Много преди искрата на познанието да блесне в Египет и Месопотамия, в земите ни процъфтява една уникална цивилизация. По отношение на металообработване, строеж на градове и създаване на писменост, нашите деди изпреварват останалите хора с дълги векове. Още през V-то хилядолетие преди Христа в Тракия се наблюдава разслоение на обществото и дори поява на царска власт. Съдим за това по златните диадеми (корони), нагръдници и жезли на погребаните благородници.

С пълно право може да се каже, че от средите на предците ни са се издигнали не само първите царе на еворепйския континент, но дори и в целия свят.

Не разполагаме с данни за това дали властта се е наследявала, или пък водачите са се избирали въз основа на воинските им качества. Възможно е най-ранните царе да са били ковачи, хора запознати с тайните на металите, а и разполагащи с голяма физическа сила. Тя е нужна както за изкопаването на рудата, така и за обработката на медта и златото.

Комбинацията от едър ръст и притежаване на ценни знания със сигурност би дала особен статут на този, за когото са типични тези качества. Не е никак чудно, че на такива хора се е гледало с особено уважение и, че на тях се е давала власт. Силните и умни индивиди са в състояние да вземат бързо важни решения. В древността, а дори и в наше време съдбата на народа зависи от това дали управляващите са в състояние да вземат адекватни мерки при появата на някаква опасност. Фактически първите царе са получили короната си благодарение на своите заслуги към обществото, в което са живеели.

Макар през V-то хилядолетие преди Христа единствено и само в Тракия да има погребения с царски атрибути, учените понякога покриват истината с мъгливи твърдения. Едно от тях е, че древната дума за цар срещаща се под вариантите : reza, rex, rix, rega, raja...е индо-европейска. Никой няма смелостта да изкаже дори и предположение, че тази титла е принадлежала по начало на дедите ни, а те са я разпространили сред множество други народи. Напомням, че преди повече от 6500 години само в нашите земи съществува ясно разслоение на обществото и дори царска власт. В Тракия цивилизацията по-това време (Медно-Каменната епоха) е най-високо развитата.

Освен това ние разполагаме с твърдения за древнобалканско влияние върху индийци, латини и келти (те от своя страна повлияват германите). Луций Ариан твърди в една от своите работи, че тракиеца Дионис е създателя на индийската култура и религия. Плутарх разказва за това, че (трако)пелазгите покорили по-голямата част от обитавания свят и наложили своята власт над много народи. На тях се приписва дори основаването на Рим....Иполит разказва, че религията на келтските друиди е основана на учението на тракиеца Залмоксис.

Защо да е трудно да приемем, че по времето когато дедите ни са били единни и не са позволявали на никой да ги дели, те са били в състояния да покорят и повлияят останалите народи на Европа? Защо да не приемем, че reza, rex, rix, rega, raja... са само варианти на една древна тракийска титла?

Тя е документирана за първи път на плочица с Линеар А (НТ13)- ХVІІІ-ти век преди Христа. По време на Троянската Война титлата рез(а) е била ползвана дори за име. Става дума за възвеличения в омировата Илиада цар Резос...

Най-важното е, че рез(а) има смисъл на български език. Значението й е блестящ, сияен, светъл и идва от диал. прилагателно брез – бял, светъл. По същия начин ведическата дума raja-цар, благородник е свързана с braj- сияя, светя. Въпрос на време е това да бъде признато от езиковедите, въпрос на време е да бъде призната и ролята на дедите ни в световната история...

От предците си има какво да научим. Умеeли са да съжителстват в единство и любов. Умеeли са да разпознават вредните елементи в обществото и са били в състояние да се предпазят от тях. Макар да се живели в далечното минало, нашите предшественици траките са били будни хора. Не са поверявали съдбата си на случайни хора, а са търсели най-умните и най-силните. Голяма част от днешните ни беди се дължи на апатията ни, на погрешното мислене, че от нашия избор не зависи нищо. А това не е така, трябва само да избираме мъдро и след като вече сме избрали свой водач, да не се отпускаме, а постоянно да следим дали той работи в наш интерес. Важно е също всекидневно да работим за собственото си развитие и осъвършенстване. Водача сам по себе си не може да управлява ефикасно, ако хората му оставят всичко на произвола на съдбата. Държава се гради с общи усилия, общество се пази с общи усилия, а спойката е любовта.