Развръзката от изминалия сезон продължава да бъде отворена рана за Игли Таре, след като воденият от него проект в Милан изпусна наглед сигурно класиране за Шампионската лига. В интервю за предаването Sky Calcio Unplugged бившият спортен директор на „росонерите“ коментира преживяното на „Сан Сиро“, отношенията си с клубната управа и причините за драматичния срив в края на миналата кампания.
„Болката от това, че не се класирахме за Шампионската лига, все още е огромна. Още от първия си ден в Милан подложих всичко на преоценка. Относно целите – ако идваш тук просто за да влезеш в ШЛ, значи не разбираш мащаба на този клуб. Милан има различна история: това е най-титулуваният отбор в Италия и вторият по значимост в света след Реал Мадрид“, заяви Таре.
Раздялата и липсата на търпение
Таре изрази съжаление за липсата на време от страна на ръководството: „Голямото ми разочарование е, че хората начело на клуба не разбраха, че на процесите трябва да се даде време – нещо, което правят в момента. Нужни са няколко трансферни прозореца, за да изградиш състав, способен да побеждава. В началото отговорността веднага падна върху това да се сглоби целият пъзел. Загубата във финала за Купата на Италия от предходния сезон бе оставила сериозни белези и не знаехме откъде да започнем. Въпреки това през лятото свършихме отлична работа – реализирахме скъпи продажби и доведохме десет нови футболисти. Нужно е време за интеграция, възприемане на философията и изграждане на гладен за успехи колектив.“
Относно спада във формата в края на миналия сезон Таре обясни: „До март и началото на април бяхме отбор с трудности, но твърдо държахме първото или второто място. В последните десет кръга настъпи психически срив, породен от странични фактори, които не искам да назовавам, но повлияха сериозно. Разбира се, вината е и в нас – аз и Макс Алегри трябваше да сме по-внимателни към определени процеси и по-близо до отбора, за да осигурим крайния резултат.“
Отношенията с Джери Кардинале
Спортният директор разкри детайли и за комуникацията си със собственика Джери Кардинале: „Спомням си преговорите за Ардон Яшари, тъкмо бях кацнал със самолет в Рим. Той ми се обади лично, за да се информира за ситуацията, и ми каза: „Ако трябва да похарчиш малко повече, кажи ми, аз съм насреща“. По-нататък обаче нещата не се развиха по същия начин. По време на престоя ми нямах възможност за пряк контакт с него – отчасти и съзнателно, защото над мен имаше хора, които не исках да прескачам. Един открит разговор би помогнал на всички, тъй като поставянето на проблемите на масата води до по-бързи решения. За Кардинале това е нов опит. Той има опит в други спортове в Америка, а сега поема сериозна отговорност и застава с лицето си. Щеше да е от полза да присъства по този начин и тогава, но за Милан е по-добре късно, отколкото никога. Убеден съм, че за него доброто на Милан е на първо място.“
Лидерството в съблекалнята и кошмарният финал на миналия сезон
Бившият директор не спести критики и равносметки за тогавашния състав: „Първоначалното ми усещане беше, че липсва достатъчно лидерство. Освен Лука Модрич, идеята беше да привлечем и Гранит Джака, тогава капитан на Байер (Леверкузен), за да внесем характер и фигури, които да водят останалите. Лука е по-тих в поведението си на терена. Опозна Майк Менян – изключително момче, което милее за фланелката. Същото важи и за Матео Габия, който живее за този клуб, както и за Адриен Рабио, чийто опит говори сам за себе си.“
„Голямото ми разочарование обаче бе свързано с Кристиан Пулишич “, призна Таре и обясни: „Очаквах повече от него като отговорност и лидерство. Той притежава безспорна класа, но се случиха неща, които не бях виждал в кариерата си. Нападател като Сантиаго Хименес не успя да се разпише, а Пулишич нямаше гол в продължение на шест месеца. Във футбола има подобни суши, но толкова дълъг период оказа пряко влияние върху крайното класиране.“ Кулминацията на негативната серия дойде в последния кръг: „Загубата с 1:2 от Каляри беше може би най-тежкият мач в живота ми. Мъката и чувството за вина пред феновете на стадиона онази вечер няма да ги забравя никога.“
Назначаването на Масимилиано Алегри
Таре коментира и решението на треньорския пост да бъде поставен Масимилиано Алегри: „Водещ фактор беше огромният опит, с който разполагаше. Когато поех поста, единственото категорично изискване към мен беше наставникът да бъде италианец, а не чужденец, макар че имах няколко интересни варианта от чужбина. Алегри има богата визитка, постигнал е много и познава футбола на най-високо равнище. Разговарях с него и знам колко много съжалява за начина, по който приключи всичко. За него Милан винаги ще бъде нещо специално, след като вече беше печелил титлата тук. Спомням си, че веднъж попитах Алесандро Неста защо говори с такова възхищение за Милан, при положение че е легенда на Лацио. Той ми отговори, че нямам представа за какъв мащаб и организация става въпрос. Въпреки че животът му е свързан с Лацио, преживяното в Милан е било несравнимо. Днес мога напълно да потвърдя думите му“, сподели функционерът.
