Айкут Айдън: В България разбрах колко важни са постоянството, упоритият труд и отборният дух

Спечелването на Суперкупата на Румъния ми дава много мотивация за предстоящите предизвикателства, споделя бившият скаутмен на Хебър и Нефтохимик

Айкут Айдън, който до преди месеци бе част от щаба на Нефтохимик 2010 (Бургас), продължава да жъне успехи и извън България. Специалистът, спечелил няколко трофея с бургазлии и отбора на Хебър (Пазарджик), триумфира със Суперкупата на Румъния с новия си тим Динамо (Букурещ). "Червено-белите" бяха категорични над Залъу и победиха с 3:0 гейма.

Айдън прекара шест години в българския елит и е категоричен, че именно опитът в нашата страна му помага много в работата в клуба от румънската столица. В специално интервю за BGvolleyball.com помощник-треньорът говори за новото предизвикателство и разкрива любопитни подробности около него. Би ли работил отново в България и кои са хората, които имат специално място в сърцето му, четете в следващите редове:

Спечели Суперкупата на Румъния с новия си отбор Динамо (Букурещ). Как се чувстваш?

Чувствам се много щастлив и горд. Спечелването на трофей винаги е нещо специално, особено когато току-що си се присъединил към нов отбор. След трудното лято, което имах, това е като дар от Бога. Страхотно усещане е да започнеш сезона с такъв успех; това ни дава много мотивация за предстоящите предизвикателства.

Какво означава за теб спечелването на трофей толкова скоро след присъединяването към клуба?

Означава много за мен. Когато отидеш в нов отбор, ти е нужно време за адаптация – да опознаеш съотборниците си и да разбереш системата на игра. Спечелването на трофей толкова рано ни вдъхва увереност и показва, че се движим в правилната посока. Надявам се, че това е само началото.

Кой беше най-вълнуващият момент около спечелването на Суперкупата?

За мен най-вълнуващият момент беше, когато осъзнахме, че сме спечелили трофея. Целият тежък труд, подготовката и емоциите се събират в този миг. Да споделя това чувство с щаба и играчите направи момента още по-специален.

Пристигна в Букурещ след два сезона в Нефтохимик и още няколко в Хебър. Изглежда, че Балканите остават любимата ти дестинация.

Да, прекарах много хубави години в България и пазя много положителни спомени от престоя си там. Смятам, че на Балканите има специална атмосфера – както във волейбола, така и в ежедневието. Чувствам се комфортно в тази част на Европа, така че преместването в Румъния беше естествена следваща стъпка в кариерата ми.

Какво от опита си в България пренесе в новия си отбор и как ти помага това?

Опитът ми в България ме научи на много – както като треньор, така и като личност. Работата в различни отбори и с различни треньори ми помогна да стана по-адаптивен и да разбера различните подходи към играта. Също така разбрах колко важни са постоянството, упоритият труд и отборният дух. Вярвам, че всичко това ми помага да допринасям за успеха на Динамо.

Какво знаят румънските ти колеги за България? А състезателите?

Повечето хора познават България като съседна страна, която в много отношения има сходна култура и начин на живот. Някои знаят и за волейболните традиции там, както и за страхотните фенове. Разбира се, познанията на всеки са различни, но мисля, че между нашите страни има много прилики, което улеснява взаимното разбиране.

Как те приеха?

Приеха ме много добре. Всички са приятелски настроени и отзивчиви, което прави адаптацията към новия отбор много по-лесно. Клубът ни определено има невероятна организация, а хората са чудесни. Когато се чувстваш комфортно извън терена, това помага и за по-добра концентрация върху волейбола. Радвам се, че съм част от този колектив.

С какво смяташ, че румънците се различават от твоите сънародници и от нас, българите?

Мисля, че има разлики в манталитета, традициите и ежедневните навици, но съществуват и много прилики. Хората на Балканите споделят една специфична топлота, гостоприемство и страст. Разбира се, всяка страна има свой собствен характер, а тези различия се откриват най-добре, когато човек живее и работи там.

И всъщност - на какъв език общувате? Срещаш ли някакви трудности?

Общуваме предимно на английски, особено когато трябва да обсъждаме волейболни въпроси и тактически детайли. Понякога възникват леки езикови бариери, но те не са сериозен проблем. За шестте години, които прекарах в България, свикнах да говоря на български – това ще ми липсва! С времето човек научава и по някоя дума от местния език.

