Анализът на Нико Петров: Левски беше в будна кома

“Има мачове, в които един отбор губи, защото противникът е по-добър. Има и такива, в които изглежда, че присъства на терена, но всъщност не осъзнава какво се случва около него. Левски беше точно в такова състояние срещу ЦСКА. С отворени очи, но без реакция. В будна кома!

Загубата с 0:3 в 13-ия кръг на efbet Лига не беше просто лош мач за „сините“. Тя беше тактическо поражение, в което ЦСКА на Маркус Гиздол успя да постави Хулио Веласкес в капан, който той не разпозна от първите минути до края на първото полувреме.

Още между третата и 45-ата минута ЦСКА показа какво ще прави. Двете крила – Ебонг и Питас – излизаха високо и притискаха централните защитници Димитров и Макун, като пресираха дори вратаря на Левски – човекът, който обикновено осигурява числено предимство при изграждането на атаките. Бековете оставаха привидно свободни, най-вече Алдаир. Именно там обаче беше заложен капанът.

Топката трябваше да стигне до Алдаир, за да излезе Мартино срещу него. Така ЦСКА задействаше предварително подготвена схема, но тук идва големият парадокс: Левски, който по принцип търси числено предимство в определена зона на терена – характерна идея в играта на Веласкес, този път не разпозна, че то се намира именно в защитната линия на ЦСКА!

След като Мартино напуснеше позицията си, за да пресира Алдаир, в отбраната на ЦСКА оставаха двама защитници срещу трима нападатели на Левски – числено предимство за „сините“ в съотношение трима на двама. Родригес срещу Око-Флекс, Теодор Иванов срещу Стоянчов и възможност за Бари Котър да наклони към Рейналдо. Именно докато Котър или Мартино се прибираха в защитната линия, след като единият от тях беше излязъл да пресира бека на Левски, можеше да се търси свободният човек и предимството в тази зона.

Това е парадоксът – Веласкес толкова често говори за търсенето на числено предимство, но този път неговият отбор не успя да разпознае къде се намира то. И това не се случи веднъж. Един и същи капан щракна няколко пъти, а отговор от синия щаб така и не последва.

Още по-любопитно и абсурдно беше поведението на двата леви бека на Левски. За пореден път Веласкес използва двама футболисти на една и съща позиция, в една и съща зона – този път Майкон и Сентейес отляво. Идеята беше Майкон да следи Питас, който по характерния за Маркус Гиздол начин навлизаше навътре, докато Сентейес изпълняваше функцията на допълнителен защитник и поемаше Котър. Вместо да бъде ляв външен футболист в атаката, той трябваше да осигурява защитния баланс.

Бяхме свикнали Веласкес да прибягва до подобно решение отдясно в предишни мачове с Алдаир и Камдем, но този път той го направи и отляво. Още един опит за съобразяване с противника и своеобразно признание, че той е по-добър в определени зони. Само че когато една и съща идея не работи, повторението ѝ не я превръща в решение. Особено когато вече си я показвал на съперниците си толкова пъти. Една и съща грешка не за втори, а сякаш за 22-ри път!

ЦСКА имаше и друг начин да разрушава структурата на Левски. С привидно безобидни подавания и примамки съперникът отвеждаше опорните халфове Мубарик и Търдин към двата тъча, раздалечавайки ги един от друг. Така се отваряше пространство в центъра, зад Годой, което Питас можеше да атакува. Малки залъгалки, на които „сините“ се хванаха като малки кученца, очакващи наградка.

А къде бяха хората пред компютрите? Веласкес не ги ли брои за живи, когато трябва да му подскажат какво се случва? Или трябва да им купят нови компютри, на които да виждат капаните на противника? Може би и очила! Защото е трудно да си обясним как от третата минута до почивката не можеш да разпознаеш с колко футболисти те пресира съперникът, как те примамва и къде се отварят свободните пространства.

Връзката между анализаторите, треньорската скамейка и случващото се на терена очевидно не даде резултат. А когато един и същи проблем се повтаря, вече не говорим за изненада от противника, а за липса на реакция.

Като капак на всичко дойде и закъснялата тройна смяна. Основни футболисти се появиха, когато мачът на практика вече беше приключил. Защо не на почивката? Защо трябваше да се чака, след като първото полувреме беше достатъчно красноречиво за безпомощността на Левски?

Веласкес има нужда от ледена вана преди мачовете с ЦСКА и Лудогорец. Не за да се разсъни физически, а за да изтрезнее тактически. Да погледне към хората до себе си, да чуе какво му казват и най-вече да престане да повтаря грешки, които вече две години не успява да поправи.

Левски искаше да се събуди. Беше с отворени очи, но не осъзнаваше какво се случва около него. Не реагираше, не се приспособяваше и не успя да се съревновава с ЦСКА по нито един съществен показател в този двубой.

Левски беше в будна кома. А най-тревожното е, че в този мач не се видя светлина в тунела.”това беше мнението за мача на анализатора Нико Петров.