Вижте всяка дума от посланието, с което Кристиано сложи край на кариерата си в националния отбор

Кристиано Роналдо обяви, че слага край на кариерата си в националния отбор на Португалия. Легендарният нападател съобщи решението си чрез емоционално послание в социалните мрежи, в което се обърна към сънародниците си, съотборниците, треньорите, семейството и всички хора, с които е споделил пътя си с националната фланелка. Така приключва една история, започнала през август 2003 година и продължила 23 години.

„Португалия винаги ще бъде част от мен. Днес дойде моментът да я пренеса в бъдещето. Това не беше лесно решение, защото някои решения не се вземат само с ума. Те се вземат и със сърцето. Пътешествието, което започна през август 2003 година и промени живота ми завинаги, достигна своя край.

Когато се връщам назад към всичко, което преживях с националния отбор, не виждам само мачове, голове, рекорди или трофеи. Виждам хора. Виждам португалците, живеещи в чужбина, които за 90 минути са се чувствали малко по-близо до дома. Виждам милиони сънародници, които никога не съм срещал, но които станаха част от живота ми. Защото в крайна сметка футболът е много повече от игра. Футболът е за хората.

През цялата си кариера в националния отбор винаги съм се принуждавал да надхвърлям собствените си граници. Исках да печеля, да ставам по-добър, да пиша история. Винаги съм изисквал максимума от себе си, винаги съм искал повече и съм вярвал, че можем да стигнем по-далеч. Дадох всичко, което имах, за тази фланелка.

Имаше прекрасни следобеди и вечери, победи, които никога няма да забравя, и поражения, за които все още ме боли да си спомням. Допусках грешки, страдах. Имаше и моменти, в които не успявах да дам на португалския народ това, което той толкова силно желаеше. Но никога не се отказах. И най-вече – никога не престанах да се гордея, че представлявам Португалия.

С годините научих няколко много прости неща. Головете избледняват, трофеите попадат в музеите, а рекордите рано или късно биват подобрени. Но има нещо, което времето никога не може да изтрие – мястото, което заемаме в сърцата на хората. Ако някога съм ви направил щастливи, ако някой мой гол ви е накарал да прегърнете близък човек, да забравите тревогите си или да се почувствате горди с нашата страна, тогава всичко си е заслужавало.

Защото да бъдеш португалец означава и това. Страдаме заедно, изправяме се заедно и отново намираме сили да вярваме.

Португалия винаги ще има нужда от млади хора, които се осмеляват да мечтаят. От играчи, които никога не се предават, и от нови поколения, които вярват, че е възможно да стигнат там, където никой не е стигал преди тях. Защото една страна, която продължава да създава нови герои, е страна, която никога не престава да вярва в себе си.

Искам да кажа нещо специално на съотборниците си. Благодаря ви за всяко усилие, за всяка прегръдка, за всеки спор. За всяка тишина преди излизането на терена, за всяка победа, която отпразнувахме заедно, и за всяко поражение, което ни направи по-силни. Имах привилегията да бъда ваш капитан, но никой капитан не върви сам. Всички вие винаги ще бъдете част от моята история.

На всички треньори, директори, лекари, физиотерапевти, екипировчици и служители, които работиха с мен през тези години, благодаря. Много от вас никога не са попадали на снимките, но без вас нито една от тези снимки нямаше да бъде възможна.

На моето семейство – благодаря ви, че споделихте тази мечта с мен. Благодаря ви, че разбирахте отсъствията, жертвите и моментите, в които националният отбор заемаше място в живота ми, което принадлежеше и на вас. Ако стигнах толкова далеч, то е защото винаги вървяхме ръка за ръка.

А на хората на Португалия, на всеки португалец по света, където и да се намира, искам да кажа още нещо. Има един образ, който ще нося със себе си завинаги – моментът, в който започва националният ни химн. Поглеждам наоколо и виждам съотборниците си, трибуните, децата, майките, бащите и бабите и дядовците. Виждам португалци, изминали толкова дълъг път, само за да бъдат там. И за няколко минути всички различия изчезват. Няма клубове, няма цветове, няма класи, професии или различни мнения. Има само една страст – Португалия.

Това е чувството, което ще нося със себе си до края на живота си. Днес моят път на терена с националния отбор приключва. Тръгвам си с високо вдигната глава, горд от изминатия път и с ясното съзнание, че дадох всичко от себе си за Португалия. Но никога няма да престана да бъда един от вас. Ще продължа да страдам, да подкрепям и да празнувам всяка португалска победа с едно „Сииииуууу!“.

Посветих живота си на това да се превърна в най-добрия футболист в света. Днес осъзнавам, че най-голямата ми победа е била честта да представлявам най-добрата страна в света. Благодаря ви за тези 23 години. Благодаря ви, че повярвахте в мен и ми позволихте да изживея една мечта, започнала, когато бях просто малко момче от Мадейра, тичащо след топката.

Фланелката с номер 7 ще остане. Гордостта, че съм я носил, ще бъде моя завинаги. Португалия винаги ще бъде част от мен. Сбогом, до нови срещи.“

С тези думи Роналдо се сбогува с националния отбор, за който дебютира през август 2003 година. През следващите повече от две десетилетия той се превърна в най-голямата фигура в историята на португалския футбол, спечели европейската титла през 2016 година и две издания на Лигата на нациите – през 2019 и 2025 година.