350-милионният план на АТР за 2028-ма

ATP се опитва да намери решение чрез финансови стимули на един от проблемите, които от години стоят пред мъжкия тенис: как да бъдат увеличени приходите на играчите, без те да бъдат принуждавани да преминават през изтощителен състезателен сезон. Днес, четвъртък, 15 октомври, президентът на ATP Андреа Гауденци публикува отворено писмо, в което представи следващия етап от OneVision – стратегическия план за преобразяване на професионалния тенис.

Предложенията, които се предвижда да влязат в сила от 2028 година, все още подлежат на обсъждане и одобрение. Към момента нито една от мерките не е въведена. Официално обявената цел е „да се засили конкуренцията, да се съгласуват по-добре стимулите и да се разшири подкрепата за по-голям брой играчи, като им се помогне да покриват разходите, свързани с участието им в професионалния тур“.

Най-конкретната част от предложенията засяга централизираните фондове, управлявани от ATP. Бонусният фонд (Bonus Pool), предназначен за тенисистите, които участват в най-значимите турнири, ще бъде увеличен от сегашните 21,5 милиона на 50 милиона долара, което представлява ръст от 28,5 милиона. На първите 250 тенисисти в крайното годишно класиране ще бъде разпределен допълнителен бонусен фонд от 25 милиона долара, предназначен да помогне за покриването на разходите, свързани със състезателната им дейност.

Предвижда се също така годишен пенсионен фонд от приблизително 30 милиона долара, предназначен за 300 играчи. Общо тези три направления възлизат на 105 милиона долара и ще увеличат централизираните инвестиции на ATP във възнагражденията на състезателите до над 100 милиона долара годишно. Като се прибавят наградните фондове, спечелени на корта, и участието на играчите в печалбите на отделните турнири, общите им възнаграждения в професионалния тур се очаква да достигнат 350 милиона долара годишно от 2028 година.

В тази сума не са включени турнирите от Големия шлем, тъй като те се организират самостоятелно. Тази цифра придобива още по-голямо значение, когато бъде сравнена с наградните фондове на четирите най-престижни турнира.

През настоящата година наградните фондове достигнаха:

Australian Open – 79,92 милиона долара.

„Ролан Гарос“ – 71,56 милиона долара.

„Уимбълдън“ – 86,79 милиона долара.

US Open – рекордните 108 милиона долара.

Общата сума достига приблизително 346 милиона долара – стойност, сравнима с тази, която ATP предвижда за целия професионален тур. При подобно сравнение обаче трябва да се отчете, че наградните фондове на турнирите от Големия шлем включват и женските надпревари.

Натискът от страна на тенисистите

Пакетът от предложения идва след месеци на напрежение. През март 2025 година играчите започнаха кампания с искания за по-голямо участие във вземането на решения, свързани с турнирите от Големия шлем, повече средства за благосъстоянието на състезателите и по-голям дял от приходите.

Те поставиха за цел 22% от приходите да бъдат разпределяни под формата на парични награди. Протестите се засилиха през тази година, когато няколко тенисисти прекратиха предсрочно медийните си ангажименти в навечерието на „Ролан Гарос“ и „Уимбълдън“.

Впоследствие и четирите турнира от Големия шлем увеличиха наградните си фондове. Групата на играчите призна, че целта за достигане на 22% до 2030 година не е постигната, но определи споразумението за създаване на нов Консултативен съвет на играчите като „значителна крачка напред“.

Тенисистите приветстваха и ангажимента на организаторите на US Open да отделят 2 милиона долара за благосъстоянието на състезателите, като изразиха надежда и останалите турнири да последват този пример. Така предложението на Гауденци се вписва във вече започнали преговори, в които ATP се стреми да се утвърди като основен партньор в обсъждането на финансовите въпроси.

Световна ранглиста и състезателен календар

Освен финансовите въпроси, сред основните теми на дискусиите между тенисистите и ATP са състезателният календар и разпределението на точките за световната ранглиста. По отношение на точките се предвижда резултатите от най-престижните турнири да имат по-голяма тежест през сезона. Същевременно намерението е „да се намали стимулът за играчите да участват в прекалено много турнири след разочароващ резултат“.

