В новия документален филм, посветен на състава на Барселона Б от периода между 2008 и 2011 година, Луис Енрике разкри интересни подробности за първите си стъпки в треньорското поприще. Въпреки че периодът му начело на тима бе увенчан с исторически успехи, специалистът признава, че в началото е допуснал немалко грешки.

Каталунският телевизионен канал „Бетеве“ излъчи документалната лента „Tocats per Lucho“, проследяваща престоя на настоящия наставник на ПСЖ на пейката на дублиращия тим на „блаугранас“. Тогава той пое щафетата от Пеп Гуардиола, който бе назначен начело на представителния тим. Според местните медии Енрике успява да изгради „най-добрия отбор на Барса Б в историята“, като под негово ръководство израстват бъдещи звезди като Тиаго Алкантара, Сержи Роберто, Марк Бартра, Мартин Монтоя, Нолито, Ориол Ромеу и Джонатан Сориано.

Няколко от бившите играчи споделят спомените си за изтощителните изисквания на бившия футболист на Реал Мадрид и Барселона. „Каза ми, че ако искам да стана професионален играч, трябва незабавно да започна да свалям килограми“, спомня си бившият офанзивен играч на Манчестър Сити и Севиля Нолито. „По време на лятната подготовка тичахме невероятно много“, допълва бившият защитник на Майорка и Селта Виго Андреу Фонтас.

„Направих доста глупости“, признава Енрике. „Едва не ги убих от тичане. Взех положителното от специалистите, с които бях работил, като Луис ван Гаал беше моят най-голям пример. Казвах си: ‚Те ще летят! И след като нищо не разбирам, поне нека да тичат!‘.“

Тежките тренировки бързо дават резултат. След като завършва на пето място в първия сезон на астуриеца, Барса Б печели промоция във втора испанска дивизия във втората му година начело. През кампанията 2010/2011 дубълът изравнява най-доброто постижение в клубната си история, завършвайки на трето място във втория ешелон със 71 точки.

Тези три години дават мощен тласък на кариерата на Луис Енрике. През 2011 година той застава начело на Рома, преминава през Селта, а след това навлиза в световния елит с първия тим на Барселона (2014–2017), с който завоюва девет трофея, включително Шампионската лига през 2015 година. След престой начело на националния отбор на Испания (2018–2022), специалистът продължи да трупа отличия с ПСЖ от 2023 година насам, записвайки 13 трофея, сред които два поредни триумфа в Шампионската лига през 2025 и 2026 година – първите в клубната история на парижани.

Въпреки забележителните си успехи в лентата наставникът признава, че първоначално не е виждал треньорството като свое призвание. „Дори докато бях футболист, никога не съм планирал да ставам треньор“, споделя той. „Говорехме си с колегите да изкараме лицензите, но нямах за цел да се занимавам с това професионално.“

Първите му месеци на пейката дори го поставят пред сериозни съмнения: „Пристигаш с огромен ентусиазъм, но и със сериозна доза незнание“, споделя с усмивка испанецът. „По време на предсезонните лагери бях на крачка да се откажа. Обичам състезанието, а изведнъж трябваше да контролирам всичко в обстановка, в която не контролирах абсолютно нищо. Спомням си една нощ, в която бях решил да захвърля всичко. В осем часа сутринта обаче промених решението си и си казах: ‚Продължавам, няма да се предам‘.“

Следвай ни: