Италианският специалист, оставил ярка следа в българския волейбол, продължава впечатляващата си кариера начело на националния отбор на Тунис.
Камило Плачи е един от най-опитните италиански волейболни треньори, с близо 40-годишна кариера и особено силна връзка с България. В продължение на години той работи като помощник-треньор, а впоследствие и като старши треньор на мъжкия национален отбор. Като част от треньорския щаб на България печели бронзов медал от Европейското първенство през 2009 г. и достига до четвъртото място на Олимпийските игри в Лондон през 2012 г. Оставя ярка следа и в клубния ни волейбол с историческите успехи на „Хебър“ (Пазарджик).
Днес италианският специалист продължава забележителния си международен път начело на мъжкия национален отбор на Тунис, с който постига исторически успехи и си осигурява участие на Олимпийските игри в Лос Анджелис през 2028 г.
Тунис – едно предизвикателство, чакало 10 години
Връзката между Камило Плачи и тунизийския волейбол започва много преди италианецът да поеме националния отбор.
„Преди години бях в Лион, за да наблюдавам няколко български волейболисти, които играеха там. Тогава към мен се приближи представител на тунизийската федерация и ме попита дали бих искал да тренирам националния им отбор. В продължение на десет години ми се обаждаше всяка година. И ето ме сега тук.“
След десетилетия работа в различни държави и период на принудително прекъсване заради здравословни проблеми Плачи приема предложението да поеме новото предизвикателство.
Резултатите не закъсняват. Под негово ръководство Тунис достига историческото 12-о място на Световното първенство, печели за първи път Арабското първенство и триумфира с африканската титла пред собствена публика.
„Завършихме на 12-о място на Световното първенство – абсолютен рекорд за Тунис. Спечелихме и Арабското първенство за първи път, а поздравления получихме дори от правителството. Беше прекрасно преживяване.“
За Плачи обаче стойността на тези постижения не се измерва единствено с резултатите. Не по-малко важни са усилията, вложени в изграждането на отбора, и доверието между треньора и състезателите.
Да опознаеш една страна, преди да работиш в нея
След 5 години в Русия, осем в България и престои в Сърбия, Турция и Катар италианският специалист е свикнал да се адаптира към различни условия. Тунис обаче му предлага нови предизвикателства – както спортни, така и културни.
„Научих се да давам най-доброто от себе си там, където се намирам, с възможностите, с които разполагам. В Тунис съм тренирал при 51 градуса през лятото, а преди това съм работил и в Сибир. Представете си колко различни могат да бъдат условията, дори когато става дума за нещо обикновено като храната.“
Най-ценният урок от многобройните му пътувания обаче е друг.
„Научих се да приемам различията, без никога да съдя хората.“
Плачи обяснява, че за един треньор е важно да познава не само спортните качества на състезателите, но и тяхната култура, религия и начин на живот.
„Всеки народ има своите традиции. Представете си да тренирате волейболисти, които спазват Рамазана – през деня не ядат и не пият. Трябва да се съобразявате с техните навици, да променяте тренировъчния график и да им осигурявате време и спокойствие за молитва. Научих се да гледам на света с други очи.“
За него тези различия не са пречка, а възможност да се развива като човек и професионалист. Уважението към местните традиции е част и от ежедневната му работа с тунизийските национали.
За разлика от други италиански треньори, които вземат със себе си традиционни продукти от родината, Плачи предпочита да се потопи в културата на страната, в която работи.
„Нося само необходимото за работата си. Обичам да откривам местните обичаи, кухнята и традициите. Липсват ми Саленто, морето, семейството и приятелите, но харесвам приключенията.“
Философията му е проста: „Когато пристигна на ново място, потапям корабите зад себе си. Искам да открия всичко, което страната може да ми предложи.“
Така подхожда към всяко ново предизвикателство – от България и Русия до днешния си живот в Тунис.
Големите победи и още по-трудните битки
Зад дългата международна кариера на Камило Плачи стоят не само спортни успехи, но и тежки лични изпитания.
Преди повече от десет години, докато работи в Сърбия, той преживява сериозна инфекция. През декември 2020 г., когато е начело на руския „Факел“ (Новий Уренгой), се разболява тежко от COVID-19. Следват почти месец в болница в Русия и продължително лечение в Италия – общо два месеца, изпълнени със страх и несигурност.
„Имах късмет. „Газпром“, който беше спонсор на клуба, ми помогна по всякакъв възможен начин. Но не беше лесно. Двама лекари и още двама пациенти, с които споделих това преживяване, починаха.“
По-късно Плачи се сблъсква и с онкологично, както и с автоимунно заболяване. Въпреки всичко успява да се възстанови и да се завърне към любимата професия.
„Спортният манталитет и желанието да се боря за всяка топка ми помогнаха. Но искам да подчертая нещо важно: пациентът трябва да се бори, но истинската битка се води от лекарите с помощта на правилното лечение. Пациентите съдействат, но не могат сами да решат проблема.“
Плачи говори за тези трудни моменти спокойно, без излишен драматизъм и с огромна благодарност към хората, които са му помогнали.
Завръщането му на треньорската скамейка и последвалите успехи с Тунис придават още по-голяма стойност на този нов етап от живота му.
Опитът да виждаш доброто в хората
Годините, прекарани в различни държави, са оформили и философията на Плачи като треньор. В основата ѝ стои убеждението, че всеки състезател трябва да бъде оценяван преди всичко заради своите силни страни.
„Когато наблюдавам един волейболист, първо търся това, което прави добре, а не грешките му. Научих се да виждам доброто в хората. Това важи не само за спорта, но и за живота.“
Този подход му помага да намира общ език със състезатели от различни националности и култури.
А на въпроса коя от страните, в които е работил, му е харесала най-много, отговорът му е кратък и категоричен:
„Всички. Навсякъде имам прекрасни спомени и навсякъде израснах като човек.“
„Все още искам да бъда в залата“
На 11 ноември Плачи ще навърши 70 години, но засега не мисли за пенсиониране.
„Приятелите ми постоянно ме питат кога ще спра. А аз им отговарям, че като ги гледам какво правят и как изглеждат, предпочитам да продължа да работя!“, шегува се той.
Зад чувството му за хумор обаче стои напълно искрена страст към волейбола.
„Все още имам ентусиазъм и желание да тренирам, да бъда в залата, да усещам мириса на волейболната топка и адреналина преди мач. Искам да предавам опита си на състезателите и младите треньори.“
Сред многобройните му отличия особено място заема олимпийският бронз с Русия от Пекин през 2008 г.
„Имал съм много поводи за удовлетворение, но олимпийският медал е нещо несравнимо. Когато си там, не осъзнаваш веднага какво се случва. Нужно е време, за да разбереш истинската стойност на този момент.“
Олимпийските кръгове на китката му са единствената му татуировка. След участията в Пекин и Лондон той гледа с усмивка към следващото олимпийско предизвикателство.
„Все още имам място за още една татуировка.“
След близо четири десетилетия, посветени на волейбола, Камило Плачи продължава да гледа напред със същата страст, енергия и любопитство.
Тунис е поредната глава от една забележителна кариера, в която спортът е много повече от професия – той е начин да опознаваш света, да уважаваш различията, да предаваш знанията си и да оставяш следа навсякъде, където животът те отведе.
Nuovo Quotidiano di Puglia
Превод: BGvolleyball.com
