Паркър разкри истината за раздялата с Партизан: Казаха, че съм дебел, а имам доказателства, че лъжат!

Бившият втори избор в Драфта на НБА Джабари Паркър разкри в обширно интервю своята гледна точка за напускането на Партизан. Той говори за оставката на Желко Обрадович, инцидента с привърженици по време на тренировка и неистините относно физическото му състояние.

След като в петък официално бе сложен край на сътрудничеството им чрез прекратяване на договора по взаимно съгласие, американският баскетболист реши да изложи своята гледна точка в обширно интервю за „Спорт Клуб“. Той подчерта, че целта му не е да прехвърля вина или да създава напрежение, а единствено да се чуе истината.

Паркър пристигна на улица „Хумска“ през лятото на 2025 година с огромни очаквания и със статута на един от най-скъпоплатените играчи в историята на клуба. Съвместната работа със спортния директор Зоран Савич и най-титулувания европейски треньор Желко Обрадович бе основният му мотив за трансфера.

"Миналата година, по време на медийния ден, ме попитаха какво очаквам. Казах, че за мен това ще бъде духовно преживяване. Чувствам се така и днес. Духовното преживяване означава сила да намериш отговори и да се развиваш дори тогава, когато нещата тръгнат надолу. Изненада ме фактът, че всичко приключи по този начин, но оставам завинаги благодарен.", казва Паркър

По думите му преломният момент е настъпил в мига, в който Желко Обрадович е взел решение да подаде оставка.

"Не бих посочил никого с пръст, това е отборен спорт. Всички можехме да се справим по-добре. Обрадович взе решение да си тръгне, това зависи от него да го обясни, а на мен никога не ми каза директно какви са причините. Въпреки това изпитвам огромно уважение към него. Той рискува с мен, аз рискувах с него. Когато обаче премахнеш лидера и човека, на когото всички се уповават, всичко започва да се срива и обстановката става изключително тежка."

След напускането на Обрадович последва поредица от слаби резултати, недоволство по трибуните и освирквания по време на мачовете. Кулминацията на напрежението настъпи по време на квалификационния прозорец на ФИБА през ноември, по време на тренировка в малката зала на „Белград Арена“.

Паркър описа подробно сцените, които са му повлияли дълбоко:

"Всички в квартала знаят, че обикновено тренираме сутрин от 11:00 до 13:00 часа. Децата чакат отпред, за да се снимаме. В онзи ден обаче беше насрочена тренировка в напълно необичайно време – около 18:00 часа. Изведнъж пред залата се събраха около 2000 привърженици. Носеха тухли, нахлуха вътре, изпочупиха прозорците и ни отправиха директни заплахи."

В разговора със „Спорт Клуб“ американският баскетболист отправи и директен въпрос относно пропуските в охраната и сигурността:

"Стори ми се, че всичко е нагласено. Кой даде информация на тези хора кога тренираме? Защо някой би знаел графика, освен хората от клуба? Идвам от различна среда – когато някой нахлуе със сила, с насилие или оръжие, това отключва посттравматичен стрес. Не съм свикнал на такива сцени на работното си място. Наясно съм, че сръбският народ е минал през тежки войни и хората тук са корави, но защо да идваш на мач само за да обиждаш играчите и да хвърляш батерии, запалки и бира по паркета? Това наистина ме засегна."

След кризата на треньорския пост застана Жоан Пеняроя – специалист, с когото Паркър бе работил успешно на по-ранен етап от кариерата си. Вместо ново начало обаче последва пълен крах.

Паркър обяснява как се е стигнало до разрива в отношенията с испанския наставник:

"Имах лека травма в петата и пропуснах седем дни. Когато започнах да се връщам към тренировките, направих няколко грешки, тъй като междувременно бяха въвели нови тактически комбинации. Пеняроя просто ме изпрати да въртя велоергометър. На следващия ден, без нормален разговор, ми беше съобщено, че не пътувам за Мюнхен и оставам извън ротацията."

Особено болезнено за него е било изказването, тиражирано след това в публичното пространство:

"Пред медиите беше казано, че не съм готов и че трябва да работя върху физическата си форма. Треньорът трябва да пази отбора, а не да изнася такива неща публично. Цялата тази история е невярна – преминах през всички тестове и всички резултати, процент подкожни мазнини и тегло бяха абсолютно идентични с тези от Барселона и от предишния период. Държа цялата медицинска документация в ръцете си. Повече бих предпочел просто да беше казал: „Треньорското ми решение е, че вече не си в отбора“ – това щях да го уважа. Така обаче се получи некоректно и лично."

След отстраняването от отбора Паркър е поставен на индивидуален режим. Единственият светъл лъч в този момент е бил кондиционният треньор Александър Житович – Жиле.

"Имах напълно изолиран график, преминавах през изключително мрачни дни. Не излизах никъде, само ходех до залата и се прибирах у дома, чакайки следващата тренировка. Свалям шапка на Жиле. Той работеше с мен, след като първият отбор приключи, оставаше до по-късно само заради мен и ми даваше сили да издържа бягането на пътека и тежките упражнения. Той ми върна жаждата за баскетбол в момент, когато почти нямаше надежда."

Последва преотстъпване в Хувентуд, където Паркър помогна на тима от Бадалона да постигне исторически резултати в Шампионската лига на ФИБА и да запише най-добрата си победна серия в първенството за последните 25 години.

"В Хувентуд се наслаждавах на играта, всички спечелиха – Партизан получи финансова компенсация, а Хувентуд постигна резултати. Когато започна новият сезон, отново се явих на медицинските прегледи в Белград. Исках да покажа максимален професионализъм, но разбрах, че никой не разчита на мен и че изобщо нямам график за тренировки с отбора."