Пристига в Милано в съвсем млада възраст с дръзката амбиция да измести Патрик Виейра от титулярния състав на Интер, става шампион на Италия под ръководството на Роберто Манчини и дели една съблекалня с величие след величие в световния футбол. Пътят на Ибрахим Мааруфи обаче се превръща в истинска одисея, белязана от десетки трансфери, прибързани решения и съдебен кошмар, след като е сбъркан с терорист заради открадната самоличност. Историята на бившия халф бе припомнена от френското списание „Со Фут“.

Талантът на Мааруфи изгрява рано. Започва да тренира в школата на Андерлехт едва шестгодишен, като е част от впечатляващо поколение. „Набор 89, с играчи като Компани и Ванден Боре, с които завършвахме сезона с пълен актив от 60 спечелени точки от 60 възможни“, спомня си той.

На 11 години преминава в ПСВ, където на 15 вече тренира с първия тим, а на 16 подписва първия си професионален договор с Интер.

Включен в предсезонната подготовка на „нерадзурите“ през лятото на 2006 година, футболистът се озовава рамо до рамо с най-големите звезди: „Италианците, французите и бразилците отсъстваха, но Ибрахимович беше там и вече гледаше към бъдещето със своите крилати фрази, почти като с мисъл за социалните мрежи. Най-много ми помагаше Дакур, както и Адриано – на тренировки никой не смееше да застане на стената при неговите преки свободни удари. Имаше го и Виейра, който ме научи на много тактически тънкости, въпреки че аз исках да му взема мястото. Като се замисля днес, виждам, че съм бил луд. Но ако трябва да посоча един играч от онзи отбор на Интер, това е Санети – всеотдаен, сериозен, упорит, никога не губеше топката.“

Въпреки че печели Серия А и първенството на Примаверата още през първия си сезон, липсата на достатъчно игрови минути в първия състав води до раздяла. „Нямах търпението да се докажа и форсирах преотстъпване“, признава бившият национал на Мароко. 

След престои в Твенте и Виченца в Серия Б, той отказва правото му да се делят между два клуба и разтрогва договора си, за да си тръгне без трансферна сума. Кариерата му тръгва рязко надолу, преминавайки през Паганезе в Серия Ц, Белгия, Мароко и иранския Парсе Техеран.

Най-драматичният момент в живота му обаче се разиграва далеч от футболния терен. След ислямистките атентати в метрото на Брюксел през 2016 година става ясно, че един от атентаторите – Халид Ел Бакрауи, е наел апартамент в Шарлероа за логистична база на терористичната клетка от атаките в Париж на 13 ноември 2015 година, използвайки откраднатата самоличност на Мааруфи.

„Беше истински шок. Сам отидох при властите, но два дни по-късно, докато пътувах към Нидерландия, бях спрян на границата и арестуван по подозрение в тероризъм. Държаха ме в килия, докато се свържат с белгийската полиция. Същото се повтори на летището в Брюксел, а след това бях задържан и в Италия“, разказва той.

Днес, на 37 години, баща на три деца и водещ спокоен живот в покрайнините на белгийската столица, Мааруфи не съжалява за досега си с елита: „Горд съм, че играх за Интер на професионално ниво. Мнозина мечтаят да стъпят на терена на „Меаца“ някой ден, а аз успях да го направя на 17 години и 8 месеца. Беше фантастично преживяване.“

Следвай ни: