Атаката в Ница през погледа на свидетели:
"Живея във Франция от 25 години. Отидохме да гледаме зарята за празника. Приятелката ми сграбчи ръката ми и започнахме да тичаме с останалите. Музиката беше шумна, не знаехме какво става. Знаехме само, че трябва да тичаме за живота си.", са думите на Пол Ди Лейн пред Си ен Ен.
Колин Сривастава пред Би Би Си: "Бяхме седнали в стария град. Видях хора да бягат. Имаше паника в очите им. Опитах се да ги попитам какво става и един човек ми отговори - „Трябва да тръгваш. Полицията каза да бягаме“. Тръгнахме в същата посока, в която се движеше тълпата. По-късно от новините разбрах какво става."
Грейс Ан-Мороу пред Би Би Си: "На връщане от разходка по крайбрежната улица видяхме огромно множество от тичащи хора. Паника заля града. Оглеждах се за чичо ми. Бяхме се разделили малко преди това. Цареше хаос. Хората крещяха. Децата плачеха. Не разбирам много френски, чувах само как повтарят „суси,“ „суси“ от suicide."
"Тъкмо се върнах от сватбата на мой приятел в Далас, за да празнувам Деня на Бастилията. Чух пукот. Мислех, че са фойерверки и изведнъж хората започнаха да тичат в обратната посока и да крещят на френски. Тъжно е, когато два пъти за една седмица ми се наложи да отбележа във Facebook, че съм жива", споделя Кристен Кроуч пред Си Ен Ен.
Доминик Молин също пред Си Ен Ен разказва: "Бяхме на балкона в хотелската стая със съпруга ми Тони. 14-годишният ни син беше с нас. Инстинктивно го сграбчих. Исках да бъда неговият щит, да го предпазя от това, което се случваше на улицата. Децата не бива да виждат подобни неща. Всичко продължи няколко минути и след това притихна. Последва тишина, а след това писъци и плач."
Вижте и видеото на Bulgaria ON AIR:
