Легендарният капитан на Рома Франческо Тоти направи откровена изповед за преживяванията си след раздялата с активния футбол в обширно интервю за „Кориере дела Сера“. Италианската футболна икона разказа за най-трудните моменти в личния си живот и очерта условията, при които би приел отново ръководен пост при „вълците“.

Празнотата след бенефиса и личната трагедия

Припомняйки си деня на своето отказване, Тоти го определя като смесица от грандиозен празник и смазваща вътрешна тъга. По думите му финалният съдийски сигнал на кариерата му го е оставил напълно опустошен и неспособен да приеме края на един етап, белязал целия му живот. „Имаше момент, в който бях на прага на депресията. Ние, футболистите, сме свикнали с строго фиксиран режим и ясен ритъм на живот. Изведнъж настъпи абсолютна празнота. Чувствах се сам насред океана, а липсата на футбол ме задушаваше. Не бях готов за това и почвата под краката ми изчезна“, сподели световният шампион от 2006 година. Тежката психологическа криза се е задълбочила драстично след смъртта на баща му: „Тази празнота се превърна в истинска пропаст. Загубата на татко беше краят на всичко за мен. Когато той си отиде, въздухът ми спря.“

Верността към „вълците“ и отхвърлените оферти

Въпреки че името му остава синоним на Рома, Тоти разкри, че непосредствено след края на кариерата си е получил възможност да продължи да играе в Италия, след като интерес към него са проявили Дженоа и Комо. „Сърцето и разумът ми казваха различни неща, но аз послушах сърцето си. Цял живот съм носил една-единствена фланелка и исках нещата да останат точно така“, заяви Тоти. Той не пропусна да спомене и прочутия си отказ да премине в Реал Мадрид през 2004 година, когато испанският гранд събираше състава на „галактикос“: „Не съжалявам, макар че тогава там играеха Дейвид Бекъм и Зинедин Зидан. Можех да спечеля абсолютно всичко, включително и „Златната топка“. Но и тогава двамата със сърцето ми бяхме на едно мнение.“

Възможността за завръщане на „Олимпико“

Попитан за евентуално бъдеще в управата на Рома, Тоти подчерта, че никога не изключва подобен сценарий, но категорично отказва да заема чисто представителна позиция. Той припомни, че по времето на управлението на Джеймс Палота е напуснал ръководния екип именно заради нежеланието си да бъде просто фигурант. „Исках да участвам активно в спортно-техническия проект, а не да бъда просто рекламно лице. Ако клубът има нужда от моя футболен опит, аз съм насреща. Потърсиха ме във връзка с предстоящия вековен юбилей, но отново за чисто протоколна роля. Аз обаче ще отпразнувам стогодишнината с тифозите, защото вярвам, че оставих диря в поне една четвърт от тази вековна история“, допълни той.

Отношенията с Лучано Спалети

Тоти внесе яснота и относно напрежението с бившия си наставник Лучано Спалети, като посочи, че разривът между тях в последния му сезон е бил провокиран от външни фактори в клуба. „Някой убеди Спалети, че съм кроял планове за неговото освобождаване, което е пълна лъжа. През цялата си кариера никога не съм работил срещу треньор. Винаги съм искал клубът да привлича силни играчи и да побеждава. За мен интересите на отбора и на привържениците винаги са били на първо място“, категоричен бе той.

Битката с COVID-19 и тревогата за сина му

В края на разговора Тоти припомни и тежкия си сблъсък с СОVID-19, който е поставил живота му в сериозна опасност. Бившият нападател сподели, че е прекарал 21 дни с висока температура, тежка бронхопневмония и критично ниски нива на сатурация, преди да се възстанови с помощта на лекарски напътствия от професор Дзангрило.

Той разкри и за драмата около сина си Кристиан, чието спиране с футбола е било предизвикано от внезапен здравословен проблем: „Той имаше затруднения с дишането. След контролен преглед лекарите откриха малко петно близо до мозъка му. В този момент сърцето ми спря, въздухът ми секна и целият свят около мен рухна. Започнахме истинско ходене по мъките с безкрайни медицински прегледи и консултации. В крайна сметка, стана ясно, че проблемът се намира в така наречения Силвиев водопровод – каналът, през който преминава течността, необходима за функционирането на мозъка. От Италианския олимпийски комитет напълно основателно му отнеха състезателните права по медицински причини. За да се върне в игра, трябваше да претърпи операция, но преценихме, че е по-добре да не рискуваме. Все пак ставаше дума за мозъка, а не за лакът.“

Следвай ни:

Снимки: Gettyimages