„Болоня е правило“, пееше Лука Карбони – един от многото привърженици на „червено-сините“, които вчера преминаха от въодушевление към разочарование. За Интер изглеждаше, че отново се повтаря познатото от години „правило“ под аркадите на Болоня и на този стадион – поредният прокълнат мач в оказвалия се толкова често фатален за миланския тим град. Вместо това обаче „нерадзурите“ успяха да оцелеят след кошмарното първо полувреме, а след почивката се развихриха. Така те потвърдиха друго правило: през сезон 2026/27 Интер сякаш е абониран за обрати след обичайното си неубедително начало на мачовете.
Вчера беше шестият случай, в който отборът изоставаше в резултата, като четири от тях са само в първенството. Докато в Италия Интер неизменно успява да обърне развоя на двубоите, в двата случая в Шампионската лига, където нивото на съперниците е по-високо, обратите престанаха да бъдат правило. В тази ситуация Кристиан Киву също изигра своята роля, при това с такава ярост, че дори загуби гласа си. Той не крещя на концерт на Карбони или на някой друг изпълнител от известната болонска музикална школа, а подложи гласните си струни на сериозно изпитание през целия следобед, особено на почивката.
Всъщност почивката на мача срещу Болоня беше най-бурната, откакто румънецът е начело на Интер. По отношение на яростта и децибелите тя надмина дори бурята след загубата с 3:4 от Ювентус през миналата година. Стените на стадион „Ренато Дал'Ара“ буквално се разтресоха, защото треньорът беше бесен на всички. Той упрекваше играчите си за онези близо 40 минути, в които отборът изглеждаше напълно безпомощен и оставен на произвола на събитията.
След тази невиждана досега поредица от крясъци Интер се събуди напълно и изигра второто полувреме със самочувствието и решителността на голям отбор. Така Киву постигна желания ефект и се оказа, че не е загубил гласа си напразно. Останалото свършиха неговите смени, като атаката за гола за 3:1 се превърна в нагледен пример за доброто използване на резервната скамейка.
Първо дойде дългият диагонален пас на незаменимия Чалханоолу, последван от магическо изпълнение на неизменно класния Мхитарян, включване и центриране на изпълнения с енергия Карлос Аугусто и лесно завършване на Бони, който никога не е изглеждал в толкова добра форма. И четиримата се бяха появили в игра като резерви след правилни решения на Киву. След последния съдийски сигнал треньорът се прегърна с Александър Коларов – своя помощник, който все още разполагаше с достатъчно глас, за да говори вместо него.
След мача сърбинът замени румънеца на пресконференцията и предпочете да охлади страстите и да даде по-рационална оценка на тази странна вечер.
„Не бих определил дори първото полувреме като толкова негативно. Подходът ни към мача не беше чак толкова грешен“, призна Коларов. „Допуснахме грешка, но отборът работи усърдно и знае какво трябва да прави. Ако преди мача ми бяха предложили победа с 3:1, щях да се съглася веднага. Нашите футболисти знаят колко са добри, но трябва да се отчита и съперникът. Не играем сами на терена. Този път повишихме интензивността през второто полувреме и показахме страхотен футбол. Цялата разлика беше именно в това.“
Следващата стъпка ще бъде Интер да демонстрира подобна реакция и в Шампионската лига, още следващата сряда на „Сан Сиро“ срещу Шахтьор Донецк.
„В Европа се играе на по-висока скорост. Винаги се стремим да бъдем агресивни и там. Имаме някои проблеми, но те са свързани единствено с резултатите. Все още разполагаме с достатъчно време, за да наваксаме загубените точки“, завърши помощникът на Киву, изпъчвайки гърди и говорейки с уверен и силен глас.
Коментар на Филипо Контичело за "Гадзета дело спорт"
Следвай ни:Снимки: Gettyimages
