Победа за УЕФА: белгийски съд отхвърли иска срещу квотите за местни играчи във футбола

Опитът за премахване на правилата в европейския футбол, свързани с квотите за местно обучени състезатели, сравняван по мащаб с историческото дело „Босман“, претърпя поражение в белгийски съд.

Делото, заведено от белгийския клуб Роял Антверп и бившия състезател Лиор Рафаелов, се очакваше да постигне успех, след като през 2023 година Европейският съд изрази частична подкрепа за техните аргументи. От Антверп и лагера на Рафаелов твърдяха, че изискванията за местни футболисти нарушават европейското право на свобода на движение и законите за защита на конкуренцията.

Първоинстанционният съд в Брюксел обаче постанови, че съществуващите правила са пропорционални, обосновани от цели от обществен интерес и не създават прекомерни ограничения пред мобилността на чуждестранните играчи.

Решението бе посрещнато с облекчение от специалистите по спортно право, които бяха обезпокоени от нежеланието на европейските съдилища да зачитат специфичния характер на спорта в казуси като тези на Босман и Ласана Диара.

„Решението на белгийския съд по делото на Роял Антверп за законността на правилата за местните състезатели трябва да бъде приветствано от всички, които призовават за балансиран подход при прилагането на европейското антимонополно законодателство и принципите за свободно движение спрямо спортните норми“, заяви Дарън Бейли от кантората „Чарлз Ръсел Спийчлис“.

Бейли добави: „В момент, когато непредсказуемостта на резултатите и конкурентният баланс – два критични фактора за привлекателността на спорта – са застрашени от финансово мощни суперклубове, подходът на белгийския съд може да е знак, че съдиите най-сетне са чули призивите на европейските институции и правителства за по-категорично признаване на спецификата на спорта в правните спорове.“

Според експерта този казус може да помогне за преодоляване на вредния разрив между европейската съдебна власт и спорта, който породи култура на защитно регулиране и поредица от съдебни дела, ощетяващи обществения и спортния интерес.

Евентуално решение в полза на Роял Антверп щеше да има сериозни последици за асоциациите под егидата на УЕФА, включително Англия, които изискват определен брой местно обучени футболисти в клубните състави, както и за клубните турнири като Шампионската лига.

При поражение в съда УЕФА и националните федерации щяха да бъдат принудени да пренапишат правилниците си и щяха да бъдат заплашени от мащабни колективни искове на стойност милиарди евро.

Сред юридическите представители на Роял Антверп и Рафаелов бе и адвокатът Жан-Луи Дюпон, който преди три десетилетия извоюва емблематичното решение „Босман“, променило из основи трансферния пазар. Това бе поредният голям удар по нормативната уредба на футбола след делото „Диара“, което задължи ФИФА да промени трансферните си правила и даде началото на колективния иск „Джастис фор плейърс“ за милиарди.

Бейли, който в миналото оглавяваше отдела за управление и регулации във Футболната асоциация, посочи: „В забележителна промяна на подхода спрямо предходни дела, белгийският съд извърши задълбочен анализ на спортните ефекти от правилата и заключи, че те не могат да се квалифицират като антиконкурентни по своята същност.“

„Съдът призна за безспорно, че действащите квоти преследват легитимен обществен интерес – да стимулират подготовката на млади таланти и да поддържат баланса в състезанията“, заключи спортният юрист.