За трансферите на Милан
Той се върна и към привличането на Лука Модрич, определяйки хърватина като изключителен професионалист и личност: „Беше впечатляващо, защото самият той ме убеди да го вземем. Желанието му да играе за Милан беше невероятно. Преди да се срещнем, проведохме видеоразговор, защото не вярвах напълно, че е възможно. Още след петата минута обаче знаех, че той е фигурата, която липсваше на отбора – както като футболни качества, така и като характер. Невероятно скромен човек, който никога не отказа автограф или снимка на фен. Гордея се, че доведох такъв шампион. Той не пропусна нито едно занимание, дори понякога се налагаше ние да го спираме, за да почива. Ако пожелае, спокойно може да играе още два сезона.“
Таре говори и за Рафаел Леао, както и за работата си в клуба: „За Леао не пристигнаха конкретни оферти. Но не ставаше въпрос само за работата на Таре. Когато пристигнах – подобно на периода ми в Лацио – бях сам, но положих усилия да включа различните хора, които вече бяха част от клуба. Смятам, че работата, която свършихме заедно с Джорджо Фурлани, Златан Ибрахимович и Жофре Монкада, беше много добра. Постигнахме значими резултати в година, в която дори нямахме участие в Шампионската лига. Благодарение на работата, извършена през онова лято, тази година станаха възможни нови инвестиции. Отдавам голямо значение на работата в екип. Преди мача срещу Бари поисках думата, за да подчертая приноса на хората, които вече бяха в клуба. Разбира се, човешката природа също има роля; те идваха след една неуспешна година и когато се появиха значими фигури като Таре и Алегри, е разбираемо, че може да е останало известно недоволство, свързано с миналото. Разбирах как се чувстват, но не можех да направя много по въпроса. За мен това беше нова възможност и смятах, че е от съществено значение да работим като екип – не на последно място, за да създадем образа на един сериозен, професионален клуб.“
В кулоарите на трансферния прозорец е имало сериозни преговори за подсилване на защитата, включително и опити за привличането на Адриен Рабио още през юни. Голяма цел е бил Мануел Аканжи, но липсата на футбол в Шампионската лига е наклонила везните в друга посока: „Аканжи отказа не заради името на Милан, а просто защото не играехме в най-силния турнир. Пет дни преди края на прозореца решихме да сменим схемата от 4-3-3 към игра с трима централни защитници. Нямахме късмет и с Джо Гомес от Ливърпул, чието идване зависеше от трансфера на Марк Геи. В последния момент сделката пропадна и за да не останем без алтернатива, часове преди затварянето на пазара взехме перспективния Давид Одогу.“
След това Таре очерта какви трансферни планове е имал преди уволнението си: „Възнамерявах да привлека и Иса Думбия; той беше играчът, когото предпочитах – някой, когото исках да доведа в Милан на всяка цена. Просто изчаквах яснота относно планирането занапред, но вече бяхме обсъждали привличането му след януарския трансферен прозорец като ключов футболист. Бях подготвил привличането на Марио Хила, Гонсало Рамош, Думбия и Виктор Валдепеняс – идеята беше да се изгради проект, съчетаващ млади таланти с по-опитни играчи, готови за незабавна игра. Имаше го и Леон Горетцка – предложение, дошло от Фурлани. Дали щях да спечеля Скудетото с тези играчи? Не знам. Всеки има свое мнение. Но исках да споделя своята гледна точка – нещо, за което досега не бях говорил, от уважение към онези, които дойдоха след мен.“
Накрая бе засегната и темата за съвместната работа с Ибрахимович: „Имаме сходни характери. Златан е изключително директен човек, което понякога стряска околните, но на мен такъв подход ми допада. През цялата година, в която работихме заедно, винаги е имало пълно взаимно уважение. Той е дълбоко привързан към Милан и приема клуба изключително лично в новото си амплоа. Едно е да си футболист, а съвсем друго – да бъдеш успешен директор. Ако наистина иска да се посвети на това, смятам, че има нужните качества. Лично аз научих, че състезателната кариера и ръководната роля са напълно различни неща: налага се да започнеш от нулата и да усвоиш изключително много познания. Така и не разбрах обаче дали неговото желание е да поеме по този път, или предпочита друго поприще.“
Следвай ни:Снимки: Gettyimages
