Кой е човекът, за когото вратар №1 говореше на "Златната топка"

Когато в понеделник вечер Унай Симон получи приза “Яшин” за най-добър вратар в света на церемонията на “Златната топка”, той спомена едно име, което не е толкова познато на широката общественост. Вратарят на Испания говореше за емблематична фигура за Атлетик Билбао – Колдо Асуа.

Починалият през 2021 година на 76-годишна възраст специалист посвети 13 години от живота си на грижата за младите таланти в баската школа. Преди това той е преподавател по език в колежа „Хесуитас“, както и футболен треньор в същото учебно заведение и в клуба Данок Бат.

„Бих искал да благодаря на Колдо Асуа, мир на праха му. Той ме научи да разбирам футбола по начин, различен от предишните ми представи. Показа ми, че играта е много повече от спечелени титли, победи и индивидуални признания. Истински важното е какво наследство оставяш, когато всичко приключи – да бъдеш запомнен като добър човек и истински съотборник, независимо от постигнатите триумфи“, заяви Симон по време на речта си в зала „Лондон Паладиум“.

Асуа работи в Атлетик през два отделни периода (2004–2009 г. и 2011–2019 г.), като по време на втория си престой оказва огромно влияние върху израстването на Симон. Той заема ключова позиция в отдела за подпомагане на играчите – звено, на което клубът винаги е отдавал първостепенно значение.

Емоционалното изказване на вратаря предизвика силен отзвук сред всички, които познаваха Асуа. За десетки млади момчета, пристигащи в Лесама (б.р. - академията и базата на Атлетик) с мечтата да станат професионалисти, Колдо беше безспорен ориентир. Неговата водеща теза винаги беше, че изграждането на човешки добродетели е най-важният ключ към големия свят за всеки футболист. Симон се запознава с него в началото на втория му период в клуба под ръководството на президента Хосу Урутия, след като години по-рано Фернандо Ламикис пръв оценява качествата на Асуа и го привлича в сърцето на детско-юношеската школа.

Асуа изпълняваше ролята на жива връзка между клуба и семействата, които се разделяха с подрастващите си синове в името на футбола. Заедно с Чема Нориега той има решаваща роля за привличането на бъдещия световен шампион Хави Мартинес от Осасуна, докато халфът е все още юноша. Асуа ръководеше своеобразен индивидуален пансион за бъдещи звезди – някои от тях живееха в клубната резиденция, а други в типични баски фермерски къщи около Лесама според техния характер и нужди. По време на работата си в Атлетик той съдейства и за сключването на образователни споразумения с колежа „Ла Сал“ и Университета на Деусто.

Признателността на Унай Симон не е изолиран случай. Футболисти като Аймерик Лапорт, Икер Муняин, Иняки Уилямс и Микел Сан Хосе, които също преминаха през тежкия и самотен път далеч от семействата си, често са изразявали благодарността си към него. Броени дни след смъртта на Асуа първият тим на Атлетик победи Бетис с 3:2 на стадион „Сан Мамес“. След първия гол, отбелязан от Иняки Уилямс след подаване на Муняин, двамата показаха пред трибуните фланелка с послание в памет на своя наставник. Тогава редица играчи изразиха съжаление, че срещата не бе предшествана от минута мълчание, макар решението на президента Айтор Елисеги да се дължеше единствено на стриктното спазване на клубния протокол за траурни ритуали.

Заклет клубен член още преди да стане служител, Асуа обикаляше редовно десетки терени, където играеха формациите на Атлетик, за да предава своите послания на младите таланти. Присъствието му в Лесама – из съблекалните, заседателните зали и игрищата – бе ежедневие. Той познаваше всяко момче по име, а когато изградеше по-близки отношения и играчът стигнеше до дубъла или представителния тим, го наричаше с прякора от юношеските години. Същите тези играчи, вече утвърдени звезди, винаги се отделяха от групата на първия отбор, за да го прегърнат, щом забележеха фигурата му из коридорите на клубната база.