- Да. И преди и по време на състезанието. Бях решила, че ще се боря за най-доброто, пък каквото стане. - Опитът на Рут Бейтиа ли беше решаващ в това състезание?
- Не мисля така. Може би грешката беше в мен, че не скочих 198 см. Наистина опитите ми бяха много хубави, но бяха неуспешни. Така че не мога да обвинявам някой, че е скочил и затова имам сребърен медал. - Каква е разликата между предишните две европейски първенства и сега?
- Всичко е разлино. Различна съм на 100%. Скокът ми е различен, мисленето ми е различно, отношението ми към скока на височина е различно. Всеки път, когато се видим на голямо първенство плача, сега не плача. Мисля, че и това е доста показателно. - Има ли повече увереност в теб?
- Да, защото знам какво искам и как да да го постигна. - Тренираш в Холандия. Чувстваше ли се като у дома си тук и беше ли предимство за теб?
- Не бих казала. Всъщност, бях много повече стресирана, защото дойдоха много приятели да ме гледат и да ме подкрепят. И всички те искаха от мен да взема медал и затова бях доста притеснена. Но в крайна сметка устоях на стреса и мсиля, че проведох едно хубаво състезание. - Майка ти Валя Демиерва е тук като част от отбора, Мариян – твоят приятел е тук. Какво ти казаха те преди състезанието?
- Преди състезанието – нищо (смее се). Като цяло гледам да се концентрирам, много да не разговарям. Оставям хубавите моменти за след състезанието. - Ще бъде ли този медал стъпка за по-високи скокове?
- О, да. Определено. Коментирай