В момента тенисистите, които отпаднат в ранните кръгове на голям турнир, често се опитват да компенсират загубените възможности за точки чрез участие в допълнителни състезания, дори това да означава по-малко време за възстановяване. Техническите подробности на предлаганата промяна обаче все още не са уточнени.

Състезателният календар също ще бъде реорганизиран, като се предвижда по-ясна структура с отделни седмици, предназначени за конкретни категории турнири. Част от този проект е и десетият турнир от сериите Мастърс, чието домакинство вече е предоставено на Саудитска Арабия.

Философията на реформата е обобщена в едно изречение от съобщението на Гауденци:

„Стимули, а не задължения: играчите избират къде и кога да се състезават, а системата трябва да гарантира, че най-добрият избор е и най-изгодният.“

Следователно тенисистите ще запазят свободата си да участват във всеки турнир от професионалния календар, но системата за разпределение на наградните фондове и точките трябва да влияе върху техните решения. Въпросът е особено деликатен, тъй като тенис сезонът продължава 11 месеца, а критиките към натоварения график стават все по-силни.

Към края на миналата година няколко мача от азиатската серия не бяха завършени заради контузии, което допълнително засили дебатите за физическото натоварване на състезателите.

Проблемът с двойките

Четвъртото направление на реформата е най-деликатното от гледна точка на защитата на интересите на различните групи тенисисти. ATP иска да преразгледа структурата на състезателните формати, като обмисля възможни промени в схемите на турнирите на двойки.

Целта е участието на тази дисциплина в професионалния тур да стане по-устойчиво в дългосрочен план. Средствата, които евентуално бъдат пренасочени от турнирите на двойки, ще останат предназначени за тенисистите, но ще бъдат разпределени към наградните фондове на квалификациите и първите кръгове в надпреварите на сингъл.

Така ще бъдат подпомогнати играчите, които трябва да покриват разходите за професионалната си кариера, без да разполагат с финансовите приходи на големите шампиони. Предишният опит в тази посока обаче не е особено обнадеждаващ. В началото на годината специалистите на двойки реагираха остро на информациите за евентуално намаляване на броя на участниците в турнирите.

Тогава ATP отговори, че се стреми да изгради по-стабилен модел в дългосрочен план. Преразпределянето на средства от една категория състезатели към друга обаче ще направи постигането на баланс още по-трудно.

Какво предстои

Процесът на вземане на решения включва Консултативния съвет на играчите (Player Advisory Council), Консултативния съвет на турнирите (Tournament Advisory Council) и Управителния съвет на ATP, както и по-широк кръг от членове на организацията. Целта е окончателният пакет от предложения да бъде представен на срещите в края на годината в Торино.

53-годишният Андреа Гауденци беше преизбран през февруари за трети мандат като президент на ATP, който изтича през 2028 година. Това е същата година, през която се очаква да влязат в сила новите правила. Затова проектът представлява и решаващо изпитание за наследството, което Гауденци ще остави начело на организацията.

Все още остават няколко важни въпроса без отговор.

По-големият бонусен фонд ще облагодетелства тенисистите, които участват в най-значимите турнири. Това може да бъде съвместимо с целта за намаляване на натоварването само ако реформата в разпределението на точките бъде разработена достатъчно прецизно. От своя страна организаторите на турнирите ще трябва да приемат по-строго структуриран календар за различните категории състезания, без това да намали търговската им привлекателност.

Гауденци защитава логиката на целия проект с аргумента, че професионалният тур се основава на представянето на най-добрите играчи в големите турнири, които „поддържат интереса на феновете“ и привличат инвестиции. В крайна сметка основното предизвикателство е да се създаде система, при която за тенисистите, чиито доходи зависят от точките и наградните фондове, да бъде по-изгодно да играят по-малко, но по-качествено.

Анализ на Ана Ботон за sportefinanza.it