храмове за индустрията” приемат нови роли, като  места за култура, жилища за артисти и креативни хора, сгради, обслужващи бизнеса и  градския начин на живот. Важно при адаптирането им е да се разбере кое е възможно да  се спаси и кое да се промени, така че сградата да отговаря на съвременните стандарти за  безопасност, достъпност и устойчивост. Един добър пример в тази посока е Аrtlab Арт- Лаб Тютюнев склад в Хайделберг.

Източник: в-к Марица, 2014 г.