Намери ли време да опознаеш Букурещ? Има ли място, което наистина те е впечатлило?

Все още опознавам Букурещ, тъй като началото на сезона винаги е много натоварено. Това е голям и оживен град, който предлага много неща. Бих искал да разгледам по-подробно историческите райони, кафенетата и ресторантите, когато имам повече свободно време извън волейбола. Едно от невероятните неща за Букурещ е, че е град с богата история – харесва ми да опознавам това.

А Румъния като цяло?

Все още не съм имал възможност да пътувам много из страната, но определено бих искал да го направя. Румъния има красиви пейзажи, исторически градове и места, които бих искал да открия. Надявам се, че през сезона ще имам възможност да разгледам по-голямата част от страната.

Все още сме в началото на сезона, но имаш ли вече някоя интересна история с отбора – на терена или извън него?

Със сигурност има, но няма да я разкажа тук. Все още се опознаваме, така че винаги се случват забавни неща, докато всеки свиква с новата среда. Мисля, че тези малки ежедневни преживявания са важни, защото помагат за изграждането на взаимоотношения и отборна химия. С напредването на сезона съм сигурен, че ще имаме още много истории за споделяне – както на терена, така и извън него.

Липсва ли ти нещо от България?

Разбира се. След като прекараш няколко години в дадена страна, създаваш приятелства и свикваш с определен начин на живот. Липсват ми хората, които срещнах там, познатите места и усещането, че си у дома. България е била важна част от кариерата ми и винаги ще пазя хубави спомени от времето, прекарано там.

Би ли работил отново тук?

Категорично. Имам много добри впечатления от престоя си в България и съм благодарен за възможностите, които получих там. Изградих чудесни взаимоотношения и научих много, докато бях част от Нефтохимик и Хебър. Със сигурност бих обмислил завръщане в бъдеще. Във волейбола никога не знаеш какви възможности могат да се появят, затова предпочитам да оставя вратата отворена.

Има ли случка от престоя в България, която винаги ще помниш?

Мисля, че не е толкова важно как аз си спомням нещата, а по-скоро как хората ще си спомнят за мен. Има много моменти от времето ми в България, които винаги ще помня. Престоят ми там в продължение на няколко сезона – първо в Нефтохимик, а след това и в Хебър – беше важна част от кариерата ми. Разбира се, в професионалния спорт човек преминава както през хубави, така и през трудни моменти. Победите и празненствата винаги са специални, но и трудните периоди те учат на много и ти помагат да израснеш – както като играч, така и като личност. Поглеждайки назад, ценя целия този опит, защото той допринесе за това, което съм днес.

Кои са хората, които останаха в сърцето ти?

Има няколко души, които заемат специално място в сърцето ми. През годините си в България срещнах хора, които ме подкрепяха, помогнаха ми да се почувствам като у дома си и направиха преживяването ми много по-смислено. Бих искал да спомена и съотборниците и треньорите, с които съм работил, тъй като в професионалния спорт човек споделя толкова много с хората около себе си. Преминавате заедно през трудни моменти, празнувате победи и изграждате връзки, които надхвърлят границите на волейбола. Благодарен съм на всеки, който стана част от моя път в България. Ако искате да чуете конкретни имена, със сигурност мога да ги назова. Разбира се, Хебър (Пазарджик) и Нефтохимик (Бургас) – не всички, но повечето от тях. А по-специално – Иван Станев, Кеки, Латунов, Тафо, Кокич, Боби, Надя и Алекса – те винаги ще бъдат в сърцето ми.

Какво би искал да кажеш на българските фенове?

На първо място, бих искал да им благодаря за подкрепата и за спомените, които споделихме. Прекарах няколко много важни години в България и винаги ще ценя опита, който придобих там. Изпитвам огромно уважение към българския волейбол и неговите фенове. Благодаря ви, че ме приехте, подкрепяхте ме и направихте така, че да се чувствам като у дома си. Надявам се, че пътищата ни отново ще се пресекат в бъдеще, и ви пожелавам всичко най-хубаво. Винаги ще заемате специално място в сърцето ми.

BGvolleyball.com